Двойната задача пред България. Тук никакви трикове няма да помогнат.
България има да взема решение една двойна задача. Първо, страната би трябвало да удържи евроатлантическата си ориентировка и да се интегрира още по-плътно в Европейски Съюз и НАТО, като стане член на Шенген, еврозоната, и като се възприема (от себе си и другите) като предан и способен съдружник. Второ, България би трябвало да се оправи с политическата корупция, която се показва в съществуването на напълно съществени подозрения, че основни политици – управлявали страната над десетилетие – се употребяват от прокурорски и правосъдни чадъри при следствието на поредност от огромни кавги. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов – който след изборите през октомври има рекламация още веднъж да ръководи – е несъмнено в такова висящо и неразбираемо състояние. Същото се отнася и за първенци на Движение за права и свободи, някои от които са даже в листата “Магнитски ”.
Защо интеграцията буксува
Проблемът е, че двойната задача би трябвало да се взема решение по едно и също време. И най-много, не може едната част от задачата да се “жертва ”, с цел да се реши другата. Това е ключът към актуалната политическа обстановка, който изяснява за какво в страната не може да се образува държавно управление и за какво процесът на нейната европейска интеграция буксува.
Предстоящото решение за Шенген, при вземането на което се чака да получим обструкции от Нидерландия, Швеция и Австрия, добре илюстрира тезата, че задачата пред България в действителност е една, въпреки и двойна. Корупционната известност, която имаме, прави допустимо страната да бъде държана вън от по-тесните форми на интеграция като шенгенското пространство, макар че дава отговор официално на условията за него. В последна сметка става дума за политическо доверие в две посоки – едното е, че институциите у нас би трябвало да са ефикасни, безпристрастни и обвързани с върховенството на правото.
Второто – не по-малко значимо - е, че най-малкото информация не би трябвало да тече от нас в посока на Русия или трети страни.
Съмненията, които България не съумява да разсее
Уви, и в двете посоки надалеч не сме създали всичко, с цел да разсеем подозренията, които нашите сътрудници може да имат. Корупцията е публикувана по целия свят, само че значимото е тя да бъде разследвана намерено, дейно и независимо. Вече повече от три години у нас сякаш се проверяват огромни кавги на най-високо равнище, само че усещането е, че по-скоро се изчаква избрани политици да се върнат още веднъж на власт, с цел да се замете дефинитивно подозрението за тях под килима. Моделът на абсурда КТБ се следва и тук – скоро ще стане десетилетие от банкрута на банката, а сме доста надалеч от изясняване на обстановката с виновността за случилото се.
Другото подозрение – че България не е напълно предан член на НАТО и Европейски Съюз - също не може елементарно да се разсее. Макар страната да не е в същата категория като Орбанова Унгария, инцидентната поддръжка, която даваме на Путиновия режим, стартира да наподобява на систематична наклонност. Отказът и мотаенето да се изпраща оръжие на Украйна, желанието на служебното държавно управление на президента Радев да възвърне доставките от " Газпром ", въодушевеното шерване на позицията на " Газпром " по въпроса за арбитража му с финландския оператор, опитът да се лобира за пробив от страна на " Лукойл " на европейското ембарго на съветски петрол и така нататък са все политически ходове, които не работят в интерес на България, в случай че тя желае да се интегрира по-плътно в Шенген. А да не приказваме за еврозоната, където равнищата на доверие са доста по-високи.
Задачите са ясни
Накратко, без да се работи по изчистване на отрицателната корупционна известност на България, и без да се премислят геополитическите сигнали, които изпращаме, няма да получим добър резултат във връзка с европейската интеграция. Хитруванията няма да ни оказват помощ. Например, тактика на ГЕРБ от рода на “не гледайте толкоз корупцията, гледайте че сме евроатлантици ” няма да подлъже доста хора отвън страната, а изключително ръководещите в Нидерландия. С голям брой сигнали през годините те са давали ясно да се разбере, че не са склонни на сходен “компромис ”.
Няма да проработи и тактиката “те и Политическа партия са същите ”. Пушекът по " Джемкорп " – “голямата заплаха ” от ненастъпилите вреди по един невлязъл в действие меморандум – не могат да компенсират действителните загуби, понесени от страната от плана “Белене ”, “Турски поток ” и така нататък (Да не забравяме също по този начин, че индивидът, подписал по време на ръководството на ГЕРБ злощастните контракти с Русия за ненужните ни нуклеарни реактори, по-късно се е озовал като владетел на златната акция на България в рафинерията на " Лукойл ". Още един образец, мнозина биха си помислили, за свързаността сред проблемите на корупцията и геополитическата ориентация).
Неработещи и нездравословни за страната са и президентско-социалистическите хитрувания от рода на “може да сме русофили и даже леко путинофили, само че за сметка на това пък се борим с корупцията ”. Това не е тактика, която ще донесе на България почитание – а други изгоди напълно не се виждат. Да не приказваме, че е срамотия, до момента в който режимът на Путин тероризира украинците, като ги оставя без ток при минусови температури, български евродепутати да се свенят да нарекат Русия “страна, спонсорираща тероризма и употребяваща терористични способи ”.
Какво още стана ясно
Отказът двойната задача пред България да се взема решение по едно и също време е и главната причина страната да няма устойчиво държавно управление и да върви към следващите безсмислени предварителни избори. През седмицата стана пределно ясно, че ГЕРБ и президентът Радев са се договорили да тупат топката с мандатите доникъде на януари, с цел да се стигне до предварителни избори през март. На консултациите с Демократична България, които сами по себе си бяха несполучлив опит на Радев да трича евроатлантизма, се разкри сделката на президента с ГЕРБ да бави мандата, до момента в който не получи сигнал, че държавно управление ще има. Тъй като вървим по графика за избори, ГЕРБ очевидно не са пратили хаир-хабер до президентството, а и от държанието им не проличава, че се стремят да сформират държавно управление.
Политическа партия и Демократична България взеха решение да тестват блъфа на ГЕРБ, че сякаш желали да ръководят само с Политическа партия и Демократична България, като предложиха свое държавно управление на малцинството, което Борисов да може да поддържа при избрани условия. Едно от тези условия беше анулацията на връщането на хартиената бюлетина. Макар че Борисов беше “инструктирал ” депутатите си да “правят държавно управление ”, а да не се занимават с изборите, незабавно след известието от Политическа партия и Демократична България ГЕРБ вкараха гласуването на изборните промени за дефинитивно приемане в Народно събрание. Това сподели до каква степен желанията на най-голямата партия да образува ръководство са същински – в действителност до николко.
Ходът на Политическа партия и Демократична България е опасен обаче. Ясно е, че в този парламент има “хартиено болшинство ”, което елементарно може да направи едно държавно управление на малцинството на Политическа партия и Демократична България на див петел. Поемането на ясни задължения, стратегия, както и предварителното гласоподаване на пакет от закони са някакви гаранции, само че те не могат да решат горепосочения проблем.
А има и още нещо. Вероятно ГЕРБ ще предложи свое държавно управление на малцинството с първия мандат, като обещае огромна част от нещата, които Политическа партия и Демократична България желаят. С това Борисов ще опита да си измие ръцете – ето, аз предложих ръководство, само че Демократична България и Политическа партия не одобриха. Ситуацията ще бъде забавна, в случай че се стигне до гласоподаване на такова държавно управление в Народно събрание обаче. Защото то е евентуално да се снабди най-малко със 115 гласа – от ГЕРБ, Движение за права и свободи и БВ. Движение за права и свободи и БВ мъчно ще се разграничат от него, а това значи, че с още 6 гласа или с невлизането на избрани групи в гласуването, подобен кабинет би могъл да мине. Българска социалистическа партия, да вземем за пример, са споделили, че те няма да дадат поддръжка за първия мандат, само че може просто да не влязат при гласуването.
За да не решаваме неверната задача
Всички тези трикове са вероятни, само че в последна сметка, без да се реши двойната задача пред България – отстраняването или ограничението на най-отявлената корупция и путинофилските залитания – е ясно, че устойчиво ръководство няма да има. Все ще се чудим дали в държавното управление да се включи някой със противоречива известност (меко казано) или пък някой открит или затулен путинофил. Избирайки по-малката сред двете несгоди, България в действителност взема решение неверната задача. Защото злината е една, само че е просто двойна.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по темата
Защо интеграцията буксува
Проблемът е, че двойната задача би трябвало да се взема решение по едно и също време. И най-много, не може едната част от задачата да се “жертва ”, с цел да се реши другата. Това е ключът към актуалната политическа обстановка, който изяснява за какво в страната не може да се образува държавно управление и за какво процесът на нейната европейска интеграция буксува.
Предстоящото решение за Шенген, при вземането на което се чака да получим обструкции от Нидерландия, Швеция и Австрия, добре илюстрира тезата, че задачата пред България в действителност е една, въпреки и двойна. Корупционната известност, която имаме, прави допустимо страната да бъде държана вън от по-тесните форми на интеграция като шенгенското пространство, макар че дава отговор официално на условията за него. В последна сметка става дума за политическо доверие в две посоки – едното е, че институциите у нас би трябвало да са ефикасни, безпристрастни и обвързани с върховенството на правото.
Второто – не по-малко значимо - е, че най-малкото информация не би трябвало да тече от нас в посока на Русия или трети страни.
Съмненията, които България не съумява да разсее
Уви, и в двете посоки надалеч не сме създали всичко, с цел да разсеем подозренията, които нашите сътрудници може да имат. Корупцията е публикувана по целия свят, само че значимото е тя да бъде разследвана намерено, дейно и независимо. Вече повече от три години у нас сякаш се проверяват огромни кавги на най-високо равнище, само че усещането е, че по-скоро се изчаква избрани политици да се върнат още веднъж на власт, с цел да се замете дефинитивно подозрението за тях под килима. Моделът на абсурда КТБ се следва и тук – скоро ще стане десетилетие от банкрута на банката, а сме доста надалеч от изясняване на обстановката с виновността за случилото се.
Другото подозрение – че България не е напълно предан член на НАТО и Европейски Съюз - също не може елементарно да се разсее. Макар страната да не е в същата категория като Орбанова Унгария, инцидентната поддръжка, която даваме на Путиновия режим, стартира да наподобява на систематична наклонност. Отказът и мотаенето да се изпраща оръжие на Украйна, желанието на служебното държавно управление на президента Радев да възвърне доставките от " Газпром ", въодушевеното шерване на позицията на " Газпром " по въпроса за арбитража му с финландския оператор, опитът да се лобира за пробив от страна на " Лукойл " на европейското ембарго на съветски петрол и така нататък са все политически ходове, които не работят в интерес на България, в случай че тя желае да се интегрира по-плътно в Шенген. А да не приказваме за еврозоната, където равнищата на доверие са доста по-високи.
Задачите са ясни
Накратко, без да се работи по изчистване на отрицателната корупционна известност на България, и без да се премислят геополитическите сигнали, които изпращаме, няма да получим добър резултат във връзка с европейската интеграция. Хитруванията няма да ни оказват помощ. Например, тактика на ГЕРБ от рода на “не гледайте толкоз корупцията, гледайте че сме евроатлантици ” няма да подлъже доста хора отвън страната, а изключително ръководещите в Нидерландия. С голям брой сигнали през годините те са давали ясно да се разбере, че не са склонни на сходен “компромис ”.
Няма да проработи и тактиката “те и Политическа партия са същите ”. Пушекът по " Джемкорп " – “голямата заплаха ” от ненастъпилите вреди по един невлязъл в действие меморандум – не могат да компенсират действителните загуби, понесени от страната от плана “Белене ”, “Турски поток ” и така нататък (Да не забравяме също по този начин, че индивидът, подписал по време на ръководството на ГЕРБ злощастните контракти с Русия за ненужните ни нуклеарни реактори, по-късно се е озовал като владетел на златната акция на България в рафинерията на " Лукойл ". Още един образец, мнозина биха си помислили, за свързаността сред проблемите на корупцията и геополитическата ориентация).
Неработещи и нездравословни за страната са и президентско-социалистическите хитрувания от рода на “може да сме русофили и даже леко путинофили, само че за сметка на това пък се борим с корупцията ”. Това не е тактика, която ще донесе на България почитание – а други изгоди напълно не се виждат. Да не приказваме, че е срамотия, до момента в който режимът на Путин тероризира украинците, като ги оставя без ток при минусови температури, български евродепутати да се свенят да нарекат Русия “страна, спонсорираща тероризма и употребяваща терористични способи ”.
Какво още стана ясно
Отказът двойната задача пред България да се взема решение по едно и също време е и главната причина страната да няма устойчиво държавно управление и да върви към следващите безсмислени предварителни избори. През седмицата стана пределно ясно, че ГЕРБ и президентът Радев са се договорили да тупат топката с мандатите доникъде на януари, с цел да се стигне до предварителни избори през март. На консултациите с Демократична България, които сами по себе си бяха несполучлив опит на Радев да трича евроатлантизма, се разкри сделката на президента с ГЕРБ да бави мандата, до момента в който не получи сигнал, че държавно управление ще има. Тъй като вървим по графика за избори, ГЕРБ очевидно не са пратили хаир-хабер до президентството, а и от държанието им не проличава, че се стремят да сформират държавно управление.
Политическа партия и Демократична България взеха решение да тестват блъфа на ГЕРБ, че сякаш желали да ръководят само с Политическа партия и Демократична България, като предложиха свое държавно управление на малцинството, което Борисов да може да поддържа при избрани условия. Едно от тези условия беше анулацията на връщането на хартиената бюлетина. Макар че Борисов беше “инструктирал ” депутатите си да “правят държавно управление ”, а да не се занимават с изборите, незабавно след известието от Политическа партия и Демократична България ГЕРБ вкараха гласуването на изборните промени за дефинитивно приемане в Народно събрание. Това сподели до каква степен желанията на най-голямата партия да образува ръководство са същински – в действителност до николко.
Ходът на Политическа партия и Демократична България е опасен обаче. Ясно е, че в този парламент има “хартиено болшинство ”, което елементарно може да направи едно държавно управление на малцинството на Политическа партия и Демократична България на див петел. Поемането на ясни задължения, стратегия, както и предварителното гласоподаване на пакет от закони са някакви гаранции, само че те не могат да решат горепосочения проблем.
А има и още нещо. Вероятно ГЕРБ ще предложи свое държавно управление на малцинството с първия мандат, като обещае огромна част от нещата, които Политическа партия и Демократична България желаят. С това Борисов ще опита да си измие ръцете – ето, аз предложих ръководство, само че Демократична България и Политическа партия не одобриха. Ситуацията ще бъде забавна, в случай че се стигне до гласоподаване на такова държавно управление в Народно събрание обаче. Защото то е евентуално да се снабди най-малко със 115 гласа – от ГЕРБ, Движение за права и свободи и БВ. Движение за права и свободи и БВ мъчно ще се разграничат от него, а това значи, че с още 6 гласа или с невлизането на избрани групи в гласуването, подобен кабинет би могъл да мине. Българска социалистическа партия, да вземем за пример, са споделили, че те няма да дадат поддръжка за първия мандат, само че може просто да не влязат при гласуването.
За да не решаваме неверната задача
Всички тези трикове са вероятни, само че в последна сметка, без да се реши двойната задача пред България – отстраняването или ограничението на най-отявлената корупция и путинофилските залитания – е ясно, че устойчиво ръководство няма да има. Все ще се чудим дали в държавното управление да се включи някой със противоречива известност (меко казано) или пък някой открит или затулен путинофил. Избирайки по-малката сред двете несгоди, България в действителност взема решение неверната задача. Защото злината е една, само че е просто двойна.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ