Как Живков наливаше милиони долари държавни пари в тайния фонд „Москва”, с който Кремъл изнасяше революция
България продължава да е в унизително интернационално състояние със страхливата си и наведена позиция пред режима на Путин да не дава военна помощ на отбраняващата се от съветското нахлуване Украйна. В публичното пространство се чуват какви ли не „ доводи “ и „ причини “ за съблюдаване на неутралитет за „ положителното “ на страната. „ Загрижените “ са все някогашни комунисти, сътрудници на Държавна сигурност или представители на пропутинската партия „ Възраждане “, която неотдавна бе оприличена в Народното събрание като същински правоприемник на тоталитарната Българска комунистическа партия.
Сайтът напомня по какъв начин режимът на компартията отпред с Живков е плащал скрито десетилетия на ред милиони държавни средства на Кремъл по така наречен фонд „ Москва “, посредством който Съюз на съветските социалистически републики е финансирал експлоадирането на леви революции в разнообразни краища на света, доста от които са си чиста проба ляв тероризъм. Текстът е част от книгата на проверяващия публицист Христо Христов (2009). „ Ако не внесем до края на годината каузи си, руските приятели ти стоят над главата. Не може да им се откаже. Ако аз се опъна и откажа, различен ще сложат на мое място и отново ще се дава валута. Те са доста чувствителни на тази тематика “.
Думите са на Тодор Живков и са изречени пред Главно прокуратура при започване на 1990 година, когато някогашният общоприет секретар на Българска комунистическа партия е задържан по дело №1 за корист с власт и корупция на така наречен правоимащи – висшата комунистическа номенклатура. С оглавяването на Българска комунистическа партия през 1956 година Тодор Живков е отдаден в една загадка, която се знае само от него и от още един член на Централен комитет. Посвещаването идва от страната на Съюз на съветските социалистически републики. Става въпрос за финансовото присъединяване на България в специфичен фонд за подкрепяне на революционните комунистически придвижвания в света. Фондът е основан в Москва, която управлява средствата и дефинира техните получатели. Въпросът е извънредно значим и заради тази причина е засекретен, а кръгът на висшите партийни лица в страните от социалистическия лагер, които са отдадени в него, е ограничен до вероятния най-малко. Тодор Живков признава пред прокуратурата: „ Когато заех поста общоприет секретар на Централен комитет ми беше казано, че всяка година България би трябвало да дава по 300 000 $ годишно. Началото беше по времето на Хрушчов. Веднъж при мен пристигна руският дипломат у нас и ми сподели, че в Москва в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз е основан конфиденциален фонд с присъединяване на всички социалистически страни за подкрепяне на комунистическите партии и революционни партии в западните буржоазен страни и в разрастващите се страни.
Сумата, която беше избрана за нас, беше 300 000 – 350 000 $. Трябваше да се превежда в конвертируема валута. Доларите от банката ми се носеха при мен. Носеше ги касиерът на Централен комитет. След това аз извиквах руския дипломат, мисля, че беше Леонид Греков, с него стартира, и му ги предавах. Той не ги броеше, тъй като парите бяха опаковани от банката. Така беше няколко години, след което взех решение да не се занимавам повече с тази работа и разпоредих това на Димитър Станишев, който беше секретар на Централен комитет и отговаряше за връзките с братските компартии. След известно време той ми рапортува, че нашата вноска е увеличена не си припомням какъв брой тъкмо – на 400 000 – 500 000 $.
Няма решение нито на Политбюро, нито на Централен комитет. Така ми съобщи руския дипломат – да не се популяризира този въпрос. Съветските приятели държаха съществуването на фонда в огромна секретност. Освен мен и Димитър Станишев никой в Централен комитет не знаеше. Суми от фонда са давани на Никарагуа, Салвадор и други страни.”
Живков е длъжен от руската страна да прави секретните вноски във фонда посредством руския дипломат в продължение на 29 години – от 1959 до 1987 година. Общата сума възлиза на 11 620 000 щатски $ или 22,5 млн. валутни лв.. Средствата са държавни, взимани са от бюджета на Централен комитет на Българска комунистическа партия, който е образуван от държавния бюджет, и изплащани са от Българска народна банка. Съветската страна не е намирала за належащо да осведоми Тодор Живков какво е ставало по-нататък с тези средства. Той е трябвало единствено да заплаща. Бившият военачалник секретар на Българска комунистическа партия споделя: „ Никой в никакъв случай от Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз ни е давал доклад къде са отивали тези долари. Просто сме си вярвали – конфиденциален фонд, за който знаят единствено първите секретари на комунистическите партии. Веднъж единствено съм разговарял в Москва със секретаря на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Борис Пономарьов, който изиска да увеличим вноската, само че аз му споделих, че повече от това не можем.”
Фонд „ Москва” дава визия и за една друга страна от взаимоотношенията на българския партиен и държавен началник с Кремъл. Изискването за заплащанията от българската страна са били неотменими и осъществяването им е прецизно следено. С заплащанията Живков един тип е подпечатвал лоялността и подчинеността си пред Москва. Думите му са показателни: Ако не внесем до края на годината каузи си, руските приятели ти стоят над главата. Не може да им се откаже. Такива бяха времената. Без Москва не можеше да се издигне първият секретар на Българска комунистическа партия, не можеше да се назначи и смени министъра на националната защита. Ние без тях не можехме. Имахме културни, търговски взаимоотношения, пък и в случай че щете това в случай че аз се опъна и откажа, различен ще сложат на мое място и отново ще се дава валута. Те са доста чувствителни на тази тематика и още са по този начин чувствителни. Всичко това подред мен беше неизбежно за оня стадий. Вижда се, че доста долари са отивала по този начин, само че не можеше по различен метод тази валута Централен комитет я е употребило от банката, тя е от републиканския бюджет. Разбирал съм, че тази валута изтича от страната, само че по различен метод не можеше.”
Сайтът напомня по какъв начин режимът на компартията отпред с Живков е плащал скрито десетилетия на ред милиони държавни средства на Кремъл по така наречен фонд „ Москва “, посредством който Съюз на съветските социалистически републики е финансирал експлоадирането на леви революции в разнообразни краища на света, доста от които са си чиста проба ляв тероризъм. Текстът е част от книгата на проверяващия публицист Христо Христов (2009). „ Ако не внесем до края на годината каузи си, руските приятели ти стоят над главата. Не може да им се откаже. Ако аз се опъна и откажа, различен ще сложат на мое място и отново ще се дава валута. Те са доста чувствителни на тази тематика “.
Думите са на Тодор Живков и са изречени пред Главно прокуратура при започване на 1990 година, когато някогашният общоприет секретар на Българска комунистическа партия е задържан по дело №1 за корист с власт и корупция на така наречен правоимащи – висшата комунистическа номенклатура. С оглавяването на Българска комунистическа партия през 1956 година Тодор Живков е отдаден в една загадка, която се знае само от него и от още един член на Централен комитет. Посвещаването идва от страната на Съюз на съветските социалистически републики. Става въпрос за финансовото присъединяване на България в специфичен фонд за подкрепяне на революционните комунистически придвижвания в света. Фондът е основан в Москва, която управлява средствата и дефинира техните получатели. Въпросът е извънредно значим и заради тази причина е засекретен, а кръгът на висшите партийни лица в страните от социалистическия лагер, които са отдадени в него, е ограничен до вероятния най-малко. Тодор Живков признава пред прокуратурата: „ Когато заех поста общоприет секретар на Централен комитет ми беше казано, че всяка година България би трябвало да дава по 300 000 $ годишно. Началото беше по времето на Хрушчов. Веднъж при мен пристигна руският дипломат у нас и ми сподели, че в Москва в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз е основан конфиденциален фонд с присъединяване на всички социалистически страни за подкрепяне на комунистическите партии и революционни партии в западните буржоазен страни и в разрастващите се страни.
Сумата, която беше избрана за нас, беше 300 000 – 350 000 $. Трябваше да се превежда в конвертируема валута. Доларите от банката ми се носеха при мен. Носеше ги касиерът на Централен комитет. След това аз извиквах руския дипломат, мисля, че беше Леонид Греков, с него стартира, и му ги предавах. Той не ги броеше, тъй като парите бяха опаковани от банката. Така беше няколко години, след което взех решение да не се занимавам повече с тази работа и разпоредих това на Димитър Станишев, който беше секретар на Централен комитет и отговаряше за връзките с братските компартии. След известно време той ми рапортува, че нашата вноска е увеличена не си припомням какъв брой тъкмо – на 400 000 – 500 000 $.
Няма решение нито на Политбюро, нито на Централен комитет. Така ми съобщи руския дипломат – да не се популяризира този въпрос. Съветските приятели държаха съществуването на фонда в огромна секретност. Освен мен и Димитър Станишев никой в Централен комитет не знаеше. Суми от фонда са давани на Никарагуа, Салвадор и други страни.”
Живков е длъжен от руската страна да прави секретните вноски във фонда посредством руския дипломат в продължение на 29 години – от 1959 до 1987 година. Общата сума възлиза на 11 620 000 щатски $ или 22,5 млн. валутни лв.. Средствата са държавни, взимани са от бюджета на Централен комитет на Българска комунистическа партия, който е образуван от държавния бюджет, и изплащани са от Българска народна банка. Съветската страна не е намирала за належащо да осведоми Тодор Живков какво е ставало по-нататък с тези средства. Той е трябвало единствено да заплаща. Бившият военачалник секретар на Българска комунистическа партия споделя: „ Никой в никакъв случай от Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз ни е давал доклад къде са отивали тези долари. Просто сме си вярвали – конфиденциален фонд, за който знаят единствено първите секретари на комунистическите партии. Веднъж единствено съм разговарял в Москва със секретаря на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Борис Пономарьов, който изиска да увеличим вноската, само че аз му споделих, че повече от това не можем.”
Фонд „ Москва” дава визия и за една друга страна от взаимоотношенията на българския партиен и държавен началник с Кремъл. Изискването за заплащанията от българската страна са били неотменими и осъществяването им е прецизно следено. С заплащанията Живков един тип е подпечатвал лоялността и подчинеността си пред Москва. Думите му са показателни: Ако не внесем до края на годината каузи си, руските приятели ти стоят над главата. Не може да им се откаже. Такива бяха времената. Без Москва не можеше да се издигне първият секретар на Българска комунистическа партия, не можеше да се назначи и смени министъра на националната защита. Ние без тях не можехме. Имахме културни, търговски взаимоотношения, пък и в случай че щете това в случай че аз се опъна и откажа, различен ще сложат на мое място и отново ще се дава валута. Те са доста чувствителни на тази тематика и още са по този начин чувствителни. Всичко това подред мен беше неизбежно за оня стадий. Вижда се, че доста долари са отивала по този начин, само че не можеше по различен метод тази валута Централен комитет я е употребило от банката, тя е от републиканския бюджет. Разбирал съм, че тази валута изтича от страната, само че по различен метод не можеше.”
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ