България има готовност и инфраструктура да развива своята електроенергийна система,

България има подготвеност и инфраструктура да развива своята електроенергийна система, в това число посредством вложения в атомната енергетика. Това е безапелационното мнение на енергийният специалист Антон Иванов. Според него другите възможности за плана са четири. В предаването на БНР „ Нещо повече, Иванов напомни, че китайската компания, проявяваща интерес към плана за " Белене ", е огромен вложител с главен предмет на активност – нуклеарната сила. Подобни китайски компании, съгласно Иванов, към този момент две-три години водят договаряния за вложения в нуклеарна енергетика в Румъния и в Турция.

„ Китайските компании показват огромна заинтригуваност, само че също по този начин те преглеждат много разнообразни благоприятни условия за реализация на тяхната заинтригуваност “.

Иванов дефинира четири други възможности за развиване на плана за АЕЦ " Белене ": продължение на плана, както беше стартират преди десетина години, потребление на оборудването за създаване на нуклеарен блок в площадката на АЕЦ " Козлодуй ", продажба на трета страна и изкупуване на оборудването от китайска компания и осъществяване нов модел китайски нуклеарни блокове в България.

Експертът дефинира другия евентуален вложител – " Фраматом " – като доста огромна нуклеарна компания, построила основата на най-силната европейска нуклеарна енергетика – тази на Франция.

Иванов изясни също по този начин, че френски снабдители са били част от екипа, който преди 10 години приготвя реализация на плана " Белене ", като тогава те са взели участие основно в ръководството и електроснабдяването на площадката.

Енергийният специалист Васко Начев от своя страна разяснява, че главният въпрос е какъв брой ще коства създадената електрическа енергия при възможна реализация на плана " Белене ".

" Очевидно е, че това е най-малко сред 8 и 10 евроцента. Това автоматически прави не толкоз атрактивна, да не кажа неизгодна, цената на пазара, та даже и към 2030 година, когато вероятно се чака, рестартирайки плана, той да бъде приключен ".

Той прикани да не се впечатляваме от гръмките имена, които демонстрират интерес, а да забележим крайния артикул – каква ще бъде цената му и до каква степен той ще бъде атрактивен на пазара по отношение на останалите играчи.

Начев счита, че в случай че няма държавно присъединяване или обязаност с изкупуването на създаваната електрическа енергия, фирмите няма елементарно да решат да вземат участие в плана „ Белене “.

„ Засега доста звук, следващия по-скоро, по този начин, да бъдат впечатлени хората – видите ли, съществени са фирмите, този път реакцията е по-различна и методът е по-различен, само че аз не мисля, че е тъкмо по този начин “.

Антон Иванов ясно съобщи, че България би трябвало да премине към диалози със стратегически вложители въз основата на конкурсни начала и да се стигне до действителни оферти и отговор на въпроса какъв брой би коствала тази електрическа сила и има ли кой да се ангажира с един подобен план.

„ Правителството има опция и би следвало да се възползва от тази опция да разгласи съответна процедура, по която да се чакат съответни оферти за интерес и няма потребност да го дефинираме като рестарт или ново начало на плана, а просто – едно тестване на пазара, с цел да се види дали има заинтригувани страни с задоволително подготвеност и финансови запаси, тъй че да се отговори на въпроса някой би ли направил този план в сегашната обстановка “.

Васко Начев поддържа тази позиция, като съобщи, че заинтригуваните страни, които биха осъществили плана „ Белене “, не би трябвало да търсят финансова обязаност от страна на страната.

„ Веднъж вечно би трябвало да бъде поставена точката на " Белене " – прави ли се, или не се прави. Защото всичките тези рестарти, общо взето, идват от едно и също място и с разнообразни нюанси, само че задачата и задачата е една и съща. Затова просто в действителност би трябвало да бъде поставена точка на този план – прави ли се, или не се прави, и да няма опция периодичен той да бъде възкресяван, както се споделя “.

Според Иванов страната не би трябвало да ангажира по никакъв метод бюджетни средства с един съответен план, само че съгласно него присъединяване на държавна компания в плана е изцяло възможно:

„ Аз мъчно бих видял смисъла в един нуклеарен план, в случай че българска държавна компания няма някакъв дял в този план. Защото, вижте какво би се получило в едната прекаленост: идва непозната компания, която със свое ноу-хау и със свои подразделения построява един нуклеарен план у нас, а по-късно стартира да го експлоатира и да продава електрическата сила в чужбина. Тогава какъв е националният интерес? “

В умозаключение Васко Начев предвижда, че следващият опит за рестартиране на плана ще бъде с съдбовен край, както съгласно него се е случило при предходните шест пъти, до момента в който Антон Иванов изрази вяра, че този път в действителност ще стане явен отговорът на въпроса дали има сериозен инвеститорски интерес.