Може ли Маришкият басейн да стане работеща водородна долина
България може да попадне в групата на първите 20 страни в света с работеща атомна котловина. Изграждането й ще стартира още тази година и ще бъде съфинансирано от Европейската комисия, оповестиха от Министерството на нововъведенията и растежа (МИР).
В рамките на идващите 5 до 7 години страната ни може да активизира запас в границите на 3.2 милиарда евро по разнообразни стратегии и планове, в това число частни вложения за поощряване на потреблението на капацитета на водородните технологии, изясни Мария Тодорова, шеф на дирекция „ Политики и разбори “ към Министерството на нововъведенията и растежа (МИР).
Съвместно с представители на бизнеса и научните среди се създава Пътна карта за развиване на водородните технологии, която се стреми да ориентира промишлеността към водородно основана стопанска система, с фокус така наречен Зелен водород. Финансирането на водородните технологии за произвеждане, предпазване и експорт ще бъде както с безплатни средства, по този начин и с финансови принадлежности и композиция сред двете.
Има голям интерес от промишлеността, а единствено през МИР по стратегиите за „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията (ПКИП) и Програма „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “(ПНИИДИТ) е очакван набор от ограничения, свързани със зеления преход.
Директорът на дирекция „ Политики и разбори “ към МИР уточни, че единствено в 20 страни в света съществуват така наречен Водородни долини, като България е една от първите, които ще поддържат реализирането на подобен план за подкрепяне на промишлеността.
„ Проектът за атомна котловина в България, който се планува да се осъществя в Маришкия басейн, е един от едвам 37 такива в 20 страни (към момента) и един от 9-те плана по Програма „ Хоризонт Европа “, за които Европейската комисия обезпечава финансиране в първата покана за подаване на планови оферти през 2022 година
Проектът ще бъде подсилен и с 8 млн. евро през Програмата за просвета и нововъведения (ПНИИДИТ) към МИР, като общо за цялостното създаване на плануванаъа атомна инфраструктура ще бъдат вложени над 30 млн. евро “, уточни тя пред Бтв и добави, че в плана ще се включат представители на научните организации и бизнеса.
Очаква се той да започва още през 2023 година, като срокът за осъществяването му е 5 години.
Водородните долини са местни екосистеми, които свързват производството, превоза и потреблението на водород от крайни консуматори като електромобилността или промишлеността.
„ Процедурите за внедряване на нововъведения в предприятията с общ бюджет близо 300 млн. лева, както и за създаване на нововъведения за над 120 млн. лева по ПКИП са две от опциите още през тази година промишлеността да влага в тези технологии “, уточни специалистът.
По думите й, Националният проект за възобновяване и резистентност също осъществя вложения в зелен преход и кръгова стопанска система, както и в климатична индиферентност.
Пример за това е процедурата, която беше отворена на 14 февруари по Плана от МИР за създаване на ВЕИ съоръжения от бизнеса с бюджет 200 млн. лева
„ Производството на зелен водород посредством електролиза на вода, захранвана от ВЕИ (напр. фотоволтаици) е несъмнено решение в посока декарбонизация на стопанската система и уместно за въглеродно интензивни производства “, сподели Тодорова.
Зеленият водород може да има голям брой приложения в индустрията, превоза, енергетиката и строителството и не замърсява околната среда.
„ Той се явява значима суровина за редица основни промишлености като производството на амоняк и азотни торове, както и на стандартни горива за превоза. Водородът може да предложи чисти решения в транспортната система, посредством електромобилност на горивни кафези, с цел да бъдат понижени нездравословните излъчвания, а преобразуването и съхранението на сила под формата на водород, създаден посредством електролиза на вода, обезпечава лесното й преразпределение сред секторите и районите “, добави тя.
Националната пътна карта за развиване на водородните технологии в страната пък има за цел да форсира научните проучвания и нововъведенията в бранша, включително комерсиализацията на водородни технологии.
„ Водородната карта е стратегически документ за основаване на условия за напредъка по отношение на потреблението на тези технологии. Предстои напълно скоро, след разискванията в работната група и междуведомственото координиране, тя да бъде импортирана за приемане от Министерския съвет “, посочи Тодорова.
Разработването на този документ е залегнало като една от главните промени по Плана за възобновяване и резистентност, с която да бъдат основани базовите нормативни, финансови и административни предпоставки и механизми за произвеждане и доставка на водород.
Вече е обновена и Иновационната тактика за умна специализация на България в Тематична област „ Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна стопанска система “, където като подобласти са планувани произвеждане на водород с акцент върху зеления водород, и потребление на водорода в промишлеността, енергетиката, превоза и бита.
„ Това е база за осигуряването на финансови средства по стратегиите, с цел да се финансират точно чисти технологии “, счита още Тодорова.
Плановете са планът в Маришкия басейн да бъде построен на два стадия – първият ще завърши през 2028 година, а цялостният размер вложения и мощ на Водородната котловина ще бъде доближат през 2033 година като упоритостите са с него да се разкрият 7500 директни работни места и още 18 000 индиректни.
Мощностите ще са разположение върху 25 000 хектара индустриална повърхност, само че всичко ще се построява поетапно – след прекъсване на в този момент съществуващи. Очаква се посредством електролиза да се създават 380 000 тона водород, от които 150 000 да употребява локалната промишленост, 36 000 да балансират енергийната система, 11 000 да отиват за превоза. Основното количество – 180 000 тона обаче ще са за експорт.
Още през 2021 година газовият оператор " Булгартрансгаз " влезе в Европейския алианс за чист водород, чиято цел е да сътвори канал за вложения за огромно произвеждане и поддръжка за търсенето на чист водород в Европейски Съюз, напомня Медиапул. Амбицията е необятно внедряване на водородни технологии до 2030 година, насърчавайки производството на нисковъглероден и зелен водород, както и неговия транспорт и систематизиране. В самодейността вземат участие 23 от 45-те европейски преносни оператора, членуващи в европейската организация ENTSOG.
В края на същата година беше оповестено и желание за водородно съдействие сред българския газов оператор и гръцкия ДЕСФА, предвиждащо подготовка на трансграничната енергийна инфраструктура за внедряването на водородни технологии и системи и основаването на водороден пазар в Европейски Съюз, които са част от енергийните и климатичните цели на Европа в сходство с Парижкото съглашение.
В световен мащаб водородните долини се класифицират в три групи: дребни локализирани планове с фокус върху мобилността; локализирани, само че приблизително огромни планове, които засягат промишлеността и огромни планове, ориентирани към интернационален експорт.
„ Пейзажът на водородната котловина се разраства и от ден на ден се управлява от частния бранш “, се споделя в отчет за напредъка на този вид планове от 2021 година Според него водородните долини ще се усилят и развият доста до края на това десетилетие заради възходящия брой планове като цяло, както и по техните размер и трудност.
Европа има най-високата централизация на тези планове, съгласно Платформата на водородните долини, която споделя най-хубави практики и данни от 34 плана в 19 страни по света. Световната промишленост поддържа тези планове, само че твърди, че политиците би трябвало да положат повече старания, за реализирането им.
Има няколко основни спънки за реализирането на работещи водородни долини. Една от тях е приемането на поддръжка за обществено финансиране, с цел да се обезпечат плановете. Втората е намирането на чисти водородни снабдители и подписването на дълготрайни контракти, които да създадат плановете рентабилни. Третото е да се обезпечи софтуерна подготвеност на всички горивни кафези и приложения на водорода, които се изискват. Четвърто - съответна правна регулаторна поддръжка. Примери за това са да вземем за пример ценообразуването на въглерода, стандартизацията и бързото утвърждение на такива планове, изяснява пред Euroactiv Барт Бийбук, изпълнителен шеф на FCH / JU.
Caмo чeтиpи пpoeĸти зa вoдopoдни дoлини в cвeтoвeн мaщaб ca изпълнeни изцялo, пo дaнни oт лятото на 2021 година B тoвa чиcлo e и зaвъpшeн пpoeĸт в Дaния, ĸъдeтo вoдopoдът, пpoизвeдeн oт вятъpнa eнepгия, бaлaнcиpa eлeĸтpoeнepгийнaтa мpeжa и ce изпoлзвa в тpaнcпopтa и пpoмишлeнocттa.
Едновременно с това, Eвpoпeйcĸият cъюз ce cтpeми дa yвeличи дeлa нa вoдopoдa в eнepгийнитe cи дocтaвĸи нa 12-14% дo 2050 година и нacъpчaвa cътpyдничecтвoтo мeждy дъpжaвитe в тaзи пocoĸa.
Според Международната организация по енергетика водородът е повсеместен енергиен притежател с разнообразна гама от приложения, който може да бъде употребен в необятен набор от промишлености.
Като енергоизточник той може да се създава по няколко метода. Единият способ включва потреблението на електролиза с електрически ток, разделящ водата на О2 и водород. Ако електричеството, употребявано в този развой, идва от възобновим източник, като вятър или слънчева сила, тогава става въпрос за " зелен “ или " възобновим " водород.
Засега по-голямата част от производството на водород в света се основава на изкопаеми горива.
В рамките на идващите 5 до 7 години страната ни може да активизира запас в границите на 3.2 милиарда евро по разнообразни стратегии и планове, в това число частни вложения за поощряване на потреблението на капацитета на водородните технологии, изясни Мария Тодорова, шеф на дирекция „ Политики и разбори “ към Министерството на нововъведенията и растежа (МИР).
Съвместно с представители на бизнеса и научните среди се създава Пътна карта за развиване на водородните технологии, която се стреми да ориентира промишлеността към водородно основана стопанска система, с фокус така наречен Зелен водород. Финансирането на водородните технологии за произвеждане, предпазване и експорт ще бъде както с безплатни средства, по този начин и с финансови принадлежности и композиция сред двете.
Има голям интерес от промишлеността, а единствено през МИР по стратегиите за „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията (ПКИП) и Програма „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна “(ПНИИДИТ) е очакван набор от ограничения, свързани със зеления преход.
Директорът на дирекция „ Политики и разбори “ към МИР уточни, че единствено в 20 страни в света съществуват така наречен Водородни долини, като България е една от първите, които ще поддържат реализирането на подобен план за подкрепяне на промишлеността.
„ Проектът за атомна котловина в България, който се планува да се осъществя в Маришкия басейн, е един от едвам 37 такива в 20 страни (към момента) и един от 9-те плана по Програма „ Хоризонт Европа “, за които Европейската комисия обезпечава финансиране в първата покана за подаване на планови оферти през 2022 година
Проектът ще бъде подсилен и с 8 млн. евро през Програмата за просвета и нововъведения (ПНИИДИТ) към МИР, като общо за цялостното създаване на плануванаъа атомна инфраструктура ще бъдат вложени над 30 млн. евро “, уточни тя пред Бтв и добави, че в плана ще се включат представители на научните организации и бизнеса.
Очаква се той да започва още през 2023 година, като срокът за осъществяването му е 5 години.
Водородните долини са местни екосистеми, които свързват производството, превоза и потреблението на водород от крайни консуматори като електромобилността или промишлеността.
„ Процедурите за внедряване на нововъведения в предприятията с общ бюджет близо 300 млн. лева, както и за създаване на нововъведения за над 120 млн. лева по ПКИП са две от опциите още през тази година промишлеността да влага в тези технологии “, уточни специалистът.
По думите й, Националният проект за възобновяване и резистентност също осъществя вложения в зелен преход и кръгова стопанска система, както и в климатична индиферентност.
Пример за това е процедурата, която беше отворена на 14 февруари по Плана от МИР за създаване на ВЕИ съоръжения от бизнеса с бюджет 200 млн. лева
„ Производството на зелен водород посредством електролиза на вода, захранвана от ВЕИ (напр. фотоволтаици) е несъмнено решение в посока декарбонизация на стопанската система и уместно за въглеродно интензивни производства “, сподели Тодорова.
Зеленият водород може да има голям брой приложения в индустрията, превоза, енергетиката и строителството и не замърсява околната среда.
„ Той се явява значима суровина за редица основни промишлености като производството на амоняк и азотни торове, както и на стандартни горива за превоза. Водородът може да предложи чисти решения в транспортната система, посредством електромобилност на горивни кафези, с цел да бъдат понижени нездравословните излъчвания, а преобразуването и съхранението на сила под формата на водород, създаден посредством електролиза на вода, обезпечава лесното й преразпределение сред секторите и районите “, добави тя.
Националната пътна карта за развиване на водородните технологии в страната пък има за цел да форсира научните проучвания и нововъведенията в бранша, включително комерсиализацията на водородни технологии.
„ Водородната карта е стратегически документ за основаване на условия за напредъка по отношение на потреблението на тези технологии. Предстои напълно скоро, след разискванията в работната група и междуведомственото координиране, тя да бъде импортирана за приемане от Министерския съвет “, посочи Тодорова.
Разработването на този документ е залегнало като една от главните промени по Плана за възобновяване и резистентност, с която да бъдат основани базовите нормативни, финансови и административни предпоставки и механизми за произвеждане и доставка на водород.
Вече е обновена и Иновационната тактика за умна специализация на България в Тематична област „ Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна стопанска система “, където като подобласти са планувани произвеждане на водород с акцент върху зеления водород, и потребление на водорода в промишлеността, енергетиката, превоза и бита.
„ Това е база за осигуряването на финансови средства по стратегиите, с цел да се финансират точно чисти технологии “, счита още Тодорова.
Плановете са планът в Маришкия басейн да бъде построен на два стадия – първият ще завърши през 2028 година, а цялостният размер вложения и мощ на Водородната котловина ще бъде доближат през 2033 година като упоритостите са с него да се разкрият 7500 директни работни места и още 18 000 индиректни.
Мощностите ще са разположение върху 25 000 хектара индустриална повърхност, само че всичко ще се построява поетапно – след прекъсване на в този момент съществуващи. Очаква се посредством електролиза да се създават 380 000 тона водород, от които 150 000 да употребява локалната промишленост, 36 000 да балансират енергийната система, 11 000 да отиват за превоза. Основното количество – 180 000 тона обаче ще са за експорт.
Още през 2021 година газовият оператор " Булгартрансгаз " влезе в Европейския алианс за чист водород, чиято цел е да сътвори канал за вложения за огромно произвеждане и поддръжка за търсенето на чист водород в Европейски Съюз, напомня Медиапул. Амбицията е необятно внедряване на водородни технологии до 2030 година, насърчавайки производството на нисковъглероден и зелен водород, както и неговия транспорт и систематизиране. В самодейността вземат участие 23 от 45-те европейски преносни оператора, членуващи в европейската организация ENTSOG.
В края на същата година беше оповестено и желание за водородно съдействие сред българския газов оператор и гръцкия ДЕСФА, предвиждащо подготовка на трансграничната енергийна инфраструктура за внедряването на водородни технологии и системи и основаването на водороден пазар в Европейски Съюз, които са част от енергийните и климатичните цели на Европа в сходство с Парижкото съглашение.
В световен мащаб водородните долини се класифицират в три групи: дребни локализирани планове с фокус върху мобилността; локализирани, само че приблизително огромни планове, които засягат промишлеността и огромни планове, ориентирани към интернационален експорт.
„ Пейзажът на водородната котловина се разраства и от ден на ден се управлява от частния бранш “, се споделя в отчет за напредъка на този вид планове от 2021 година Според него водородните долини ще се усилят и развият доста до края на това десетилетие заради възходящия брой планове като цяло, както и по техните размер и трудност.
Европа има най-високата централизация на тези планове, съгласно Платформата на водородните долини, която споделя най-хубави практики и данни от 34 плана в 19 страни по света. Световната промишленост поддържа тези планове, само че твърди, че политиците би трябвало да положат повече старания, за реализирането им.
Има няколко основни спънки за реализирането на работещи водородни долини. Една от тях е приемането на поддръжка за обществено финансиране, с цел да се обезпечат плановете. Втората е намирането на чисти водородни снабдители и подписването на дълготрайни контракти, които да създадат плановете рентабилни. Третото е да се обезпечи софтуерна подготвеност на всички горивни кафези и приложения на водорода, които се изискват. Четвърто - съответна правна регулаторна поддръжка. Примери за това са да вземем за пример ценообразуването на въглерода, стандартизацията и бързото утвърждение на такива планове, изяснява пред Euroactiv Барт Бийбук, изпълнителен шеф на FCH / JU.
Caмo чeтиpи пpoeĸти зa вoдopoдни дoлини в cвeтoвeн мaщaб ca изпълнeни изцялo, пo дaнни oт лятото на 2021 година B тoвa чиcлo e и зaвъpшeн пpoeĸт в Дaния, ĸъдeтo вoдopoдът, пpoизвeдeн oт вятъpнa eнepгия, бaлaнcиpa eлeĸтpoeнepгийнaтa мpeжa и ce изпoлзвa в тpaнcпopтa и пpoмишлeнocттa.
Едновременно с това, Eвpoпeйcĸият cъюз ce cтpeми дa yвeличи дeлa нa вoдopoдa в eнepгийнитe cи дocтaвĸи нa 12-14% дo 2050 година и нacъpчaвa cътpyдничecтвoтo мeждy дъpжaвитe в тaзи пocoĸa.
Според Международната организация по енергетика водородът е повсеместен енергиен притежател с разнообразна гама от приложения, който може да бъде употребен в необятен набор от промишлености.
Като енергоизточник той може да се създава по няколко метода. Единият способ включва потреблението на електролиза с електрически ток, разделящ водата на О2 и водород. Ако електричеството, употребявано в този развой, идва от възобновим източник, като вятър или слънчева сила, тогава става въпрос за " зелен “ или " възобновим " водород.
Засега по-голямата част от производството на водород в света се основава на изкопаеми горива.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ