България и още шест държави изграждат „стена“ срещу дронове. Каква ще е ролята на щита и как ще функционира
България ще взе участие в диалози с още шест страни за построяването на обща " стена " против дронове, която да пази въздушното пространство на Европейския съюз. Инициативата идва след зачестилите случаи на нахлуване на съветски дронове на територията на НАТО и откакто стана ясно, че актуалните способи за противопоставяне са извънредно скъпи и нерентабилни. В студиото на " Здравей, България " специалисти обясниха какво би представлявал този щит и за какво политическото решение за него е основно.
Това са диалози, които са политически, съобщи в студиото Иван Анчев, съпредседател на Атлантическия съвет в България. Според него най-важното е, че политиците най-сетне са узрели за концепцията, че би трябвало да се подхващат ясни, общи дейности за отбрана на " общия европейски дом ".
Идеята не е за физическа преграда, а за сложна, многопластова система за защита. Иван Анчев очерта няколко вероятни съставния елемент на този щит:
Средства за радиоелектронна битка: Това са системи, които заглушават сигнала за ръководство на дрона, прекъсвайки връзката му с оператора. По този метод апаратът става неуправляем и пада. Недостатъкът е, че тези системи имат стеснен обсег (около 500 метра) и не са универсално решение.
Нискостойностни физически средства: Експертът показва детайл от пасивна отбрана - еластичен железен пръстен, който е част от огромна мрежа, наподобяваща броня. Подобни мрежи се разполагат над сериозни инфраструктурни обекти и физически улавят дроновете, като не им разрешават да поразят задачата.
Мобилни установки: Друг на ниска цена и ефикасен способ е потреблението на тежки картечници, инсталирани върху високопроходими коли (пикапи), които могат бързо да се придвижват и да обстрелват нисколетящи цели.
Бившият боен водач ген. Спас Спасов също акцентира значимостта на политическата воля. Докато умните се наумуват, лудите се налудуват. Лудите не престават да лудуват, а умните не трябва повече да умуват, а да вземат решение, съобщи той, визирайки нуждата от бързи и решителни дейности.
Ген. Спасов счита, че системата, която следва да бъде построена, към момента не е ясно структурирана. Според него ще се наложи включването на технологии, които могат да основат риск и за страната. Той предизвести, че е доста евентуално тези системи да оказват отрицателно въздействие върху пътническите самолети, като последствията към този момент остават неразбираеми.
Според специалистите построяването на подобен щит не би трябвало да отнеме доста време, в случай че има политическо единодушие. Крайната цел е основаването на умна и стопански оправдана система, която да подсигурява сигурността на европейското небе, без да се постанова потреблението на непропорционално скъпи оръжия против евтини, само че действителни закани.
Това са диалози, които са политически, съобщи в студиото Иван Анчев, съпредседател на Атлантическия съвет в България. Според него най-важното е, че политиците най-сетне са узрели за концепцията, че би трябвало да се подхващат ясни, общи дейности за отбрана на " общия европейски дом ".
Идеята не е за физическа преграда, а за сложна, многопластова система за защита. Иван Анчев очерта няколко вероятни съставния елемент на този щит:
Средства за радиоелектронна битка: Това са системи, които заглушават сигнала за ръководство на дрона, прекъсвайки връзката му с оператора. По този метод апаратът става неуправляем и пада. Недостатъкът е, че тези системи имат стеснен обсег (около 500 метра) и не са универсално решение.
Нискостойностни физически средства: Експертът показва детайл от пасивна отбрана - еластичен железен пръстен, който е част от огромна мрежа, наподобяваща броня. Подобни мрежи се разполагат над сериозни инфраструктурни обекти и физически улавят дроновете, като не им разрешават да поразят задачата.
Мобилни установки: Друг на ниска цена и ефикасен способ е потреблението на тежки картечници, инсталирани върху високопроходими коли (пикапи), които могат бързо да се придвижват и да обстрелват нисколетящи цели.
Бившият боен водач ген. Спас Спасов също акцентира значимостта на политическата воля. Докато умните се наумуват, лудите се налудуват. Лудите не престават да лудуват, а умните не трябва повече да умуват, а да вземат решение, съобщи той, визирайки нуждата от бързи и решителни дейности.
Ген. Спасов счита, че системата, която следва да бъде построена, към момента не е ясно структурирана. Според него ще се наложи включването на технологии, които могат да основат риск и за страната. Той предизвести, че е доста евентуално тези системи да оказват отрицателно въздействие върху пътническите самолети, като последствията към този момент остават неразбираеми.
Според специалистите построяването на подобен щит не би трябвало да отнеме доста време, в случай че има политическо единодушие. Крайната цел е основаването на умна и стопански оправдана система, която да подсигурява сигурността на европейското небе, без да се постанова потреблението на непропорционално скъпи оръжия против евтини, само че действителни закани.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ