България през последните години живее в комфорта на съществуващата АЕЦ

България през последните години живее в комфорта на съществуващата АЕЦ „ Козлодуй “, която обезпечава евтина електрическа енергия, дава опция за експорт. Централата се преглежда като нещо устойчиво, а през годините и като производител на пари. Времето обаче минава и България би трябвало да мисли за стабилно решение. Това разясниха българските енергийни специалисти от бранша в границите на полемика от поредицата „ Ядрената енергетика за стабилно развиване на България “. Дискусията се състоя в миг, в който в страната ни навлезе в поредна политическа рецесия, раздрусала актуалното съдружно ръководство. Проблем, който накара ръководителя на „ Булатом “ Богомил Манчев да разяснява със страдание, че заради политическата неустойчивост през последната година не се чака в скоро време да има решение на Народното събрание за развиване на нуклеарната енергетика и то да бъде обвързване за държавните управления. За комфортът и неналичието на политика В момента сме изтеглили отново късата съчка с политическото положение в България във връзка с това, че би трябвало да има едно политическо решение, което да се съблюдава най-малко 12 – 15 години. Това очевидно е доста комплициран въпрос, разяснява от своя страна изпълнителният секретар на „ Булатом “ Станислав Георгиев. В тази връзка припомняме, че предварителното желание на актуалното ръководещо болшинство и в частност на държавното управление бе през юни в Народното събрание да бъде показана Енергийна тактика на България до 2030 година с небосвод до 2050 година Впоследствие желанието бе отсрочено за месец октомври. Както разяснява Георгиев, единствено един от министрите на енергетиката в България е поставял ясно въпроса за нуждата от развиване на нуклеарната енергетика като база, като основа на която да стъпи и енергийната сигурност на страната. В същото време пред АЕЦ „ Козлодуй “, поради войната в Украйна пораждат съществени въпроси. От една страна това касае доставката на гориво, въпреки това – извозването и съхранението на отработеното гориво. Към момента, както посочи Славин Лачев от БЕХ за идната година – година и половина терзание няма, само че по думите му, може би би трябвало въпреки всичко да се закупи. Както стана ясно, при положение, че няма по какъв начин да се реализира сходна договорка ще се обмисля опцията за такава с „ Уестингхаус “. Това обаче ще промени горивния цикъл. В момента се прави разбор на сигурността за зареждане с касети от „ Уестингхаус “, сподели Лачев. Както е известно, поради натиска за диверсификация на доставките, се предвиждаше централата да разгласи търг през идната година. В същото време Агенцията за нуклеарно контролиране е органът, който би трябвало да издаде лицензия. Без такава няма по какъв начин да бъде заредено гориво на „ Уестингхаус “. В случай на допускане на гориво на „ Уестингхаус “ обаче ще би трябвало да се поеме риска за запазване на отработеното нуклеарно гориво. По в този момент настоящия контракт отработеното гориво се изнася за Русия, която разполага със съответните мощности за преправка. Както стана ясно в границите на полемиката АЕЦ „ Козлодуй “ не е единствено даденост, а има проблеми, които на този стадий ръководещите въобще не са поставяли на масата, а те са част от бъдещето на нуклеарната енергетика в България. Икономика и енергетика България би трябвало да има постоянна базова сила, съгласи се представителят на АИКБ Руман Радев. Той показа един от сюжетите, създаден от промишлеността, визираща точно стъпването на бъдещото развиване на базови мощности. Българската промишленост употребява 18 ТВтч електрическа енергия при произвеждане от 42-45 ТВтч. Приносът на АЕЦ Козлодуй е 15,5-15,7 ТВтч, което е сериозен дял, цитира Радев последните данни за предходната година, като се спря на увеличената квота на АЕЦ за семействата от съвсем една трета което се случва за пръв път и е за сметка на промишлеността. В плановете за бъдещето на АИК при разнообразни допускания за Брутният вътрешен продукт, енергийната активност на другите браншове, както и при отчитане на енергийната успеваемост към 2050 година промишлеността ще използва сред 25 и 27 ТВтч електрическа енергия. Колкото по-енергоефективни стават предприятията, толкоз повече електрическа енергия ще им би трябвало, тъй като ще са по-конкурентоспособни и ще продават повече, уточни той. В тази връзка той беше безапелационен, че би трябвало постоянна базова сила. Спирайки се на високите ценови равнища през последната година, той уточни и опитите на промишлеността да си оказват помощ с високите цени на тока посредством създаване на лични ВЕИ. Все отново Радев бе явен, че това няма да реши сигурността на доставките, уточнявайки, че ефикасната работа на зелените централи е до 1500 часа, а годината има 8760 часа. Трябват ни базови мощности, изрично сме в поддръжка за нови мощности, а освен за поддържане на старите, съобщи Радев. Представителят на ЕСО Венцислав Захов от своя страна заяви, че подадените заявки за ВЕИ, множеството от които фотоволтаични при са за 18 600 МВт. Не знаем, кои ще се случат и, кои не уточни той, уточнявайки че това слага в усложнение и развиването на мрежата. Захов се спря на смисъла на огромните мощности за контролиране на мрежата и ясно даде да се разбере, че без АЕЦ, изключително в случай че затворят и въглищните централи, системата няма да може да се оправи. АЕЦ се приема като даденост - има я и работи. На нея ще се разчита още 29 години, установи представителят на БЕХ Славин Лачев. В частност той се спря на системата за разкриване на рисковете, която работи в АЕЦ „ Козлодуй “ от три години и с помощта на нея изключванията в централата са все по-малко. Той напомни, че централата е съветски план, а турбината е украинска. Предвид войната в Украйна стои въпросът за надеждността на доставки на части за централата, уточни той и посочи, че в случай че не може да бъдат доставени от съветския пазар, страната ни ще би трябвало да ги търси от Европа. Проф. Янко Янев, шеф на Института за ръководство на нуклеарните познания във Виена се съгласи, че АЕЦ „ Козлодуй “ през последните 20 години се преглежда като нещо устойчиво, само че подсети за безхаберието на редица държавни управления, които са разглеждали централата като производител на пари, само че без решения за развиването на нуклеарната енергетика в страната ни в бъдеще. „ Политическата непоклатимост изисква атомната съставния елемент в енергийния баланс да има всички нужни запаси включително човешки запаси, с цел да обезпечава безвредната работа. Искам да видя къде е програмата за развиването й “, уточни той. Янев акцентира, че към този момент „ Булатом “ има такова изследване „ Общественият напън би трябвало да бъде подобен, че тази стратегия да се прегледа и България да има една вярна и почтена за проявление стратегия по какъв начин ще развива атомната си енергетика. Само да потвърждаваме, че имаме блокове, които ще работят още, да кажем 30 години, за мене това не е стратегия. Програмата е какво ново ще построим, по какъв начин ще развием технологиите, коя технология ще изберем. Ние имаме проблеми от най-различен темперамент – едното е устойчивата и безвредна работа на атомната електроцентрала, само че другото е по какъв начин ще приключим и по какъв начин завършваме с живота на дребните блокове, какво ще създадем по-нататък за отпадъците. Защото в случай че прочетете този делегиран документ на Европейска комисия (включване на нуклеарната енергетика в таксономията б.р.) ще видите, че с цел да получите позволение ще би трябвало да покажете, че имате готово решение за високоактивните боклуци. Така че има доста комплицирани въпроси, които би трябвало да се вземат решение “, разяснява професорът. Станислав Георгиев от „ Булатом “ се причисли към мнението, че България през последните години живее в комфорта на АЕЦ Козлодуй с обезпечена мощ, с евтина нуклеарна сила, „ а редом с това всички решения за нова нуклеарна мощ се взимаха от ръководещите “. „ Тоест това бяха политически решения. Те постоянно са били политически решения “, уточни той. Според него, поради успокоението че АЕЦ „ Козлодуй “ работи и износът на електрическа енергия се реализира сносно, политиците са намерили удобството да не взимат съответните решения за нуклеарната енергетика на страната като цяло. „ На политиците им се струваше, че това ще продължи до безспир и, че няма потребност да взимат такива решения. Но времето върви и знаейки, че за една нова нуклеарна мощ са нужни най-малко 15 години времето, което има пред нас е малко, с цел да създадем това, което споделят от промишлеността, че ще е нужно към 2050 година “, уточни той. Енергийният специалист Събин Събинов от своя страна беше явен, че развиването на стопанската система на страната при всички старания за енергийна успеваемост неизбежно води до увеличение на нуждата от сила. Той се базира на направен разбор, сплотяващ всички източници - Интегриран проект за енергетика и климат, плановете на ЕСО, на Българска академия на науките и упованията на ENTSO-E в интервала до 2050 г. Като цяло от данните България до 2050 година се чака потреблението на страната да нараства с един ритъм от 0,4 % на година приблизително и с отчитането на опазване на нужния потенциал за износ на електрическа енергия се чака потреблението на страната към 2050 да нарасне от сегашните 47 ТВтч до 53 ТВтч съобщи той. За да я има енергийната сигурност, в Плана за енергетика и климат се плануват нови 2000 МВт нуклеарни мощности до 2040 година Заедно с 5 и 6 блок това прави 4000 МВт. Според проекта, до 2035 година се преглеждат 1000 МВт нова нуклеарна мощ, което усилва каузи на нуклеарната енергетика в България до 45 %, както и до 2040 година още 1000 МВт, с което чистото произвеждане от нуклеарна енергетика до 2040 година би трябвало да се усили до 63 %. След 2040 година обаче в проекта не се разяснява какво се случва с нуклеарните мощности. В същото време оценката за експлоатационния запас на 5 блок е да работи до 2047 година, а шести – до 2051 година Разбира се осъществяването на този експлоатационен запас минават през съответната лицензионна процедура, напомни Събинов. Очаква се към 2050 г да имаме 4000 Министерство на външната търговия. Съхраняването на този микс до 2050 г е основно. В интервала до 2040 – 2050 година съгласно него би трябвало да бъдат построени заместващи мощности на АЕЦ „ Козлодуй “. „ Трябват мощности, които да ги заменят, с цел да има дълготрайно сигурна и беземисионна сила “ съобщи той, акцентирайки, че това е същинската гаранция за бъдещето. България е в неповторима обстановка в Европейски Съюз, уточни още специалистът. От доста години има две утвърдени площадки за създаване на нуклеарни блокове. Площадката Белене е утвърдена, има 2000 МВт, има Оценка на въздействието върху околната среда. Втората е на територията на Козлодуй. Одобрена за 12000 МВт с предпоставки за създаване на не по-мало от 2000 МВт. Така страната ни има два плана в друга степен на развиване От 1977 година сме в непрестанен развой на създаване на нуклеарни уреди. Въпреки това, в България при всичките старания за 30 година обаче не е въведена нуклеарна мощ. Има площадки, планове, публично единодушие експертен капацитет “, установи специалистът. Недостатъчно положителният метод и неосъзнаването на човешкия запас, образованието получиха следващата рецензия от страна на проф. Янев. Бившият енергиен министър и дълготраен представител в МААЕ Милко Ковачев от своя страна уточни, че в случай че до момента вниманието е било ориентирано към сигурността и сигурността на доставките на нуклеарно гориво, в този момент към това би трябвало да се прибавят и сериозните метали, от които зависят изключително ВЕИ. Самите български институции би трябвало да разширят разбора си във връзка с вносът им, уточни той. Дори от тази позиция нуклеарната енергетика е с по-добро бъдеще, уточни той. Ивайло Найденов от БФИЕК от своя страна обърна внимание на нуждата от нуклеарна енергетика, само че прикани визията да не бъде обвързана с догматизъм и съобразена с индустриалното развиване. „ Ние в никакъв случай не сме разглеждали нуклеарната енергетика сама за себе си или като част от енергетиката, а като вземане предвид с всички тези задължения, които страната ни е подписала за зеления преход. Ние я преглеждаме като инструмент за решение на енергийните доставки на хората и индустрията, и унищожаване на въглеводородите. Това изисква старания, тъй като се касае за превоз. Защото се касае за газ, който ще остане и след 2050 година, само че ще е миксиран с водород. Този водород ще би трябвало да се създаде с нещо. Поради тази причина всякога заостряме вниманието, че ние не решаваме въпроса в границите на 30 – 42 млн. МВтч, които би трябвало да произведем като енергетика, а приказваме за над 100 млн., което е във тип на въглеводороди “, съобщи от своя страна ръководителя на „ Булатом “ Богомил Манчев. „ Ако имаме 50 % базова нуклеарна енергетика, върху нея може да слагаме голямо количество ВЕИ “, добави той.