Народът вече не го иска. Олигарсите се бият помежду си. Нови кандидати за олигарси ги притискат
За нелепото държание на Бойко Борисов напоследък може да има две пояснения. Или е в сляпа суматоха и работи частично, без мисъл и цел, единствено и единствено да отбива някакви удари против себе си. Или пък се прави на вманиачен, както му се е случвало много постоянно и в предишното.
Виждали сме го обаче и паникьосан, и правещ се на вманиачен. Кое през днешния ден е особеното? Защо държание, което към този момент сме следили, този път наподобява толкоз неуместно?
Защото Борисов е минало. И то от дълго време. Той няма проекти и не следва тактики за бъдещето, тъй като не разполага с такова. Затова е на прага за седми (!) следващ път да не може да образува държавно управление с връчен му мандат. От години той живее в някакво постоянно настояще, в което задачата му е да добута до края на деня, а оттова нататък - я камилата, я камиларя,
Какво минало въплъщава Бойко Борисов?
Става дума, несъмнено, за минало " а ла Хегел ": пациентът още мърда, само че към този момент не съществува действително, защото неговата Идея го е напуснала. Защото, по Хегел, действително съществуват единствено тези феномени, които въплъщават някаква Идея; лишените от Идея съществуват за малко и не до дъно действително ( " настоящи, само че не действителни " ).
В България, Борисов се оказа оня, който разбра, че е допустимо да съществува модел на общество, който да не е нито комунизъм, нито народна власт, нито държавна стопанска система, нито - пазарна такава. Този модел връща нещата обратно с към 400 години - отпреди и капитализма, и комунизма, и демокрацията, и пазарната стопанска система. Ако се съгласим с историка лорд Актън, че през тези 400 години Европа е прекосявала от публичен модел, учреден на подчинението, към публичен модел, учреден на самостоятелния живот, то е ясно, че Борисов възвърне обществото, учредено върху подчинението.
Това е същината на " модела Борисов " (и модела Орбан, и модела Путин, и модела Вучич, и модела Фицо): промяната на равенството и свободата под закрилата на закона с подчиненост на послушание (всеки си има господар) в среда на беззакония, в която " закон " е това, което споделя по-силният. Съответно, преобладаващият типаж в обществото към този момент не е типичният за Европа самостоятелен, свободно избиращ човек, който реализира задачите си с от ден на ден познания, умения, целеполагане, самодисциплина.
Доминиращият типаж в " модела Борисов " е феодален. За да реализират житейски триумф, хората са окуражавани да търсят протекция от някой мощен, за което се отплащат с послушание. При този " модел " публичният хайлайф е също отпреди епохи. Това не са просветени, виновни и професионално способени хора, а " мъжкари ", които вземат това, което им би трябвало, от плебса (предимно - от обществените пари), без да създават нищо. При този модел не се създава стойност - нито в стопанската система, нито в културата или политиката. Този модел е отпреди Адам Смит: участниците в него са уверени, че с цел да имат те, би трябвало да го вземат от някой различен.
Това обаче не е същинско Средновековие. Тогава аристократичният хайлайф въпреки също да е считал, че с цел да има той, би трябвало да го вземе от някой различен, е упражнявал самоконтрол. Това са били в последна сметка рицари, които са подчинявали дейностите си на чест, почтеност, достойнство, Новия завет и грижа за по-слабите. Никакви такива механизми на самоконтрол не действат в " модела Борисов ". В неговите рамки елитът не е рицарски, а - бандитски, мародерски, обирджийски. Затова още преди 5-6 години западни анализатори назоваха ръководството на такива като Борисов и Орбан " гангстерски режими ".
Проблемът на гангстерските режими е казусът на всяка олигархия: неналичието на легитимност. Едно е да те ръководи благородник, който е явно съсловия над теб; друго е да те ръководи някакъв пошъл апаш, който не е ясно, доколко може да чете и написа. Рано или късно масата хора се надига против гангстерската олигархия, защото не вижда ясна причина да продължава да я търпи.
Олигархиите имат и вътрешни източници на уязвимост. Тъй като са учредени само върху присвояването на публичен запас (пари, природа), те не знаят цената на парите и нямат предел на тяхното харчене. Всеки олигарх постоянно дължи (на всякакви извънредно рискови типове) повече пари, в сравнение с има сега. Затова приходите би трябвало непрекъснато да се усилват. Но " моделът " не създава стойност, парите се оказват извънредно количество и бързо свършват.
В този миг се случват две неща. Първото: наличните олигарси се сбиват между тях за достъп до още средства. Това се случи с плячкосването на КТБ и продължи през идващите години, минавайки в хронична фаза. Второто: около наличната олигархия стартира да се върти група по-млади, по-хищни и по-безскрупулни мъже (никога няма жени), които желаят те да станат олигарсите, като изместят в този момент съществуващите. В този миг стартират необясними гонения на доскоро недокосваеми олигархични колоси (Петьо Еврото, Васил Божков-Черепа) или поредност от убийства (Трактора, Нотариуса).
Борисов си отива
Дотук анализът е " по Аристотел ": моделът Борисов се разпада (макар бавно) пред очите ни, защото народът към този момент не го иска; олигарсите се бият посред си; нови претенденти за олигарси ги притискат извън. В днешния свят, обаче, не е като в антична Гърция: всичко е обвързвано между тях и всичко въздейства на всичко. Затова през днешния ден виждаме и действието на още един мощен фактор, който убива " модела Борисов ": външният.
Днес надали има политическо събитие, протичащо се в България, което да не е отзвук от войната в Украйна. С мутирането на Путинова Русия от гангстерска в нацистка, разкрило се в нахлуването в Украйна, Западът най-накрая престана да толерира такива като Борисов. Всички видяха с каква лекост гангстерските режими мутират и престават да бъдат проблем само за личните си страни, а стават проблем на целия свят. Затова точно " евроатлантикът " (макар притежател на съветския медал Ломоносов) Бойко Борисов по този начин трескаво продължава да се пробва да се скрие зад ПП-ДБ. Той знае, че с изключение на Манфред Вебер, на Запад от Белград не е останал нито един политик, който да го счита за безопасен.
Всичко това са разбърквания на доста дълбоки, тектонични пластове в политиката, които вършат " модела Борисов " неосъществим за поддържане, а самия Борисов - част от предишното, мятащ се все по-истерично в обезверен опит да продължи да мърда (макар действително към този момент да не съществува) най-малко още малко. Това хвърляне превърта пред очите ни всички остарели номера на Борисов, благодарение на които той преуспяваше в продължение на две десетилетия. Да се прави на вманиачен е централният номер на този репертоар, само че към този момент не дава предстоящите резултати, защото остарели номера в нова среда не работят.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Виждали сме го обаче и паникьосан, и правещ се на вманиачен. Кое през днешния ден е особеното? Защо държание, което към този момент сме следили, този път наподобява толкоз неуместно?
Защото Борисов е минало. И то от дълго време. Той няма проекти и не следва тактики за бъдещето, тъй като не разполага с такова. Затова е на прага за седми (!) следващ път да не може да образува държавно управление с връчен му мандат. От години той живее в някакво постоянно настояще, в което задачата му е да добута до края на деня, а оттова нататък - я камилата, я камиларя,
Какво минало въплъщава Бойко Борисов?
Става дума, несъмнено, за минало " а ла Хегел ": пациентът още мърда, само че към този момент не съществува действително, защото неговата Идея го е напуснала. Защото, по Хегел, действително съществуват единствено тези феномени, които въплъщават някаква Идея; лишените от Идея съществуват за малко и не до дъно действително ( " настоящи, само че не действителни " ).
В България, Борисов се оказа оня, който разбра, че е допустимо да съществува модел на общество, който да не е нито комунизъм, нито народна власт, нито държавна стопанска система, нито - пазарна такава. Този модел връща нещата обратно с към 400 години - отпреди и капитализма, и комунизма, и демокрацията, и пазарната стопанска система. Ако се съгласим с историка лорд Актън, че през тези 400 години Европа е прекосявала от публичен модел, учреден на подчинението, към публичен модел, учреден на самостоятелния живот, то е ясно, че Борисов възвърне обществото, учредено върху подчинението.
Това е същината на " модела Борисов " (и модела Орбан, и модела Путин, и модела Вучич, и модела Фицо): промяната на равенството и свободата под закрилата на закона с подчиненост на послушание (всеки си има господар) в среда на беззакония, в която " закон " е това, което споделя по-силният. Съответно, преобладаващият типаж в обществото към този момент не е типичният за Европа самостоятелен, свободно избиращ човек, който реализира задачите си с от ден на ден познания, умения, целеполагане, самодисциплина.
Доминиращият типаж в " модела Борисов " е феодален. За да реализират житейски триумф, хората са окуражавани да търсят протекция от някой мощен, за което се отплащат с послушание. При този " модел " публичният хайлайф е също отпреди епохи. Това не са просветени, виновни и професионално способени хора, а " мъжкари ", които вземат това, което им би трябвало, от плебса (предимно - от обществените пари), без да създават нищо. При този модел не се създава стойност - нито в стопанската система, нито в културата или политиката. Този модел е отпреди Адам Смит: участниците в него са уверени, че с цел да имат те, би трябвало да го вземат от някой различен.
Това обаче не е същинско Средновековие. Тогава аристократичният хайлайф въпреки също да е считал, че с цел да има той, би трябвало да го вземе от някой различен, е упражнявал самоконтрол. Това са били в последна сметка рицари, които са подчинявали дейностите си на чест, почтеност, достойнство, Новия завет и грижа за по-слабите. Никакви такива механизми на самоконтрол не действат в " модела Борисов ". В неговите рамки елитът не е рицарски, а - бандитски, мародерски, обирджийски. Затова още преди 5-6 години западни анализатори назоваха ръководството на такива като Борисов и Орбан " гангстерски режими ".
Проблемът на гангстерските режими е казусът на всяка олигархия: неналичието на легитимност. Едно е да те ръководи благородник, който е явно съсловия над теб; друго е да те ръководи някакъв пошъл апаш, който не е ясно, доколко може да чете и написа. Рано или късно масата хора се надига против гангстерската олигархия, защото не вижда ясна причина да продължава да я търпи.
Олигархиите имат и вътрешни източници на уязвимост. Тъй като са учредени само върху присвояването на публичен запас (пари, природа), те не знаят цената на парите и нямат предел на тяхното харчене. Всеки олигарх постоянно дължи (на всякакви извънредно рискови типове) повече пари, в сравнение с има сега. Затова приходите би трябвало непрекъснато да се усилват. Но " моделът " не създава стойност, парите се оказват извънредно количество и бързо свършват.
В този миг се случват две неща. Първото: наличните олигарси се сбиват между тях за достъп до още средства. Това се случи с плячкосването на КТБ и продължи през идващите години, минавайки в хронична фаза. Второто: около наличната олигархия стартира да се върти група по-млади, по-хищни и по-безскрупулни мъже (никога няма жени), които желаят те да станат олигарсите, като изместят в този момент съществуващите. В този миг стартират необясними гонения на доскоро недокосваеми олигархични колоси (Петьо Еврото, Васил Божков-Черепа) или поредност от убийства (Трактора, Нотариуса).
Борисов си отива
Дотук анализът е " по Аристотел ": моделът Борисов се разпада (макар бавно) пред очите ни, защото народът към този момент не го иска; олигарсите се бият посред си; нови претенденти за олигарси ги притискат извън. В днешния свят, обаче, не е като в антична Гърция: всичко е обвързвано между тях и всичко въздейства на всичко. Затова през днешния ден виждаме и действието на още един мощен фактор, който убива " модела Борисов ": външният.
Днес надали има политическо събитие, протичащо се в България, което да не е отзвук от войната в Украйна. С мутирането на Путинова Русия от гангстерска в нацистка, разкрило се в нахлуването в Украйна, Западът най-накрая престана да толерира такива като Борисов. Всички видяха с каква лекост гангстерските режими мутират и престават да бъдат проблем само за личните си страни, а стават проблем на целия свят. Затова точно " евроатлантикът " (макар притежател на съветския медал Ломоносов) Бойко Борисов по този начин трескаво продължава да се пробва да се скрие зад ПП-ДБ. Той знае, че с изключение на Манфред Вебер, на Запад от Белград не е останал нито един политик, който да го счита за безопасен.
Всичко това са разбърквания на доста дълбоки, тектонични пластове в политиката, които вършат " модела Борисов " неосъществим за поддържане, а самия Борисов - част от предишното, мятащ се все по-истерично в обезверен опит да продължи да мърда (макар действително към този момент да не съществува) най-малко още малко. Това хвърляне превърта пред очите ни всички остарели номера на Борисов, благодарение на които той преуспяваше в продължение на две десетилетия. Да се прави на вманиачен е централният номер на този репертоар, само че към този момент не дава предстоящите резултати, защото остарели номера в нова среда не работят.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ