БНБ на масата в Клуба на богатите
Когато една страна одобри еврото, постоянно има обстойно отразяване на предстоящите последствия върху шерването на паричния суверенитет за страната. Това включва някои опасения, само че също по този начин и предстоящи изгоди, произлизащи от приемането на еврото, като да вземем за пример обстоятелството, че потребителите могат да пътуват, а фирмите могат да търгуват в цяла Европа, без да се постанова да обменят пари. Въпреки това, както при всяко разширение на еврозоната, присъединението на България носи със себе си и институционални промени за Евросистемата. Публикация в блога на Европейската централна банка се концентрира върху последствията за капитала на ЕЦБ и други финансови аспекти, както и за правата на глас в Управителния съвет.
Влияние върху капитала на ЕЦБ
ЕЦБ разполага със личен капитал, който й разрешава да действа и да пази финансовата си самостоятелност от политическо въздействие - принцип на финансовата самостоятелност, категорично приет от Съда на Европейския съюз в решението по делото Банка на Словения. Националните централни банки (НЦБ) на Европейския съюз (ЕС) са единствените акционери на капитала на ЕЦБ.
Общият записан капитал на ЕЦБ от 10,8 милиарда евро е разграничен сред всички НЦБ на Европейски Съюз. Делът на всяка НЦБ се пресмята от ЕЦБ, употребявайки нейния финансов логаритъм, който отразява каузи на съответната страна членка в общото население и брутния вътрешен артикул на Европейски Съюз.
Съгласно финансовия логаритъм делът на Българската национална банка (БНБ) от общата сума е 0,9783%, което подхожда на 105,9 милиона евро. Това беше по този начин даже преди страната да одобри еврото на 1 януари 2026 година
Това, което се промени на тази дата обаче, е размерът на записания капитал на Българска народна банка, който тя беше платила на ЕЦБ. Това е по този начин, тъй като НЦБ на страните членки на Европейски Съюз отвън еврозоната са длъжни да платят единствено 3,75% от общия си дял в записания капитал на ЕЦБ като вноска към оперативните разноски на ЕЦБ. Това означаваше, че преди присъединението си към Евросистемата България към този момент беше платила близо 4 милиона евро. Когато се причисли към Евросистемата, Българска народна банка трябваше да заплати останалите 96,25% от записания си капитал, възлизащ на 101,9 милиона евро. В резултат на това, влизането на България в Евросистемата усили общия размер на импортирания капитал на ЕЦБ до 9 милиарда евро. Тази цифра отразява общия записан капитал на ЕЦБ, като се изключи сумите, които шестте НЦБ на Европейски Съюз отвън еврозоната към момента не би трябвало да заплащат.
Статутът на Българска народна банка преди присъединението й
към Евросистемата означаваше, че тя няма право да получава никакъв дял от разпределяемата облага на ЕЦБ и също по този начин не е длъжна да финансира каквито и да е от загубите си. Сега, като акционер на ЕЦБ, Българска народна банка има право на цялостния си дял от облагите на ЕЦБ, в сходство с финансовия логаритъм. Тя може също да бъде задължена да способства за загубите на ЕЦБ, в случай че Управителният съвет реши това, както е посочено в член 33.2 от Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (Устав на ЕСЦБ). Освен това, Българска народна банка към този момент получава своя дял от приходите, генерирани посредством интервенции по паричната политика.
Освен че заплащат своя дял в капитала на ЕЦБ, НЦБ от Евросистемата трансферират валутни аварийни активи и способстват за запасите на ЕЦБ и обвързваните с тях хранителни запаси след присъединението си към Евросистемата. Прехвърлянето на валутни аварийни активи подсигурява, че ЕЦБ разполага с задоволителна ликвидност за осъществяване на евентуални валутни интервенции. Вноските в запасите, от своя страна, оказват помощ за покриване на част от средствата, които ЕЦБ може да употребява за справяне с евентуалната материализация на опасности, изключително тези от финансово естество. В този подтекст Българска народна банка трансферира валутни аварийни активи на ЕЦБ съразмерно на своя дял в записания капитал.
Как се промени процесът на взимане на решения в ЕЦБ
Висшият орган за взимане на решения на ЕЦБ, Управителният съвет, дава отговор за определянето на паричната политика на централната банка. Още преди България да одобри еврото, шефът на Българска народна банка е участвал на съвещанията на Генералния съвет, които, наред с други неща, са разглеждали въпроси, свързани с приемането на еврото. Сега, когато България е част от еврозоната, шефът Димитър Радев е член на Управителния съвет, който се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет, дружно с към този момент 21 шефове на националните централни банки от еврозоната. Постепенното разширение на еврозоната и по този метод възходящият брой членове в Управителния съвет прави вземането на решения комплицирано логистично предизвикателство.
Не всички шефове имат право на глас за всяко решение. С разрастването на Икономическия и паричен съюз с течение на времето стана значимо процесите на взимане на решения да се поддържат управляеми, тъй че значими решения да могат да бъдат взети навреме. За да се реализира това, Уставът на ЕСЦБ, който дефинира по какъв начин действа ЕЦБ, лимитира броя на гласуващите членове на Управителния съвет до 21, откакто броят на показаните шефове на НЦБ надвиши 18.
Когато Литва стана 19-тата страна, включила се към еврозоната през 2015 година, този предел беше доближат и по тази причина беше въведена нова система за ротационно право на глас. Съгласно тази система шестимата членове на Изпълнителния съвет
имат право да гласоподават на всички заседания
на Управителния съвет. Всички останали членове на Управителния съвет - 21 шефове на НЦБ от еврозоната - споделят останалите 15 гласа на инцидентен принцип, като от време на време се отхвърлят от правото си на глас. Някои шефове имат право на глас по-рядко от други. За да се отчетат както относителният размер и икономическата тежест на техните страни, по този начин и смисъла на техните финансови центрове, шефовете са разграничени на две групи. Правото на глас във всяка група се ротира всеки месец на инцидентен принцип.
Първата група се състои от шефове от петте най-големи страни от еврозоната - понастоящем Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия - които споделят четири гласа. Това значи, че всеки от тези шефове се отхвърля от правото си на глас един път на всеки пет месеца. Във втората група включването на шефа на Българска народна банка значи, че останалите 11 гласа към този момент се споделят от 16 шефове, което усилва честотата, с която всеки шеф краткотрайно се отхвърля от правото си на глас. Понастоящем четирима шефове се отхвърлят от правото си на глас всеки месец.
Независимо от ротацията на гласоподаване, всички членове на Управителния съвет имат право да участват на всички съвещания, да получават цялата документи и да упражняват правото си на изявление.
Управителният съвет взема решения колегиално, въз основа на консенсус. В този подтекст опцията за показване на причини и присъединяване в полемиката може да бъде също толкоз значима, колкото и формалното право на глас. Някои обстановки обаче изискват публично гласоподаване. В тези случаи Управителният съвет взема решение с нормално болшинство. Това изключва решения по избрани типове въпроси, свързани с акционерите, които включват капитала на ЕЦБ, финансовия логаритъм на НЦБ за вноски в ЕЦБ, прехвърлянето на валутни аварийни активи към ЕЦБ, разпределението на паричния приход, генериран от НЦБ при осъществяване на функционалността по паричната политика, и разпределението на облагите и загубите на ЕЦБ.
За тези решения гласовете в Управителния съвет се
претеглят съгласно каузи на всяка НЦБ
във импортирания капитал на ЕЦБ, до момента в който шестимата членове на Изпълнителния съвет имат тежест на гласовете нула. С шефа на Българска народна банка в този момент в Управителния съвет делът на Българска народна банка се прибавя към общото тегло на всички НЦБ от Евросистемата, като леко понижава относителната тежест на гласовете на останалите 20 НЦБ в тези решения на акционерите.
Когато дадена страна се причисли към еврозоната, публичното внимание нормално се концентрира върху въздействието върху новата страна членка. Но измененията се случват и зад кулисите. Внесеният капитал на ЕЦБ - и затова нейната конструкция на благосъстоятелност – се поправя всякога, когато страна членка на Европейски Съюз одобри еврото. Когато НЦБ се причисли към Евросистемата, системата за гласоподаване за решения на ЕЦБ се актуализира, с цел да се съобрази с новия член. Всеки път, когато еврозоната се уголемява, ЕЦБ също се развива.
Икономически живот
*Заглавието е на редакцията
Влияние върху капитала на ЕЦБ
ЕЦБ разполага със личен капитал, който й разрешава да действа и да пази финансовата си самостоятелност от политическо въздействие - принцип на финансовата самостоятелност, категорично приет от Съда на Европейския съюз в решението по делото Банка на Словения. Националните централни банки (НЦБ) на Европейския съюз (ЕС) са единствените акционери на капитала на ЕЦБ.
Общият записан капитал на ЕЦБ от 10,8 милиарда евро е разграничен сред всички НЦБ на Европейски Съюз. Делът на всяка НЦБ се пресмята от ЕЦБ, употребявайки нейния финансов логаритъм, който отразява каузи на съответната страна членка в общото население и брутния вътрешен артикул на Европейски Съюз.
Съгласно финансовия логаритъм делът на Българската национална банка (БНБ) от общата сума е 0,9783%, което подхожда на 105,9 милиона евро. Това беше по този начин даже преди страната да одобри еврото на 1 януари 2026 година
Това, което се промени на тази дата обаче, е размерът на записания капитал на Българска народна банка, който тя беше платила на ЕЦБ. Това е по този начин, тъй като НЦБ на страните членки на Европейски Съюз отвън еврозоната са длъжни да платят единствено 3,75% от общия си дял в записания капитал на ЕЦБ като вноска към оперативните разноски на ЕЦБ. Това означаваше, че преди присъединението си към Евросистемата България към този момент беше платила близо 4 милиона евро. Когато се причисли към Евросистемата, Българска народна банка трябваше да заплати останалите 96,25% от записания си капитал, възлизащ на 101,9 милиона евро. В резултат на това, влизането на България в Евросистемата усили общия размер на импортирания капитал на ЕЦБ до 9 милиарда евро. Тази цифра отразява общия записан капитал на ЕЦБ, като се изключи сумите, които шестте НЦБ на Европейски Съюз отвън еврозоната към момента не би трябвало да заплащат.
Статутът на Българска народна банка преди присъединението й
към Евросистемата означаваше, че тя няма право да получава никакъв дял от разпределяемата облага на ЕЦБ и също по този начин не е длъжна да финансира каквито и да е от загубите си. Сега, като акционер на ЕЦБ, Българска народна банка има право на цялостния си дял от облагите на ЕЦБ, в сходство с финансовия логаритъм. Тя може също да бъде задължена да способства за загубите на ЕЦБ, в случай че Управителният съвет реши това, както е посочено в член 33.2 от Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (Устав на ЕСЦБ). Освен това, Българска народна банка към този момент получава своя дял от приходите, генерирани посредством интервенции по паричната политика.
Освен че заплащат своя дял в капитала на ЕЦБ, НЦБ от Евросистемата трансферират валутни аварийни активи и способстват за запасите на ЕЦБ и обвързваните с тях хранителни запаси след присъединението си към Евросистемата. Прехвърлянето на валутни аварийни активи подсигурява, че ЕЦБ разполага с задоволителна ликвидност за осъществяване на евентуални валутни интервенции. Вноските в запасите, от своя страна, оказват помощ за покриване на част от средствата, които ЕЦБ може да употребява за справяне с евентуалната материализация на опасности, изключително тези от финансово естество. В този подтекст Българска народна банка трансферира валутни аварийни активи на ЕЦБ съразмерно на своя дял в записания капитал.
Как се промени процесът на взимане на решения в ЕЦБ
Висшият орган за взимане на решения на ЕЦБ, Управителният съвет, дава отговор за определянето на паричната политика на централната банка. Още преди България да одобри еврото, шефът на Българска народна банка е участвал на съвещанията на Генералния съвет, които, наред с други неща, са разглеждали въпроси, свързани с приемането на еврото. Сега, когато България е част от еврозоната, шефът Димитър Радев е член на Управителния съвет, който се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет, дружно с към този момент 21 шефове на националните централни банки от еврозоната. Постепенното разширение на еврозоната и по този метод възходящият брой членове в Управителния съвет прави вземането на решения комплицирано логистично предизвикателство.
Не всички шефове имат право на глас за всяко решение. С разрастването на Икономическия и паричен съюз с течение на времето стана значимо процесите на взимане на решения да се поддържат управляеми, тъй че значими решения да могат да бъдат взети навреме. За да се реализира това, Уставът на ЕСЦБ, който дефинира по какъв начин действа ЕЦБ, лимитира броя на гласуващите членове на Управителния съвет до 21, откакто броят на показаните шефове на НЦБ надвиши 18.
Когато Литва стана 19-тата страна, включила се към еврозоната през 2015 година, този предел беше доближат и по тази причина беше въведена нова система за ротационно право на глас. Съгласно тази система шестимата членове на Изпълнителния съвет
имат право да гласоподават на всички заседания
на Управителния съвет. Всички останали членове на Управителния съвет - 21 шефове на НЦБ от еврозоната - споделят останалите 15 гласа на инцидентен принцип, като от време на време се отхвърлят от правото си на глас. Някои шефове имат право на глас по-рядко от други. За да се отчетат както относителният размер и икономическата тежест на техните страни, по този начин и смисъла на техните финансови центрове, шефовете са разграничени на две групи. Правото на глас във всяка група се ротира всеки месец на инцидентен принцип.
Първата група се състои от шефове от петте най-големи страни от еврозоната - понастоящем Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия - които споделят четири гласа. Това значи, че всеки от тези шефове се отхвърля от правото си на глас един път на всеки пет месеца. Във втората група включването на шефа на Българска народна банка значи, че останалите 11 гласа към този момент се споделят от 16 шефове, което усилва честотата, с която всеки шеф краткотрайно се отхвърля от правото си на глас. Понастоящем четирима шефове се отхвърлят от правото си на глас всеки месец.
Независимо от ротацията на гласоподаване, всички членове на Управителния съвет имат право да участват на всички съвещания, да получават цялата документи и да упражняват правото си на изявление.
Управителният съвет взема решения колегиално, въз основа на консенсус. В този подтекст опцията за показване на причини и присъединяване в полемиката може да бъде също толкоз значима, колкото и формалното право на глас. Някои обстановки обаче изискват публично гласоподаване. В тези случаи Управителният съвет взема решение с нормално болшинство. Това изключва решения по избрани типове въпроси, свързани с акционерите, които включват капитала на ЕЦБ, финансовия логаритъм на НЦБ за вноски в ЕЦБ, прехвърлянето на валутни аварийни активи към ЕЦБ, разпределението на паричния приход, генериран от НЦБ при осъществяване на функционалността по паричната политика, и разпределението на облагите и загубите на ЕЦБ.
За тези решения гласовете в Управителния съвет се
претеглят съгласно каузи на всяка НЦБ
във импортирания капитал на ЕЦБ, до момента в който шестимата членове на Изпълнителния съвет имат тежест на гласовете нула. С шефа на Българска народна банка в този момент в Управителния съвет делът на Българска народна банка се прибавя към общото тегло на всички НЦБ от Евросистемата, като леко понижава относителната тежест на гласовете на останалите 20 НЦБ в тези решения на акционерите.
Когато дадена страна се причисли към еврозоната, публичното внимание нормално се концентрира върху въздействието върху новата страна членка. Но измененията се случват и зад кулисите. Внесеният капитал на ЕЦБ - и затова нейната конструкция на благосъстоятелност – се поправя всякога, когато страна членка на Европейски Съюз одобри еврото. Когато НЦБ се причисли към Евросистемата, системата за гласоподаване за решения на ЕЦБ се актуализира, с цел да се съобрази с новия член. Всеки път, когато еврозоната се уголемява, ЕЦБ също се развива.
Икономически живот
*Заглавието е на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ