Каракачанов: Да си кажем кривиците, за да не затрием България
България няма потребност от вътрешна война, господа. Призовавам Ви да седнем на кръгла маса и да очертаем целите на Отечеството ни. Това декларира в своя безапелационна позиция заместител министър-председателят по публичен ред и сигурност, министър на защитата и ръководител на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов
Красимир Дончев Каракачанов е заместител министър-председател по публичния ред и сигурността във своята Facebook страница в деня на Съединението.
В нея той посочва и тематиките от стратегическо значение в дълготраен проект, които да залегнат в основата за диалозите за бъдещето на Отечеството ни – демография, грижа за възрастните хора, опазване на здравето, обучение, запазване на земеделските земи, правата на българската диаспора по света и други
Ето и цялостния текст на позицията:
Днес е денят на Съединението. Навремето Съединението на български земи беше осъществено, тъй като имаше съединяване сред българските политици и сред другите групи и прослойки в българското общество против зловредната политика на така наречен Велики сили. Това стана допустимо, единствено тъй като през 1885 година двете съществени партии бяха дружно на площадите в Пловдив. А след това – дружно и под знамената, в Сръбско-българската война.
А през днешния ден? Днес какво демонстрираме ние, българските политици, на своите сънародници?
Не е за поверие, че има война сред институциите, че по площадите се загатва за военния прелом от 1934 година, че се бият служители на реда, пали се сено пред тях и ги обстрелват с ракети, че полицията бива упреквана, че била „ смазала “ хората – по правилото на 100 пъти повторената неистина, която ставала истина. Че се желаят безусловни капитулации.
Опомнете се! Абсурдно е политически дейните хора у нас да се разделят в две секти, които слушат единствено себе си и не чуват другия.
България няма потребност от вътрешна война, господа. Само след месеци са парламентарните и след това президентските избори. Докажете се там!
Но преди този момент, аз Ви приканвам за друго: дано президент, министър председател и съществени публични обединения седнат дружно на кръгла маса, която да очертае няколко значими цели в идната тежка зима и тежки политически времена. Един път и вечно да бъде направена една национална теория с най-важните пет, 10 целта пред нацията като:
- Демографската злополука, която всички към този момент виждаме;
- Изграждането на междинна класа и отбрана на междинния и малък бизнес, а не ползите на един или различен олигарх, който е за или срещу митингите сега – както беше досега;
- Проблемите на българската земя, която става благосъстоятелност на все по-малко хора, само че за сметка на това пък и на от ден на ден непознати фирми;
- Гарантиране достойните старини на възрастните хора;
- Проблемите на опазването на здравето, което колкото повече милиарди гълта, толкоз по-лошо и недостъпно става;
- Образованието на българите, което става все по-нефункционално и поражда от ден на ден необразовани българи;
- Проблемите на над 2 млн. стопански емигранти и другите 2 млн. етнически българи от обичайните исторически общности в чужбина.
Така се вземат решение проблемите, а не с ултиматуми и принуждение. Така би трябвало да решаваме проблемите, вместо с ненавист и разделяне.
Това е урокът от 6 септември 1885 година Седнете на този ярък ден и прочетете най-малко една книга от българската история и ще разберете истината – че партии в България е имало доста, само че България е една. Че няма смисъл от политически партии, в случай че политическата ненавист унищожи България.
Единственият добър сюжет за България през днешния ден е разговорът. И тук се сещам за едни думи на Васил Левски, писани до Иван Кършовски през 1871 година: „ За Отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се изправим и все [за]едно да вървим, в случай че ще бъдем хора. “
![Красимир Каракачанов]( /uploads/profiles_pictures/0/listing/красимир-каракачанов-156.jpg )
В нея той посочва и тематиките от стратегическо значение в дълготраен проект, които да залегнат в основата за диалозите за бъдещето на Отечеството ни – демография, грижа за възрастните хора, опазване на здравето, обучение, запазване на земеделските земи, правата на българската диаспора по света и други
Ето и цялостния текст на позицията:
Днес е денят на Съединението. Навремето Съединението на български земи беше осъществено, тъй като имаше съединяване сред българските политици и сред другите групи и прослойки в българското общество против зловредната политика на така наречен Велики сили. Това стана допустимо, единствено тъй като през 1885 година двете съществени партии бяха дружно на площадите в Пловдив. А след това – дружно и под знамената, в Сръбско-българската война.
А през днешния ден? Днес какво демонстрираме ние, българските политици, на своите сънародници?
Не е за поверие, че има война сред институциите, че по площадите се загатва за военния прелом от 1934 година, че се бият служители на реда, пали се сено пред тях и ги обстрелват с ракети, че полицията бива упреквана, че била „ смазала “ хората – по правилото на 100 пъти повторената неистина, която ставала истина. Че се желаят безусловни капитулации.
Опомнете се! Абсурдно е политически дейните хора у нас да се разделят в две секти, които слушат единствено себе си и не чуват другия.
България няма потребност от вътрешна война, господа. Само след месеци са парламентарните и след това президентските избори. Докажете се там!
Но преди този момент, аз Ви приканвам за друго: дано президент, министър председател и съществени публични обединения седнат дружно на кръгла маса, която да очертае няколко значими цели в идната тежка зима и тежки политически времена. Един път и вечно да бъде направена една национална теория с най-важните пет, 10 целта пред нацията като:
- Демографската злополука, която всички към този момент виждаме;
- Изграждането на междинна класа и отбрана на междинния и малък бизнес, а не ползите на един или различен олигарх, който е за или срещу митингите сега – както беше досега;
- Проблемите на българската земя, която става благосъстоятелност на все по-малко хора, само че за сметка на това пък и на от ден на ден непознати фирми;
- Гарантиране достойните старини на възрастните хора;
- Проблемите на опазването на здравето, което колкото повече милиарди гълта, толкоз по-лошо и недостъпно става;
- Образованието на българите, което става все по-нефункционално и поражда от ден на ден необразовани българи;
- Проблемите на над 2 млн. стопански емигранти и другите 2 млн. етнически българи от обичайните исторически общности в чужбина.
Така се вземат решение проблемите, а не с ултиматуми и принуждение. Така би трябвало да решаваме проблемите, вместо с ненавист и разделяне.
Това е урокът от 6 септември 1885 година Седнете на този ярък ден и прочетете най-малко една книга от българската история и ще разберете истината – че партии в България е имало доста, само че България е една. Че няма смисъл от политически партии, в случай че политическата ненавист унищожи България.
Единственият добър сюжет за България през днешния ден е разговорът. И тук се сещам за едни думи на Васил Левски, писани до Иван Кършовски през 1871 година: „ За Отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се изправим и все [за]едно да вървим, в случай че ще бъдем хора. “
Източник: novini.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ