България отчита за последно Национална програма за реформи пред Еврокомисията
България показва за финален път пред Брюксел актуализация на Националната си стратегия за промени по отношение на отправяните към нея от Европейската комисия рекомендации. За финален път страната ни показва и конвергентна стратегия. Тези документи остават в историята, като от тази есен всички страни в Европейска комисия би трябвало да показват по-дългосрочни фискални структурни стратегии. Очаква се прекосяването към нова рамка за икономическо наблюдаване да увеличи анажираността на държавите-членки към набелязаните ограничения за възстановяване на ръководството на обществените финанси.
Това излиза наяве от утвърдените от кабинета през миналата седмица актуализация на Националната стратегия за промени и Конвергентна стратегия. В преамбюла на двата документа се акцентира, че те се изготвят за финален път и наесен страната ни ще би трябвало да показа пред Брюксел нов средносрочен фискален систематичен проект, който да дефинира фискални рамки и цели за интервал от 4 години.
Като страна с ниско равнище на дълга България е измежду страните, които би следвало да бъдат улеснени от новия метод на Брюксел. Предвижда се правенето на новите средносрочни фискални структурни проекти да бъде предшествано от разбор на устойчивостта на дълга, при който държавите-членки ще бъдат разпределени в разнообразни групи според от риска - страни с високо, приблизително и ниско равнище на дълга. За страните от първите две групи Европейска комисия ще изготви насоки за контролиране на дълга в посока трайно понижаване. За страните с ниско равнище на дълга, каквато е България, няма да бъдат изготвяни сходни насоки.
Новият модел на икономическо наблюдаване резервира без смяна главните фискални правила - за дълг до 60% и недостиг до 3%. Ангажиментът за съблюдаване на недостига на равнище под 3% би трябвало да бъде обезпечен за интервал от 10 години след приключване на период за адаптиране и влизане под този предел при страни с по-високи равнища. Основен знак, който комисията ще следи в хода на осъществяването на проектите, ще бъдат чистите първоначални разноски, регистрирани от държавните управления (с приспаднати дискреционни приходни ограничения, разноски за лихви и циклични разноски, свързани с безработицата) и вместването им в избрани годишни равнища.
Това излиза наяве от утвърдените от кабинета през миналата седмица актуализация на Националната стратегия за промени и Конвергентна стратегия. В преамбюла на двата документа се акцентира, че те се изготвят за финален път и наесен страната ни ще би трябвало да показа пред Брюксел нов средносрочен фискален систематичен проект, който да дефинира фискални рамки и цели за интервал от 4 години.
Като страна с ниско равнище на дълга България е измежду страните, които би следвало да бъдат улеснени от новия метод на Брюксел. Предвижда се правенето на новите средносрочни фискални структурни проекти да бъде предшествано от разбор на устойчивостта на дълга, при който държавите-членки ще бъдат разпределени в разнообразни групи според от риска - страни с високо, приблизително и ниско равнище на дълга. За страните от първите две групи Европейска комисия ще изготви насоки за контролиране на дълга в посока трайно понижаване. За страните с ниско равнище на дълга, каквато е България, няма да бъдат изготвяни сходни насоки.
Новият модел на икономическо наблюдаване резервира без смяна главните фискални правила - за дълг до 60% и недостиг до 3%. Ангажиментът за съблюдаване на недостига на равнище под 3% би трябвало да бъде обезпечен за интервал от 10 години след приключване на период за адаптиране и влизане под този предел при страни с по-високи равнища. Основен знак, който комисията ще следи в хода на осъществяването на проектите, ще бъдат чистите първоначални разноски, регистрирани от държавните управления (с приспаднати дискреционни приходни ограничения, разноски за лихви и циклични разноски, свързани с безработицата) и вместването им в избрани годишни равнища.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ