Как цветът на нацията отиде да цъфти в чужбина
Деца ли? Че има ли ги още в България към този момент?
Близо 50 години у нас се строи ли, строи национална детска болница (клавиатурата ми отхвърля тук да написа национална с основно " Н "!). Още не е издигната. Години наред работни групи от най-различен темперамент се чудеха дали става, или не става корпусът от Тодор-Живково време. После пристигнаха нормалните за страната ни отваряния на предложения и водопад от обжалванията им. Не бяха комисии, не бяха комитети впрочем, то се назначаваха, то се гонеха членовете им. Ей по този начин се изтърколиха още десетина български годинки...
В тези години, когато е направена първата копка за въпросната детска болница, в България се раждаха към 130 хиляди деца. Тогавашните деца към този момент са пенсионери и имат поотраснали внуци. През предходната година живородените бебета са 48 952. И първокласник може да сметне с какъв брой е намаляла раждаемостта. Навярно властимащите си мислят: " Че то има ли смисъл да се харчим за болница? ". Цинично, нали? А чунким не е цинизъм, че 50 години една детска болница не можем да си построим, а сякаш сме в Европейски Съюз? Но пък сме единствената страна в Европейски Съюз без национална детска болница. Някой ще ме опровергае: " Ама сме единствената страна в света с най-дълъг отпуск по майчинство! ". И какво от това? Раждаемостта продължава да понижава. Не майчинството, а опцията за сигурност при развъждането на децата, опцията за запазване на здравето им, опцията за обезпечаване на съответно обучение са от голяма важност. Защото едвам от месеци-година имунизациите против варицела и HPV вируса са безвъзмездни за родителите, до момента в който по света, към който се стремим, това е по този начин от дълги години.
Имаме си най-накрая въздушни коли за спешна помощ, само че се оказа, че в тях не можело да се качват кувьози, да се обдишват бебета и такива едни неща.
Спира работа детската хирургия в болница " Света Анна " във Варна от 1 март, която поемаше пациенти от цяла Североизточна България.
Имат ли поле за развиване шепата български педиатри?
Още по-лошо е, че управляващите не съумяват да опазят и съществуваща детска болница. Настоящият й шеф през вчерашния ден стана някогашен. Не тъй като не се оправя или не желае да управлява лечебното заведение, а " тъй като отхвърлям да бъда част от среда, в която административният напън и безкрайните инспекции подменят смисъла на медицината и трансформират работата в оцеляване ". Навярно това е следващият образец по какъв начин у нас медицината настойчиво се подменя със счетоводните сметки. Защото лекарят (д-р Благомир Здравков) си го споделя ребром: " През миналата година вместо партньорство видяхме систематичен институционален напън, финансови рестрикции и отвод от разговор. В такава среда е невероятно да се гради, да се модернизира и да се мисли стратегически за бъдещето ". И дали е било единствено през миналата година, дали не е по този начин години наред? Това ли даваме на децата и внуците си? Онези, които преди повече от 35 години бяха наричани цвета на нацията. Е, да! Този цвят отиде да цъфти в чужбина!
Защо се събират капачки, с цел да се купуват кувьози и да се подреждат детски отделения?
Защо не престават да царуват клиничните пътеки?
Защо профилактиката е натикана в тъмни ъгли?
Защо българите са първенците в Европа по сърдечносъдови болести?
Защо ракът по света към този момент е хронично заболяване, а у нас към момента е смъртна присъда, както е било преди повече от век?
Защо всяка органна трансплантация е в топ-5 на новинарския поток, когато по света това са към този момент съвсем рутинни интервенции?
Защо? Защо?
Близо 50 години у нас се строи ли, строи национална детска болница (клавиатурата ми отхвърля тук да написа национална с основно " Н "!). Още не е издигната. Години наред работни групи от най-различен темперамент се чудеха дали става, или не става корпусът от Тодор-Живково време. После пристигнаха нормалните за страната ни отваряния на предложения и водопад от обжалванията им. Не бяха комисии, не бяха комитети впрочем, то се назначаваха, то се гонеха членовете им. Ей по този начин се изтърколиха още десетина български годинки...
В тези години, когато е направена първата копка за въпросната детска болница, в България се раждаха към 130 хиляди деца. Тогавашните деца към този момент са пенсионери и имат поотраснали внуци. През предходната година живородените бебета са 48 952. И първокласник може да сметне с какъв брой е намаляла раждаемостта. Навярно властимащите си мислят: " Че то има ли смисъл да се харчим за болница? ". Цинично, нали? А чунким не е цинизъм, че 50 години една детска болница не можем да си построим, а сякаш сме в Европейски Съюз? Но пък сме единствената страна в Европейски Съюз без национална детска болница. Някой ще ме опровергае: " Ама сме единствената страна в света с най-дълъг отпуск по майчинство! ". И какво от това? Раждаемостта продължава да понижава. Не майчинството, а опцията за сигурност при развъждането на децата, опцията за запазване на здравето им, опцията за обезпечаване на съответно обучение са от голяма важност. Защото едвам от месеци-година имунизациите против варицела и HPV вируса са безвъзмездни за родителите, до момента в който по света, към който се стремим, това е по този начин от дълги години.
Имаме си най-накрая въздушни коли за спешна помощ, само че се оказа, че в тях не можело да се качват кувьози, да се обдишват бебета и такива едни неща.
Спира работа детската хирургия в болница " Света Анна " във Варна от 1 март, която поемаше пациенти от цяла Североизточна България.
Имат ли поле за развиване шепата български педиатри?
Още по-лошо е, че управляващите не съумяват да опазят и съществуваща детска болница. Настоящият й шеф през вчерашния ден стана някогашен. Не тъй като не се оправя или не желае да управлява лечебното заведение, а " тъй като отхвърлям да бъда част от среда, в която административният напън и безкрайните инспекции подменят смисъла на медицината и трансформират работата в оцеляване ". Навярно това е следващият образец по какъв начин у нас медицината настойчиво се подменя със счетоводните сметки. Защото лекарят (д-р Благомир Здравков) си го споделя ребром: " През миналата година вместо партньорство видяхме систематичен институционален напън, финансови рестрикции и отвод от разговор. В такава среда е невероятно да се гради, да се модернизира и да се мисли стратегически за бъдещето ". И дали е било единствено през миналата година, дали не е по този начин години наред? Това ли даваме на децата и внуците си? Онези, които преди повече от 35 години бяха наричани цвета на нацията. Е, да! Този цвят отиде да цъфти в чужбина!
Защо се събират капачки, с цел да се купуват кувьози и да се подреждат детски отделения?
Защо не престават да царуват клиничните пътеки?
Защо профилактиката е натикана в тъмни ъгли?
Защо българите са първенците в Европа по сърдечносъдови болести?
Защо ракът по света към този момент е хронично заболяване, а у нас към момента е смъртна присъда, както е било преди повече от век?
Защо всяка органна трансплантация е в топ-5 на новинарския поток, когато по света това са към този момент съвсем рутинни интервенции?
Защо? Защо?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




