Какво да очаква България от структурните фондове
България ще получи повече пари от Европейски Съюз, само че поради бавния си стопански напредък
© Надежда Чипева Още по тематиката
Европейска комисия предлага с до 8% повече пари за България за интервала 2021-2027 година (допълнение)
Въпреки цялостното стесняване на средствата зa кохезия с изключение на за София нарастване има и за Букурещ, Рим, Атина и Мадрид
29 май 2018
По-малко пари, повече надзор - накъде върви кохезионната политика
от Дневник,28 май 2018 За множеството страни от Източна Европа Европейската комисия имаше две вести: поради европейските фондове, които получавате, стопанските системи ви порастват добре, тъй че от в този момент нататък за вас са планувани по-малко пари. Новините за България са тъкмо противоположните - растежът на Брутният вътрешен продукт е по-бавен (с изключение на Чехия и Хърватия), тъй че след 2020 година ще получавате повече пари от европейски бюджет.
Въпросът обаче е дали увеличеното финансиране е добра вест. То идва не поради някакъв триумф, а поради продължаващото закъснение на България по отношение на по-бързо растящите стопански системи на Латвия или даже Румъния.
Най-важният въпрос – парите
Въпреки всички прокоби за края на кохезионните политики, които звучаха изключително мощно от президентството и социалистите, за България средствата по политиката по доближаването нарастват от 8.3 милиарда евро за интервала 2014-2020 година на 8.9 милиарда (по цени от 2018 г.) за интервала 2021-2017 година Това е растеж от 8%.
При приблизително понижаване на средствата за кохезията от 10% за всички страни, сходен % е достижение. За разлика от България и Румъния, Чехия, Полша, Литва, Латвия. Словакия и Естония да вземем за пример ще би трябвало да се оправят с орязване сред 13 и 24%.
Парите по политиката за доближаване са извънредно значими за страните от Източна Европа или Гърция, защото те заместват неналичието на обществени вложения от бюджета. Например в Полша те съставляват 60% от всички обществени вложения, а в България – близо 50%.
Ако българското държавно управление трябваше да се изправи пред съкращения, сходни на тези, с които би трябвало да се оправят чешкото или естонското, то трябваше да зачеркне една автомагистрала " Струма ".
Европейската комисия не дава прогнози за инфлацията – в идващите девет години тя може съществено да изяде плануваното нарастване, само че при всички случаи България няма да има понижаване на средствата в действително изражение. По предписание плануваните средства в европейските фондове се индексират с 2% всяка година, тъй че в случай че инфлацията е под този %, т.е. се задържи ниска като през интервала 2014-2018 година (което е малко вероятно), парите по структурните фондове действително даже може и да набъбнат.
Причината за огромната разлика сред България и Румъния, от една страна, и останалите източноевропейски страни, се дължи на два фактора. Първият е, че двете страни към момента имат доста ниско равнище на Брутният вътрешен продукт и нито един техен район не се води богат. Така че те получават цялостната сума по кохезионните фондове. Докато да вземем за пример Словакия и Латвия минават в по-горна категория на страните, чиито Брутният вътрешен продукт е над 75% от междинния за Европейски Съюз. " Някои страни просто порастват по-добре и никой не би трябвало да е неудовлетворен от това ", сподели вицепрезидентът на Европейска комисия Валдис Домбровскис, обяснявайки по-малкото планувани пари за част от страните членки.
Другият фактор е бонусът, който получиха през 2013 година Унгария и трите прибалтийски страни. Тогава те съумяха да договорят в последния миг повече пари " за характерни потребности ", които по този начин и не бяха конкретизирани след това. Сега, съгласно източник от Европейска комисия, половината от понижението на парите за Унгария се дължи точно на промяна на предходната благотворителност.
Преглед на оригинала
Автор: Капитал
Малко финансова насила
Новост в препоръчаната кохезионна политика след 2021 година е, че 4% от парите в нея са резервирани за справяне с миграцията и климатичните промени.
Европейска комисия предлага страните членки да получават по 400 евро на година за всеки мигрант от страна отвън Европейски Съюз, който са приели. Въпреки че предлагането наподобява ориентирано против Полша и Унгария, това не е тъкмо по този начин. Например Полша и България могат да получава средства за украинците или молдовците, които са се заселили на тяхна територия. С тази политика Европейска комисия очевидно цели да изолира Унгария, която не приема мигранти и е против правилото да се отпускат каквито и да било пари за тях.
Освен това страните членки могат да получават по едно евро за всеки звук въглероден диоксид, който би трябвало отстранен, с цел да реализиран задачите си за понижение на излъчванията си от парникови газове към 2030 година Т.е. в случай че България реши да понижи излъчванията си с още примерно 10 млн. тона CO2 до 2030 година, за седем години тя ще получи 70 млн. евро. Те ще могат да бъдат вложени в ограничения за понижаване на излъчванията или пък за намиране на различна работа на миньорите. По този метод това предложение обслужва колкото Германия, която е най-големият запалянко за нападателни климатични политики, по този начин и Полша и България, които имат огромен дял на въглищната си енергетика.
И двете политики може да се преглеждат като лека финансова насила, само че от позиция на България те са по-скоро позитивни – подкрепят разрешаването на миграционния проблем и ще облекчат замяната на въглищните Топлоелектрическа централа с други технологии.
Друга форма на потребна финансова насила е увеличението на % за съфинансиране с национални средства на европейските планове. Досега за Българи важеше правилото, че в един план 85% от средствата можеха да бъдат от Европейски Съюз, само че 15% трябваше да идват от бюджета. Сега към този момент българското държавно управление ще би трябвало да дава 30% от парите. Целта е, от една страна, да се финансират повече планове (особено в страните, които ще изгубят пари) и по този начин да се усили мултиплициращият резултат от еврофондовете, само че от друга, да се спре с финансирането на селски игрища, на които няма кой да играе, или на автомагистрали без трафик.
Тази смяна обаче няма да е толкоз сензитивна, защото от 2021 година Данък добавена стойност по плановете към този момент ще се финансира и с европейски средства. Досега то се внасяше настрана от националните бюджети.
Плащаш, само че и проверяваш
Друго изобретение е опцията средствата по фондовете да бъдат програмирани по отношение на характерните рекомендации към страните членки. Те се договарят сред тях и Европейската комисия и целят да родят такива политики, които усилват конкурентоспособността им и вземат решение структурните им проблеми (като да вземем за пример младежка безработица).
Тази опция обаче съществуваше и до момента, като вследствие на нея националните администрации изработваха стотици страници тактики и проекти. За да отпусне парите, Европейска комисия първо трябваше да ги утвърди. Досега поради неспазването на тези рекомендации обаче няма спряно и едно евро, а задачите, заложени в тях, се извършват най-много на хартия. Например, надали някой в България е забелязал в последните години да се е подобрила интеграцията на малцинствата, макар че това е една от задачите на националната стратегия на страната.
" Тази връзка ще се ускори, отговори Домбровскис на въпрос на " Капитал ", след 2021 година да вземем за пример към този момент ще имаме опция да препрограмираме средствата, в случай че една страна не следва проектите си. " Вицепрезидентът, както и други чиновници на Европейска комисия не звучаха доста безапелационно, че това ще се случи.
Големият завой
Всъщност, в случай че чиновниците на Европейска комисия можеха обществено да кажат коя е в действителност огромната неприятна вест за източноевропейските страни, то тя е, че страните с парите към този момент не желаят да заплащат за това. И за разлика отпреди, към този момент нямат и желанието да съблюдават политически правилен език, когато си желаят фондовете назад.
" Процесът на взаимност " е двустранен, напомни за " Капитал " върховен чиновник на Европейска комисия, като цитира една от новите мантри в Брюксел. След като дълги години западните страни упрекваха новите си източни сътрудници в Европейски Съюз, че ги конкурират незаслужено с ниски налози или разноски за труд, в този момент една от " поправките " идва и в друго систематизиране на кохезионните фондове.
Свиването на средствата за страни като Полша или Чехия, несъмнено, не се дължи единствено на техния стопански растеж. Европейската комисия уголемява и обсега на районите, които могат да получават помощи за доближаване. Вече съвсем цяла Франция да вземем за пример ще попада в обсега на кохезионната политика. По този метод средствата за нея падат минимално, а за някои в действителност богати страни като Холандия те даже порастват.
Това ще сътвори извънредно неприятен климат в идните договаряния за бюджета на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година, които би трябвало да стартират в края на юни. Източноевропейските страни ще бъдат недоволни освен че някой взима " парите им ", само че и че те отиват в различен. Особено мъчително е, че откакто години Италия беше посочена като болния човек на Европа поради отхвърли си от промени, в този момент тя е възнаградена за това с в допълнение средства. А страни като България или Латвия, които трябваше да изпият много горчиви новаторски хапчета, в действителност биват осъдени.
© Надежда Чипева Още по тематиката
Европейска комисия предлага с до 8% повече пари за България за интервала 2021-2027 година (допълнение)
Въпреки цялостното стесняване на средствата зa кохезия с изключение на за София нарастване има и за Букурещ, Рим, Атина и Мадрид
29 май 2018
По-малко пари, повече надзор - накъде върви кохезионната политика
от Дневник,28 май 2018 За множеството страни от Източна Европа Европейската комисия имаше две вести: поради европейските фондове, които получавате, стопанските системи ви порастват добре, тъй че от в този момент нататък за вас са планувани по-малко пари. Новините за България са тъкмо противоположните - растежът на Брутният вътрешен продукт е по-бавен (с изключение на Чехия и Хърватия), тъй че след 2020 година ще получавате повече пари от европейски бюджет.
Въпросът обаче е дали увеличеното финансиране е добра вест. То идва не поради някакъв триумф, а поради продължаващото закъснение на България по отношение на по-бързо растящите стопански системи на Латвия или даже Румъния.
Най-важният въпрос – парите
Въпреки всички прокоби за края на кохезионните политики, които звучаха изключително мощно от президентството и социалистите, за България средствата по политиката по доближаването нарастват от 8.3 милиарда евро за интервала 2014-2020 година на 8.9 милиарда (по цени от 2018 г.) за интервала 2021-2017 година Това е растеж от 8%.
При приблизително понижаване на средствата за кохезията от 10% за всички страни, сходен % е достижение. За разлика от България и Румъния, Чехия, Полша, Литва, Латвия. Словакия и Естония да вземем за пример ще би трябвало да се оправят с орязване сред 13 и 24%.
Парите по политиката за доближаване са извънредно значими за страните от Източна Европа или Гърция, защото те заместват неналичието на обществени вложения от бюджета. Например в Полша те съставляват 60% от всички обществени вложения, а в България – близо 50%.
Ако българското държавно управление трябваше да се изправи пред съкращения, сходни на тези, с които би трябвало да се оправят чешкото или естонското, то трябваше да зачеркне една автомагистрала " Струма ".
Европейската комисия не дава прогнози за инфлацията – в идващите девет години тя може съществено да изяде плануваното нарастване, само че при всички случаи България няма да има понижаване на средствата в действително изражение. По предписание плануваните средства в европейските фондове се индексират с 2% всяка година, тъй че в случай че инфлацията е под този %, т.е. се задържи ниска като през интервала 2014-2018 година (което е малко вероятно), парите по структурните фондове действително даже може и да набъбнат.
Причината за огромната разлика сред България и Румъния, от една страна, и останалите източноевропейски страни, се дължи на два фактора. Първият е, че двете страни към момента имат доста ниско равнище на Брутният вътрешен продукт и нито един техен район не се води богат. Така че те получават цялостната сума по кохезионните фондове. Докато да вземем за пример Словакия и Латвия минават в по-горна категория на страните, чиито Брутният вътрешен продукт е над 75% от междинния за Европейски Съюз. " Някои страни просто порастват по-добре и никой не би трябвало да е неудовлетворен от това ", сподели вицепрезидентът на Европейска комисия Валдис Домбровскис, обяснявайки по-малкото планувани пари за част от страните членки.
Другият фактор е бонусът, който получиха през 2013 година Унгария и трите прибалтийски страни. Тогава те съумяха да договорят в последния миг повече пари " за характерни потребности ", които по този начин и не бяха конкретизирани след това. Сега, съгласно източник от Европейска комисия, половината от понижението на парите за Унгария се дължи точно на промяна на предходната благотворителност.
Преглед на оригинала
Автор: Капитал
Малко финансова насила
Новост в препоръчаната кохезионна политика след 2021 година е, че 4% от парите в нея са резервирани за справяне с миграцията и климатичните промени.
Европейска комисия предлага страните членки да получават по 400 евро на година за всеки мигрант от страна отвън Европейски Съюз, който са приели. Въпреки че предлагането наподобява ориентирано против Полша и Унгария, това не е тъкмо по този начин. Например Полша и България могат да получава средства за украинците или молдовците, които са се заселили на тяхна територия. С тази политика Европейска комисия очевидно цели да изолира Унгария, която не приема мигранти и е против правилото да се отпускат каквито и да било пари за тях.
Освен това страните членки могат да получават по едно евро за всеки звук въглероден диоксид, който би трябвало отстранен, с цел да реализиран задачите си за понижение на излъчванията си от парникови газове към 2030 година Т.е. в случай че България реши да понижи излъчванията си с още примерно 10 млн. тона CO2 до 2030 година, за седем години тя ще получи 70 млн. евро. Те ще могат да бъдат вложени в ограничения за понижаване на излъчванията или пък за намиране на различна работа на миньорите. По този метод това предложение обслужва колкото Германия, която е най-големият запалянко за нападателни климатични политики, по този начин и Полша и България, които имат огромен дял на въглищната си енергетика.
И двете политики може да се преглеждат като лека финансова насила, само че от позиция на България те са по-скоро позитивни – подкрепят разрешаването на миграционния проблем и ще облекчат замяната на въглищните Топлоелектрическа централа с други технологии.
Друга форма на потребна финансова насила е увеличението на % за съфинансиране с национални средства на европейските планове. Досега за Българи важеше правилото, че в един план 85% от средствата можеха да бъдат от Европейски Съюз, само че 15% трябваше да идват от бюджета. Сега към този момент българското държавно управление ще би трябвало да дава 30% от парите. Целта е, от една страна, да се финансират повече планове (особено в страните, които ще изгубят пари) и по този начин да се усили мултиплициращият резултат от еврофондовете, само че от друга, да се спре с финансирането на селски игрища, на които няма кой да играе, или на автомагистрали без трафик.
Тази смяна обаче няма да е толкоз сензитивна, защото от 2021 година Данък добавена стойност по плановете към този момент ще се финансира и с европейски средства. Досега то се внасяше настрана от националните бюджети.
Плащаш, само че и проверяваш
Друго изобретение е опцията средствата по фондовете да бъдат програмирани по отношение на характерните рекомендации към страните членки. Те се договарят сред тях и Европейската комисия и целят да родят такива политики, които усилват конкурентоспособността им и вземат решение структурните им проблеми (като да вземем за пример младежка безработица).
Тази опция обаче съществуваше и до момента, като вследствие на нея националните администрации изработваха стотици страници тактики и проекти. За да отпусне парите, Европейска комисия първо трябваше да ги утвърди. Досега поради неспазването на тези рекомендации обаче няма спряно и едно евро, а задачите, заложени в тях, се извършват най-много на хартия. Например, надали някой в България е забелязал в последните години да се е подобрила интеграцията на малцинствата, макар че това е една от задачите на националната стратегия на страната.
" Тази връзка ще се ускори, отговори Домбровскис на въпрос на " Капитал ", след 2021 година да вземем за пример към този момент ще имаме опция да препрограмираме средствата, в случай че една страна не следва проектите си. " Вицепрезидентът, както и други чиновници на Европейска комисия не звучаха доста безапелационно, че това ще се случи.
Големият завой
Всъщност, в случай че чиновниците на Европейска комисия можеха обществено да кажат коя е в действителност огромната неприятна вест за източноевропейските страни, то тя е, че страните с парите към този момент не желаят да заплащат за това. И за разлика отпреди, към този момент нямат и желанието да съблюдават политически правилен език, когато си желаят фондовете назад.
" Процесът на взаимност " е двустранен, напомни за " Капитал " върховен чиновник на Европейска комисия, като цитира една от новите мантри в Брюксел. След като дълги години западните страни упрекваха новите си източни сътрудници в Европейски Съюз, че ги конкурират незаслужено с ниски налози или разноски за труд, в този момент една от " поправките " идва и в друго систематизиране на кохезионните фондове.
Свиването на средствата за страни като Полша или Чехия, несъмнено, не се дължи единствено на техния стопански растеж. Европейската комисия уголемява и обсега на районите, които могат да получават помощи за доближаване. Вече съвсем цяла Франция да вземем за пример ще попада в обсега на кохезионната политика. По този метод средствата за нея падат минимално, а за някои в действителност богати страни като Холандия те даже порастват.
Това ще сътвори извънредно неприятен климат в идните договаряния за бюджета на Европейски Съюз за интервала 2021-2027 година, които би трябвало да стартират в края на юни. Източноевропейските страни ще бъдат недоволни освен че някой взима " парите им ", само че и че те отиват в различен. Особено мъчително е, че откакто години Италия беше посочена като болния човек на Европа поради отхвърли си от промени, в този момент тя е възнаградена за това с в допълнение средства. А страни като България или Латвия, които трябваше да изпият много горчиви новаторски хапчета, в действителност биват осъдени.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ