Анализатор предупреждава за рискове за Балкански поток и дава за пример Турция
България се надява да резервира мястото си на директна страна за съветския газ, което има още от 80-те години на предишния век, когато през нашата територия минава Трансбалканският газопровод от Русия и Украйна за Гърция и Турция. Пред България обаче стои сериозния риск да изгуби позициите си в района. Има обаче прекомерно огромна неизясненост: до ден-днешен не знаем какви тъкмо размери ще се придвижват по бъдещия " Балкански поток ", прочут още като " Турски поток ". Това предизвестява анализаторът Димитър Бечев.
Именно тук виждаме разнобой сред политическото говорене и действителностите в бизнеса каквато е търговията с газ. Няма еднопосочен отговор – от Москва идват разнообразни сигнали. Да не забравяме и че не престават договарянията в тристранен формат с Украйна и Европейската комисия за това какво следва след приключването на контракта с " Нафтогаз ". Докато няма някакъв отговор какво ще се случи с Украйна като директно трасе, не можем да отговорим еднопосочно и за мястото на България на газовата карта на Балканите и тези връзки .
Тази седмица се състояха следващите тристранни договаряния в Брюксел. Те не донесоха някакви съответни резултати. Насрочени са нови договаряния през ноември месец. Вече ще имаме и нов комисар по въпросите на енергетиката. Има някаква известна инерция в Европа и надали промяната на върха в този бранш ще провокира някакви действителни завои. Украинската страна има доста сериозен мотив – решението на Стокхолмския арбитраж. Русия до момента поставяше като изискване Украйна да се откаже от претенциите за обезщетения по арбитражното решение като изискване да продължат доставките. Европейска комисия и Русия упорстват за дълготраен контракт с някакви обезпечени размери. Всички зависи до каква степен ще може да омекне съветската позиция. Доколкото виждам в последно време сигналите от Москва, това гледище за отвод от отплата ще отпадне и Русия ще заплати някакви пари на украинците.
Неяснотата въпреки това визира най-важния проблем за България - какви тъкмо размери газ ще бъдат налични за балканското трасе на " Турски поток ". Оттам и какви доходи ще се осъществят за " Булгартрансгаз ", който ще оперира новата инфраструктура, която сега се строи.
В търсенето на отговора къде сме ние си коства и да погледнем и въпроса за руско-турските връзки, от които можем единствено да черпим поучения предвид на стратегическото си позициониране на Балканите.
Въпреки че може да се твърди, че Турция е подвластна от съветските газови доставки, съветският дял във вноса на природен газ в прилежащата страна понижава. За шестте месеца на тази година, съгласно турската статистика, съветският импорт регистрира спад от 48% на 34% по отношение на същия интервал на предходната година. Това се случва заради два фактора. Първият и по-маловажен е, че от ден на ден и повече газ към турските консуматори идва от Каспийското направление. Отчита се скок от 3,2 до 4,5 милиарда куб. метра газ в размерите по Трансанадолския газопровод (ТАНАП). По-важно е какво се случва на пазара на полутечен газ, където се следи доста съществено покачване, което се дефинира от ценовите равнища. Турция има съществени снабдители като Алжир и Катар. Какво значи това политически – Турция си сътрудничи с Русия, само че в чисто комерсиалните връзки страната търси други разновидности да диверсифицира доставките си.
От една страна, " Турски поток " ѝ разрешава да се трансформира от страна консуматор на съветско синьо гориво. От друга страна се стреми Русия да бъде единствено едно от трасетата като в същото време разполага други възможности на достъп до на ниска цена запас от други посоки. От тази позиция енергийната тактика на Турция може би е скъп урок за България във връзка с търсенето на баланс сред Русия като снабдител и различните източници.
Автор: Димитър Бечев, в коментар за БГНЕС . Завършил е НГДЕК, има докторат по интернационалните връзки от Оксфордския университет и магистратури по интернационалните връзки и право от СУ " Св. Климент Охридски ". Специализирал е в Лондон и Харвард. В момента е старши помощник към Атлантическия съвет (САЩ), учител на университета на Северна Каролина (Чапъл Хил) и шеф на Института за европейски политики.
Именно тук виждаме разнобой сред политическото говорене и действителностите в бизнеса каквато е търговията с газ. Няма еднопосочен отговор – от Москва идват разнообразни сигнали. Да не забравяме и че не престават договарянията в тристранен формат с Украйна и Европейската комисия за това какво следва след приключването на контракта с " Нафтогаз ". Докато няма някакъв отговор какво ще се случи с Украйна като директно трасе, не можем да отговорим еднопосочно и за мястото на България на газовата карта на Балканите и тези връзки .
Тази седмица се състояха следващите тристранни договаряния в Брюксел. Те не донесоха някакви съответни резултати. Насрочени са нови договаряния през ноември месец. Вече ще имаме и нов комисар по въпросите на енергетиката. Има някаква известна инерция в Европа и надали промяната на върха в този бранш ще провокира някакви действителни завои. Украинската страна има доста сериозен мотив – решението на Стокхолмския арбитраж. Русия до момента поставяше като изискване Украйна да се откаже от претенциите за обезщетения по арбитражното решение като изискване да продължат доставките. Европейска комисия и Русия упорстват за дълготраен контракт с някакви обезпечени размери. Всички зависи до каква степен ще може да омекне съветската позиция. Доколкото виждам в последно време сигналите от Москва, това гледище за отвод от отплата ще отпадне и Русия ще заплати някакви пари на украинците.
Неяснотата въпреки това визира най-важния проблем за България - какви тъкмо размери газ ще бъдат налични за балканското трасе на " Турски поток ". Оттам и какви доходи ще се осъществят за " Булгартрансгаз ", който ще оперира новата инфраструктура, която сега се строи.
В търсенето на отговора къде сме ние си коства и да погледнем и въпроса за руско-турските връзки, от които можем единствено да черпим поучения предвид на стратегическото си позициониране на Балканите.
Въпреки че може да се твърди, че Турция е подвластна от съветските газови доставки, съветският дял във вноса на природен газ в прилежащата страна понижава. За шестте месеца на тази година, съгласно турската статистика, съветският импорт регистрира спад от 48% на 34% по отношение на същия интервал на предходната година. Това се случва заради два фактора. Първият и по-маловажен е, че от ден на ден и повече газ към турските консуматори идва от Каспийското направление. Отчита се скок от 3,2 до 4,5 милиарда куб. метра газ в размерите по Трансанадолския газопровод (ТАНАП). По-важно е какво се случва на пазара на полутечен газ, където се следи доста съществено покачване, което се дефинира от ценовите равнища. Турция има съществени снабдители като Алжир и Катар. Какво значи това политически – Турция си сътрудничи с Русия, само че в чисто комерсиалните връзки страната търси други разновидности да диверсифицира доставките си.
От една страна, " Турски поток " ѝ разрешава да се трансформира от страна консуматор на съветско синьо гориво. От друга страна се стреми Русия да бъде единствено едно от трасетата като в същото време разполага други възможности на достъп до на ниска цена запас от други посоки. От тази позиция енергийната тактика на Турция може би е скъп урок за България във връзка с търсенето на баланс сред Русия като снабдител и различните източници.
Автор: Димитър Бечев, в коментар за БГНЕС . Завършил е НГДЕК, има докторат по интернационалните връзки от Оксфордския университет и магистратури по интернационалните връзки и право от СУ " Св. Климент Охридски ". Специализирал е в Лондон и Харвард. В момента е старши помощник към Атлантическия съвет (САЩ), учител на университета на Северна Каролина (Чапъл Хил) и шеф на Института за европейски политики.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ