България се намира в т.нар. конституционен момент, когато обществото е

„ България се намира в така наречен парламентарен миг, когато обществото е готово, узряло и е извънредно време да бъде изменена Конституцията. Друг е въпросът дали препоръчаните промени бяха задоволително добре рекламирани, разисквани, оповестени и дали публичният спор по тях беше задоволителен. вносителите на тези промени задоволително добре споделяха с обществото своите хрумвания. “

Това разяснява в студиото на „ Добро утро, Европа “ конституционалистът Стоил Моллов.
Има огромен информационен проблем, тъй като като конституционна промяна сега се предлага една много всеобхватна проверка на главния закон.
„ По една смяна, за която има съображение – отпадане на условието министри и заемащи други обществени длъжности да бъдат единствено български жители, нямаше публичен спор, а това е извънредно сензитивен въпрос “, уточни Моллов.

По неговите думи предлаганите промени в състава и избирането на членовете на Висш съдебен съвет са сърцевината на предлаганата промяна.

„ В прокурорския съвет се планува да има шестима членове, които се избират от Народното събрание, които цифрово ще бъдат повече от определените от прокурорите и следователите. Другото значимо нещо е че Народното събрание няма да може да избира от своята квота настоящи магистрати “, означи Моллов.
Сегашният модел на работа на прокуратурата явно има извънредно доста пороци или най-малко неговото 30-годишната процедура не демонстрира нужните резултатите.
„ Фигурата на основния прокурор няма да бъде ликвидирана. Неговите пълномощия ще бъдат доста лимитирани, което съгласно мен не е неприятно. Ще се вкара мандатност. Въпросът е дали целените промени ще бъдат реализирани посредством увеличение на политическата квота в така наречен прокурорски съвет. Според мен единствено времето може да покаже дали ще бъде по този начин, в случай че тази смяна мине “, разяснява още конституционалистът.

По неговите думи прокуратурата е една затворена система, незадоволително транспарантна, която малко или доста работи сама за себе си.

„ Тя е капсулирана и концепцията да се разбие тази капсулованост е да се вкара тежест на някоя от другите управляващи в кадровия ѝ орган “, изясни Моллов.„ Конституцията не планува такова разделяне на правосъдната власт по линията съдии, прокурори, следователи. Дали нарушава единството на правосъдната власт това може да каже след това Конституционният съд, в случай че бъде сезиран при тази смяна “, разяснява още той предлаганите промени.

„ Мога да изразя своето мнение. Аз не мисля, че се разделя единството на правосъдната власт. Съдиите и прокурорите естествено, че имат радикално разнообразни функционалности в областта на правораздаването. Освен това процесуалните закони плануват равнопоставеност на страните. Съдът би трябвало да бъде съдия и страните, които спорят пред него би трябвало да бъдат равнопоставени. Дори в един углавен развой подсъдимият и неговата отбрана и прокуратурата с целия си уред би трябвало да бъдат по някакъв метод равнопоставени “, счита Моллов.

„ Очевидно, че не е добре за равнопоставеността, когато съдията кадрува и кариерно зависи от орган, доминиран от прокурори и техни другари “, добави той.„ Въпросът е значимите и смислените неща в тази промяна да минат. Реформата в правосъдната власт е значима “, сподели още конституционалистът.

Целия диалог вижте във видеото.