България е на 48-о място в света по икономическа свобода
България се подрежда на 48-мо място от 159 страни и територии, включени в „ Икономическа независимост по света: годишен отчет 2017”, направен от канадския институт „ Фрейзър” и публикуван за България от Института за пазарна стопанска система.
Докладът показва картината през 2015 година – последната година, за която има налични публични данни за всички страни.
В международен мащаб икономическата независимост едва се усилва по отношение на миналогодишното издание, а за последните три десетилетия пропастта сред развитите и разрастващите се страни се свива доста.
Хонконг и Сингапур още веднъж са на челните две позиции, а Топ 10 се добавя от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, Англия, Мавриций, Грузия, Австралия и Естония.
Изследването мери икономическата независимост (свободния избор, конкурентните пазари, отбраната на частната благосъстоятелност, правилата на правовата страна и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 159 страни. Представянето на страните се мери по канара от 0 до 10 т., като 10 т. е оптималната икономическа независимост.
Докладът емпирично потвърждава, че по-високата икономическа независимост води до по-високи приходи на човек от населението; по-големи приходи на най-бедните 10% от населението; по-малък дял на хората в бедност; по-дълга дълготрайност на живота; по-добра отбрана на гражданските свободи; по-голям стопански напредък.
Резултатът на България в тазгодишното проучване е 7,39 т. от оптималните 10 точки (при 7,37 т. и 50-то място в миналогодишното), което подрежда страната на 48-мо място сред Катар и Сейшелите (с по-висок резултат) и Бахрейн и Ботсвана (с по-нисък).
Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата независимост по няколко индикатора: Размер на държавното управление (7,01 т.) – тук България получава оптимални точки за плоския налог, само че общият резултат е понижен поради огромния размер на държавните разноски и високото равнище на държавните прехвърляния и дотации. Съдебна система и право на благосъстоятелност (4,88 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка точно за тази група индикатори. Основните аргументи за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 знака в показателя най-ниската оценка за България за поредна година е за независимостта на съда – 3,37 т. от оптималните 10 точки.
Достъп до сигурни и постоянни пари (9,36 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният ръб продължава да подсигурява постоянни пари, а инфлация е ниска и даже негативна през 2015 година. Страната още веднъж получава оптималния брой точки за опцията за свободно поддържане на банкови сметки в задгранична валута.
Свобода на интернационалната търговия (8,13 т.) – резултатът отразява ниските мита в интернационалната търговия, само че и негативното въздействие на нетарифните ограничавания.
Регулиране на заема, труда и бизнеса (7,57 т.) – резултатът е разследване от релативно слабото контролиране на кредитните пазари и в същото време - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождението на служащи, тежката и скъпа администрация, множеството административни условия към бизнеса, както и високото равнище на усещанията за корупция.
През 1990 година резултатът на България е по-нисък от представянето последните години главно поради огромния размер на държавното управление, тежкото контролиране на стопанската система и пречките пред интернационалната търговия. Стойностите на тези съставни елементи се усъвършенстват доста през годините на прехода с присъединението на страната в Европейски Съюз, отварянето на пазарите и установяването на пазарна стопанска система. Същевременно, обаче, до момента в който през 1990 година в категорията „ Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., цената му внезапно понижава и през 2005 година към този момент е под 5 точки, трансформирайки се в най-проблемната област за страната. Десет години по-късно, през 2015 година, няма никакъв прогрес в оценката за действието на правосъдната система и отбраната на правото на благосъстоятелност (което се вижда ясно и от Международния показател „ Право на собственост”, чието последно издание ИПИ показа преди няколко месеца).
Добрата вест е, че (предвид ниската база) България е на второ място след Румъния по най-голям растеж на резултата в показателя в интервала 2000-2015 година. Но до момента в който Румъния към този момент е на 20-то място в света, слабата правосъдна система в България към момента задържа страната измежду страните от Африка и Близкия изток и подкопава развиването на стопанската система.
Редактор: Деница Райкова
Докладът показва картината през 2015 година – последната година, за която има налични публични данни за всички страни.
В международен мащаб икономическата независимост едва се усилва по отношение на миналогодишното издание, а за последните три десетилетия пропастта сред развитите и разрастващите се страни се свива доста.
Хонконг и Сингапур още веднъж са на челните две позиции, а Топ 10 се добавя от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, Англия, Мавриций, Грузия, Австралия и Естония.
Изследването мери икономическата независимост (свободния избор, конкурентните пазари, отбраната на частната благосъстоятелност, правилата на правовата страна и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 159 страни. Представянето на страните се мери по канара от 0 до 10 т., като 10 т. е оптималната икономическа независимост.
Докладът емпирично потвърждава, че по-високата икономическа независимост води до по-високи приходи на човек от населението; по-големи приходи на най-бедните 10% от населението; по-малък дял на хората в бедност; по-дълга дълготрайност на живота; по-добра отбрана на гражданските свободи; по-голям стопански напредък.
Резултатът на България в тазгодишното проучване е 7,39 т. от оптималните 10 точки (при 7,37 т. и 50-то място в миналогодишното), което подрежда страната на 48-мо място сред Катар и Сейшелите (с по-висок резултат) и Бахрейн и Ботсвана (с по-нисък).
Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата независимост по няколко индикатора: Размер на държавното управление (7,01 т.) – тук България получава оптимални точки за плоския налог, само че общият резултат е понижен поради огромния размер на държавните разноски и високото равнище на държавните прехвърляния и дотации. Съдебна система и право на благосъстоятелност (4,88 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка точно за тази група индикатори. Основните аргументи за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 знака в показателя най-ниската оценка за България за поредна година е за независимостта на съда – 3,37 т. от оптималните 10 точки.
Достъп до сигурни и постоянни пари (9,36 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният ръб продължава да подсигурява постоянни пари, а инфлация е ниска и даже негативна през 2015 година. Страната още веднъж получава оптималния брой точки за опцията за свободно поддържане на банкови сметки в задгранична валута.
Свобода на интернационалната търговия (8,13 т.) – резултатът отразява ниските мита в интернационалната търговия, само че и негативното въздействие на нетарифните ограничавания.
Регулиране на заема, труда и бизнеса (7,57 т.) – резултатът е разследване от релативно слабото контролиране на кредитните пазари и в същото време - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождението на служащи, тежката и скъпа администрация, множеството административни условия към бизнеса, както и високото равнище на усещанията за корупция.
През 1990 година резултатът на България е по-нисък от представянето последните години главно поради огромния размер на държавното управление, тежкото контролиране на стопанската система и пречките пред интернационалната търговия. Стойностите на тези съставни елементи се усъвършенстват доста през годините на прехода с присъединението на страната в Европейски Съюз, отварянето на пазарите и установяването на пазарна стопанска система. Същевременно, обаче, до момента в който през 1990 година в категорията „ Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., цената му внезапно понижава и през 2005 година към този момент е под 5 точки, трансформирайки се в най-проблемната област за страната. Десет години по-късно, през 2015 година, няма никакъв прогрес в оценката за действието на правосъдната система и отбраната на правото на благосъстоятелност (което се вижда ясно и от Международния показател „ Право на собственост”, чието последно издание ИПИ показа преди няколко месеца).
Добрата вест е, че (предвид ниската база) България е на второ място след Румъния по най-голям растеж на резултата в показателя в интервала 2000-2015 година. Но до момента в който Румъния към този момент е на 20-то място в света, слабата правосъдна система в България към момента задържа страната измежду страните от Африка и Близкия изток и подкопава развиването на стопанската система.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ