Кой ще остане да работи в България?
България освен застарява, освен мощно се свива, само че и заема първо място в Европа по дял на функционално необразованите възпитаници. А след броени години точно това потомство ще бъде гръбнакът на работната мощ в страната, написа Николай Цеков за " Дойче Веле България ".
Производителността на труда в българската стопанска система нараства два пъти по-бързо спрямо темпото, с което понижава популацията на страната. Въпреки това специалистите на Световната банка позволяват, че след 2050 година българската стопанска система може би няма да бъде в положение да обезпечава даже изплащането на минимални пенсии. Днес в България живеят към 160 хиляди души под 35-годишна възраст, които нямат даже начално обучение. Тези неквалифицирани хора мъчно могат да си намерят работни места в една бързо разрастваща се стопанска система през 21 век. В същото време два пъти повече техни връстници имат висше обучение и могат да бъдат доста потребни за стопанската система. Пита се обаче: по какъв начин тези хора да бъдат подтиквани, с цел да останат да работят и да основат семейство в родината си?
Остър дефицит на фрагменти
Ново проучване на Българска академия на науките за следствията от демографската рецесия демонстрира, че образованите младежи желаят на първо място да получават положителни приходи и да имат висока покупателната дарба. Освен това те обръщат огромно внимание на опциите за кариерно развиване и за повишение на квалификацията и професионалните пълномощия. Младите експерти държат да се чува думата им. В съпоставяне с по-възрастните трудещи се за тях противоположната връзка с директните началници и с управлението на компанията или институцията играе доста по-важна роля. Младите търсят по-настойчиво и правата си при неспазване на трудовото и социално-осигурителното законодателство. Понастоящем близо половината от огромните и междинните предприятия в България оферират на младите служащи и чиновници курсове за повишение на квалификацията. Средно за Европейския съюз обаче този дял е към три четвърти.
През последните три години от ден на ден добре квалифицирани млади българи се завръщат в страната, само че все пак казусът с приключването на мозъци в такива основни сфери като опазването на здравето и инженерните специалности си остава неуреден. В това отношение прекомерно индикативен е неуспехът на опита няколко междинни учебни заведения с разширено проучване на западни езици да бъдат преобразувани в професионални колежи, които да приготвят дефицитни фрагменти за българските работодатели. Според шефа на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, протестът на родителите е стимулиран от публикуваните настройки, че децата нямат бъдеще в родината си. „ Професионалното обучение не върви, тъй като родителите желаят децата им да учат в езикови гимназии и да намерят занятие зад граница. В Техническия университет да вземем за пример даже няма образование по хидравлика и пневматика, които са основни специалности за българското машиностроене. Как като работодатели да насърчим кадърните младежи със стипендии, с цел да дойдат при нас, откакто няма нито един студент в тези специалности? “, реторично пита Велев.
Много обезпокоително наподобяват и прогнозите за по този начин наречения „ коефициент на възрастова взаимозависимост ", т.е. - какъв брой пенсионери, деца и чиновници в обществения бранш устоя един човек, работещ в стопанската система. В края на 2017 година на 10 пенсионери и деца до 15-годишна възраст са се падали 18 души в дейна възраст, само че част от тях работят в стопански непроизводителния публичен бранш или пък са безработни. Тъжен факт е, че понастоящем 1,7 милиона заети в частния бранш обезпечават парите за пенсии на 2,2 милиона възрастни жители, както и заплатите и обществените осигуровки на над половин милион заети в държавния и общинския бранш - управници, държавни и общински чиновници, учители, служители на реда, военни и така нататък
През 2050: едвам 50% от българите ще бъдат в трудоспособна възраст
Към средата на столетието, когато се чака броят на българите в трудоспособна възраст да е намалял с 40%, това съответствие ще се утежни трагично, считат специалистите от Световната банка. До 2050 година се чака една трета от популацията на страната да бъде на възраст 65 и повече години, като едвам 50% ще бъдат в трудоспособна възраст - сега трудоспособни са 60% от българите. „ Данъкът на застаряването “ ще лишава от икономическия напредък най-малко един процентен пункт годишно, сочи разбор на банката, разглеждащ икономическите последствия от демографските трендове в България.
Световната банка бие паника и за още нещо: България е преди всичко в Европа по дял на функционално необразованите средношколци. В проучването „ Пиза “ четирима от всеки 10 български възпитаници на 15-годишна възраст са посочили извънредно ниски резултати в основни области като четенето и обикновените аритметични интервенции. Подобен резултат значи, че завършващите гимназиално обучение в България на процедура са учили пет години по-малко от връстниците си в страни като Финландия и Естония, посочени като образци за качество на междинното обучение. А точно изследваните от „ Пиза “ български генерации след броени години ще бъдат гръбнакът на работната мощ, заета в националната стопанска система.
Редактор: Деница Райкова
Производителността на труда в българската стопанска система нараства два пъти по-бързо спрямо темпото, с което понижава популацията на страната. Въпреки това специалистите на Световната банка позволяват, че след 2050 година българската стопанска система може би няма да бъде в положение да обезпечава даже изплащането на минимални пенсии. Днес в България живеят към 160 хиляди души под 35-годишна възраст, които нямат даже начално обучение. Тези неквалифицирани хора мъчно могат да си намерят работни места в една бързо разрастваща се стопанска система през 21 век. В същото време два пъти повече техни връстници имат висше обучение и могат да бъдат доста потребни за стопанската система. Пита се обаче: по какъв начин тези хора да бъдат подтиквани, с цел да останат да работят и да основат семейство в родината си?
Остър дефицит на фрагменти
Ново проучване на Българска академия на науките за следствията от демографската рецесия демонстрира, че образованите младежи желаят на първо място да получават положителни приходи и да имат висока покупателната дарба. Освен това те обръщат огромно внимание на опциите за кариерно развиване и за повишение на квалификацията и професионалните пълномощия. Младите експерти държат да се чува думата им. В съпоставяне с по-възрастните трудещи се за тях противоположната връзка с директните началници и с управлението на компанията или институцията играе доста по-важна роля. Младите търсят по-настойчиво и правата си при неспазване на трудовото и социално-осигурителното законодателство. Понастоящем близо половината от огромните и междинните предприятия в България оферират на младите служащи и чиновници курсове за повишение на квалификацията. Средно за Европейския съюз обаче този дял е към три четвърти.
През последните три години от ден на ден добре квалифицирани млади българи се завръщат в страната, само че все пак казусът с приключването на мозъци в такива основни сфери като опазването на здравето и инженерните специалности си остава неуреден. В това отношение прекомерно индикативен е неуспехът на опита няколко междинни учебни заведения с разширено проучване на западни езици да бъдат преобразувани в професионални колежи, които да приготвят дефицитни фрагменти за българските работодатели. Според шефа на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, протестът на родителите е стимулиран от публикуваните настройки, че децата нямат бъдеще в родината си. „ Професионалното обучение не върви, тъй като родителите желаят децата им да учат в езикови гимназии и да намерят занятие зад граница. В Техническия университет да вземем за пример даже няма образование по хидравлика и пневматика, които са основни специалности за българското машиностроене. Как като работодатели да насърчим кадърните младежи със стипендии, с цел да дойдат при нас, откакто няма нито един студент в тези специалности? “, реторично пита Велев.
Много обезпокоително наподобяват и прогнозите за по този начин наречения „ коефициент на възрастова взаимозависимост ", т.е. - какъв брой пенсионери, деца и чиновници в обществения бранш устоя един човек, работещ в стопанската система. В края на 2017 година на 10 пенсионери и деца до 15-годишна възраст са се падали 18 души в дейна възраст, само че част от тях работят в стопански непроизводителния публичен бранш или пък са безработни. Тъжен факт е, че понастоящем 1,7 милиона заети в частния бранш обезпечават парите за пенсии на 2,2 милиона възрастни жители, както и заплатите и обществените осигуровки на над половин милион заети в държавния и общинския бранш - управници, държавни и общински чиновници, учители, служители на реда, военни и така нататък
През 2050: едвам 50% от българите ще бъдат в трудоспособна възраст
Към средата на столетието, когато се чака броят на българите в трудоспособна възраст да е намалял с 40%, това съответствие ще се утежни трагично, считат специалистите от Световната банка. До 2050 година се чака една трета от популацията на страната да бъде на възраст 65 и повече години, като едвам 50% ще бъдат в трудоспособна възраст - сега трудоспособни са 60% от българите. „ Данъкът на застаряването “ ще лишава от икономическия напредък най-малко един процентен пункт годишно, сочи разбор на банката, разглеждащ икономическите последствия от демографските трендове в България.
Световната банка бие паника и за още нещо: България е преди всичко в Европа по дял на функционално необразованите средношколци. В проучването „ Пиза “ четирима от всеки 10 български възпитаници на 15-годишна възраст са посочили извънредно ниски резултати в основни области като четенето и обикновените аритметични интервенции. Подобен резултат значи, че завършващите гимназиално обучение в България на процедура са учили пет години по-малко от връстниците си в страни като Финландия и Естония, посочени като образци за качество на междинното обучение. А точно изследваните от „ Пиза “ български генерации след броени години ще бъдат гръбнакът на работната мощ, заета в националната стопанска система.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ