И преди България е помагала при земетресения в Турция - Общество
България неведнъж е пособия на потърпевшите в трусове в Турция и е получавала помощ от други страни, когато сходни бедствия са засягали нейна територия.
На 27 декември 1939 година Турция още веднъж е разлюляна от земетресение с магнитут 7,9 по Рихтер с епицентър край Ерзинджан, едно от най-силните в страната, за него не се споделя толкоз, тъй като не е от времето на електронните медии. Тогава умират 32 962 души, над 100 хиляди са ранени, разрушени са общо 116 720 здания. Земетресението е считано за едно от най-големите в света – самият Ерзинджан е бил унищожаван изцяло от земетресения 11 пъти през последните 1000 години. Големият брой жертви се дължи и на това, че поради суровите зимни условия помощ идва доста късно – лекарите идват едвам 15 дни след трусовете, а Червеният полумесец – 25 дни по-късно. За нещастието се пее ария, изпълнявана като национална – Реката Решадие, а Назъм Хикмет написва стихотворение „ Кара хабер “ – „ Черна новина “, отдадено на Ерзинджанското земетресение.
България реагира стремително на нещастието в Турция. На съвещание още на 29 декември Министерският съвет в София приема решение, с което утвърждава да бъде отпусната сумата от 2 милиона лв. против квитанция за сметка на Държавното богатство с цел да се купят дървен материал и хранителни артикули, които да се изпратят за подкрепяне на потърпевшото от земетресението население в Турция. Кабинетът взема решение също по този начин транспортът по Българските държавни железници да се извърши гратис. С друго решение на Министерския съвет от януари 1940 година българските управляващи изпращат за потърпевшите серум. В трето решение кабинетът позволява Съюзът за протекция на децата в Бълария да изнесе за Турция 500 памучни фланелки за раздаването на дребните деца на потърпевшите фамилии. През април Министерски съвет внася в Народното събрание предложение да бъде позволено на турската легация да изнесе подготвени облекла за 100 хиляди лв. за потърпевшото от земетресението население.
Разказва се и една друга история. След земетресението тогавашният прокурор в Ерзинджан Изет Акчал изнася тирада пред пандизчиите в региона и ги пуска на независимост с цел да оказват помощ в избавителните интервенции и разчистването на руините. Има изискване към тях - никой да не си намерения да избяга, като свършат работа - се връщат в пандиза. Затворниците работят като животни в продължение на доста дни, след което всички до един се връщат в пандиза, не заобикаля нито един. Така или другояче със специфичен закон за прошка всички те са амнистирани през 1940 година.
На 27 декември 1939 година Турция още веднъж е разлюляна от земетресение с магнитут 7,9 по Рихтер с епицентър край Ерзинджан, едно от най-силните в страната, за него не се споделя толкоз, тъй като не е от времето на електронните медии. Тогава умират 32 962 души, над 100 хиляди са ранени, разрушени са общо 116 720 здания. Земетресението е считано за едно от най-големите в света – самият Ерзинджан е бил унищожаван изцяло от земетресения 11 пъти през последните 1000 години. Големият брой жертви се дължи и на това, че поради суровите зимни условия помощ идва доста късно – лекарите идват едвам 15 дни след трусовете, а Червеният полумесец – 25 дни по-късно. За нещастието се пее ария, изпълнявана като национална – Реката Решадие, а Назъм Хикмет написва стихотворение „ Кара хабер “ – „ Черна новина “, отдадено на Ерзинджанското земетресение.
България реагира стремително на нещастието в Турция. На съвещание още на 29 декември Министерският съвет в София приема решение, с което утвърждава да бъде отпусната сумата от 2 милиона лв. против квитанция за сметка на Държавното богатство с цел да се купят дървен материал и хранителни артикули, които да се изпратят за подкрепяне на потърпевшото от земетресението население в Турция. Кабинетът взема решение също по този начин транспортът по Българските държавни железници да се извърши гратис. С друго решение на Министерския съвет от януари 1940 година българските управляващи изпращат за потърпевшите серум. В трето решение кабинетът позволява Съюзът за протекция на децата в Бълария да изнесе за Турция 500 памучни фланелки за раздаването на дребните деца на потърпевшите фамилии. През април Министерски съвет внася в Народното събрание предложение да бъде позволено на турската легация да изнесе подготвени облекла за 100 хиляди лв. за потърпевшото от земетресението население.
Разказва се и една друга история. След земетресението тогавашният прокурор в Ерзинджан Изет Акчал изнася тирада пред пандизчиите в региона и ги пуска на независимост с цел да оказват помощ в избавителните интервенции и разчистването на руините. Има изискване към тях - никой да не си намерения да избяга, като свършат работа - се връщат в пандиза. Затворниците работят като животни в продължение на доста дни, след което всички до един се връщат в пандиза, не заобикаля нито един. Така или другояче със специфичен закон за прошка всички те са амнистирани през 1940 година.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ