България пропуска исторически шанс - да има еврокомисар по енергетиката
България пропуща исторически късмет - да има еврокомисар по енергетиката, безапелационни са специалисти.
Месец и половина у нас като че ли никой не мислеше, че следва съставянето на нова Европейска комисия, че " забавните " ресори са краен брой и че по-силните и по-опитни в брюкселските коридори на властта страни няма да ни дадат на тепсия нещо, към които сами изпитват интерес.
А енергетиката е ресорът, към който България, като максимален производител и експортьор на ток на Балканите с право може да претендира. Нали и тридесет години повтаряме, че задачата ни е да бъдем енергиен център на Балканите, енергиен хъб.
Аргументът, че сме дребна страна за подобен огромен сектор явно не работи, откакто до момента еврокомисар по енергетиката бе Кадри Симсон, някогашен министър на енергетиката на доста по-малката Естония.
В поддръжка на българската кандидатура за този сектор е и фактът, че произвеждаме ток от всички източници - имаме нуклеарна електроцентрала и планираме разширението й, имаме централи за възобновимата сила, само че и ТЕЦ-ове. Всичко това значи, че провокациите пред нито един дял от енергетиката не са ни непознати. Освен това България беше една от първите страни в Европейския съюз, която разгласи, че се отхвърля от съветския газ - диверсификацията на доставките е измежду главните цели на Общността.
Урсула фон дер Лайен бе определена отпред на новата Европейска комисия още на 18 юли и незабавно се обърна към управленията на страните - членки с апел до края на август да заявят кандидатурите си за членове на Европейска комисия и ресора, който биха желали да поемат.
Тази вест у нас просто не съществуваше. Едва през вчерашния ден, откакто взехме решение въпроса със служебното държавно управление, се задействахме и по излъчването на еврокомисар. Както нормално се случва - " в събота пред Великден ". Подходът, който бе определен рисково припомня опит да се избяга от отговорността, която е на ръководещото държавно управление. Служебният министър председател Димитър Главчев се обърна с молба към парламентарно показаните политически сили да му предложат претенденти.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пръв предложи някогашният вицепремиер и някогашен министър на външните работи Екатерина Захариева.
От Има Такъв Народ излязоха с името на Велислава Петрова.
Движение за права и свободи предложи евродепутата с два мандата и някогашен министър на екологията Искра Михайлова.
Българска социалистическа партия - някогашния министър председател и някогашен президент на ПЕС Сергей Станишев.
От ПП-ДБ се плъзнаха по допирателната с приказки, че виждате ли, първо трябвало да се трансформират разпоредбите за излъчването на кандидатурата. Кога?! Може би това бе техният сръчен маньовър, с цел да не признаят обществено, че не разполагат с заслужен претендент.
Улисани във вътрешни драми, никой " не видя ", че социалистката Цветелина Пенкова единомислещо бе определена за президент на Европейския енергиен конгрес. А това е най-голямата енергийна организация в Брюксел! Пенкова има зад тила си и опита от сполучлив мандат като евродепутат и беше подготвен еврокомисар.
А в същото време другите страни изпращат своите претенденти. Пристигналите по-рано в европейската столица имена имат време " да се овъртят " в съзнанието на евродепутатите, които в последна сметка " ще ги изпитват ". България към този момент бра позор поради несъответствуващ претендент - през 2010 година издигнатата от държавното управление тогава Румяна Желева се показа пагубно на изпитването в Европарламента. И бе заменена. Държим и различен скръбен връх - откакто Кристалина Георгиева пое към по-престижен пост, шест месеца на съвещанията на Еврокомисията нямаше български представител.
Но не си взимаме поучения! И освен рисково закъсняваме, само че и правилни на поговорките си " слагаме каруцата пред коня ". С други думи не търсим сектор, заслужен и носещ авторитет и изгоди на страната, а по-късно - човек, който може да го заеме въз основата на своята подготвеност, а в противен случай - търсим кого да " уредим " с висок пост в Брюксел.
Но - нищо не е изгубено, до момента в който не бъде изгубено. Управляващото държавно управление, въпреки и служебно, може да прояви самочувствие и темперамент. И да изиска сектор, който страната ни заслужава. А паралелно с това да предложи почтена персона за него.
