Константин Артюшин: COVID-19 не е пречка за руско-българските бизнес отношения
България и Русия означиха прогрес в областта на земеделието, макар рецесията, провокирана от COVID-19. Работим за диверсификация на структурата на съветския експорт, подкрепяме за разкриване на новите ниши за съветските експортьори и на точки на напредък в развиването на двустранните връзки, да променим структурата на съветския експорт, който е главно енергоносители. Можем да сътрудничим дружно за зелена Европа, доставяйки съоръжение за българските компании. Търговията с медицински препарати остава обичайно посоки в двустранния стокообмен. Това съобщи в изявление за БГНЕС Константин Артюшин, търговски представител на Руската федерация у нас.
Спадът в стокообмена не е пагубен
„ Може би ще ви учудя, само че през 2020 година комерсиалните връзки сред Русия и България се развиваха релативно добре “, сподели той и обясни:
„ Всички ние се намираме в обстановка, с която не сме се сблъсквали преди. Пандемията не е единствено медицинските ограничавания, тя на първо място лимитира придвижването сред обособените страни, затварянето на държавните граници, въвеждането на разнообразни ограничавания за придвижването на артикули, ограничавания наложени върху производството на обособени типове продукция, в това число върху износа на разнообразни типове храни, лекарства и високотехнологични артикули, преориентиране на производството към нови разнообразни артикули. Ако преди две години някой беше споделил, че най-продаваната стока ще са медицинските маски, никой нямаше да му повярва. Многократното увеличение на производството на сходен тип артикули, даде опция на стопанската система да оцелее в актуалната обстановка. След като претърпя първия потрес, стопанската система стартира да се приспособява към новите условия “, сподели Константин Артюшин.
„ С задоволство констатирахме, че дори този спад, който имахме в стокообмена сред България и Русия не е пагубен. Нещо повече, в областта на селскостопанската продукция и техника, питателните артикули ние запазихме предкризисното равнище и даже отбелязахме прогрес “, акцентира комерсиалният представител на РФ.
И по този начин, през 2020 година износът на съветска селскостопанска техника за България в пари се усили с 2,1 пъти. С този индикатор България стана четвъртата страна вносител на съветски селскостопански машини в Европейския съюз.
Руският и българският бизнес за една зелена Европа
Според него най-големият проблем е, че когато приказваме за комерсиалните връзки сред нашите страни преди всичко става дума за енергоносителите.
„ Над половината от съветския експорт за България са енергоносители – нефт, природен газ, въглища. Нашата основна задача е поощряване на диверсификацията на съветския портфейл на експортни артикули и увеличение на каузи на износа на артикули с висока добавено стойност. Ние знаем за европейската зелена тактика, която планува прекосяването към възобновими източници на сила, виждаме обилни вероятности в развиването на съдействието в тази област. Надяваме се, че точно в тази тактика е заложено и нашето бъдещо съдействие “, уточни Артюшин.
Русия е обичайно мощен производител на съоръжение за енергетиката, има мощни обичаи в разпределението и генерирането на електрическа енергия.
„ Ако приказваме за енергоносители, е по-добре да приказваме за съоръжение и основаването на нова енергетика. Русия на драго сърце е подготвена да взе участие в тези европейски енергийни планове “, съобщи Константин Артюшин.
Руският бизнес има интерес от присъединяване в енергийните планове в България – в модернизацията на Топлоелектрическа централа, в основаването на нови разпределителни енергийни мощности.
„ Руските компании се явяват на търгове и ги печелят. Доставят съоръжение непосредствено или благодарение на своите български сътрудници. Добра концепция е, когато български компании вземат участие в разнообразни търгове и употребяват съветско съоръжение. Приветстваме такова съдействие “, сподели той.
Лекарства, ваксини и здравно съоръжение
Едно от обичайните посоки още от времената на Съюз на съветските социалистически републики е търговията с медикаменти и здравно съоръжение. В Русия мнозина познават българските медикаменти, в България – доста работят с съветско здравно съоръжение до през днешния ден.
„ Още преди експлоадирането на пандемията преглеждахме съдействието в областта на медицината като едно от най-перспективните посоки. В новата Коронавирус действителност това е още по-актуално “, уточни Артюшин.
Той акцентира, че съветските медицински разработки, в това число на ваксини против Коронавирус, са на най-съвременно равнище и не отстъпват на западните. В същото време в Русия схващат, че излизането на международните пазари през днешния ден е въпрос на регулации: регистрация, здравно адаптиране и други Тези неща не зависят единствено от производителите и страната производител, само че и от потребителите.
„ Медицинските препарати, по-конкретно имунизациите, са предмет на национално и наднационално контролиране. За да получи регистрация даден препарат или ваксина, би трябвало да бъде регистриран в Европейски Съюз и да дава отговор на неговите условия, както и на националните и интернационалните условия. Настроени сме оптимистично по отношение на регистрацията на нашите медицински артикули “, сподели Артюшин.
Той означи, че в случай че има интерес от страна на български компании към съветски медикаменти и ваксини, те би трябвало да го заявят към органа, отговарящ за това – Руския фонд за директни вложения. „ Ако всички условия са изпълнени и надлежно има интерес, тогава нещата ще се получат “, уверен е комерсиалният представител.
Новата Коронавирус действителност
Кризата е най-хубавото време за вложения, гласи класическата икономическа доктрина, само че по какъв начин е на процедура, опитваме се да научим от Константин Артюшин.
„ Ние сме внимателни оптимисти, когато става дума за съветски вложения в българската стопанска система, тъй като е минало доста малко време, откогато живеем в новата пандемична действителност. Това е развой, който изисква време и осмисляне. В момента съществува неопределеност в цялата международна стопанска система, освен в българската или съветската. Чухме за доста стопански изложения, срещи или търгове, които се отсрочват. Това е обикновено “, означи той.
Според него бизнесът би трябвало да разбере изискванията, в които се е оказал. След като ги разбере, би трябвало да вземе решение за развиване и вложения.
„ Тук значима роля могат да изиграят изискванията, които се оферират за вложение. В тази връзка желая да припомня, че Русия също е заинтригувана от вложения, в това число български . Създаването на нови благоприятни условия за бизнес постоянно се е приветствало. Убеден съм, че с превъзмогването на пандемията развиването на новите бизнеси, отчитащи насъбрания нов опит, ще стане факт “, съобщи Артюшин.
Спадът в стокообмена не е пагубен
„ Може би ще ви учудя, само че през 2020 година комерсиалните връзки сред Русия и България се развиваха релативно добре “, сподели той и обясни:
„ Всички ние се намираме в обстановка, с която не сме се сблъсквали преди. Пандемията не е единствено медицинските ограничавания, тя на първо място лимитира придвижването сред обособените страни, затварянето на държавните граници, въвеждането на разнообразни ограничавания за придвижването на артикули, ограничавания наложени върху производството на обособени типове продукция, в това число върху износа на разнообразни типове храни, лекарства и високотехнологични артикули, преориентиране на производството към нови разнообразни артикули. Ако преди две години някой беше споделил, че най-продаваната стока ще са медицинските маски, никой нямаше да му повярва. Многократното увеличение на производството на сходен тип артикули, даде опция на стопанската система да оцелее в актуалната обстановка. След като претърпя първия потрес, стопанската система стартира да се приспособява към новите условия “, сподели Константин Артюшин.
„ С задоволство констатирахме, че дори този спад, който имахме в стокообмена сред България и Русия не е пагубен. Нещо повече, в областта на селскостопанската продукция и техника, питателните артикули ние запазихме предкризисното равнище и даже отбелязахме прогрес “, акцентира комерсиалният представител на РФ.
И по този начин, през 2020 година износът на съветска селскостопанска техника за България в пари се усили с 2,1 пъти. С този индикатор България стана четвъртата страна вносител на съветски селскостопански машини в Европейския съюз.
Руският и българският бизнес за една зелена Европа
Според него най-големият проблем е, че когато приказваме за комерсиалните връзки сред нашите страни преди всичко става дума за енергоносителите.
„ Над половината от съветския експорт за България са енергоносители – нефт, природен газ, въглища. Нашата основна задача е поощряване на диверсификацията на съветския портфейл на експортни артикули и увеличение на каузи на износа на артикули с висока добавено стойност. Ние знаем за европейската зелена тактика, която планува прекосяването към възобновими източници на сила, виждаме обилни вероятности в развиването на съдействието в тази област. Надяваме се, че точно в тази тактика е заложено и нашето бъдещо съдействие “, уточни Артюшин.
Русия е обичайно мощен производител на съоръжение за енергетиката, има мощни обичаи в разпределението и генерирането на електрическа енергия.
„ Ако приказваме за енергоносители, е по-добре да приказваме за съоръжение и основаването на нова енергетика. Русия на драго сърце е подготвена да взе участие в тези европейски енергийни планове “, съобщи Константин Артюшин.
Руският бизнес има интерес от присъединяване в енергийните планове в България – в модернизацията на Топлоелектрическа централа, в основаването на нови разпределителни енергийни мощности.
„ Руските компании се явяват на търгове и ги печелят. Доставят съоръжение непосредствено или благодарение на своите български сътрудници. Добра концепция е, когато български компании вземат участие в разнообразни търгове и употребяват съветско съоръжение. Приветстваме такова съдействие “, сподели той.
Лекарства, ваксини и здравно съоръжение
Едно от обичайните посоки още от времената на Съюз на съветските социалистически републики е търговията с медикаменти и здравно съоръжение. В Русия мнозина познават българските медикаменти, в България – доста работят с съветско здравно съоръжение до през днешния ден.
„ Още преди експлоадирането на пандемията преглеждахме съдействието в областта на медицината като едно от най-перспективните посоки. В новата Коронавирус действителност това е още по-актуално “, уточни Артюшин.
Той акцентира, че съветските медицински разработки, в това число на ваксини против Коронавирус, са на най-съвременно равнище и не отстъпват на западните. В същото време в Русия схващат, че излизането на международните пазари през днешния ден е въпрос на регулации: регистрация, здравно адаптиране и други Тези неща не зависят единствено от производителите и страната производител, само че и от потребителите.
„ Медицинските препарати, по-конкретно имунизациите, са предмет на национално и наднационално контролиране. За да получи регистрация даден препарат или ваксина, би трябвало да бъде регистриран в Европейски Съюз и да дава отговор на неговите условия, както и на националните и интернационалните условия. Настроени сме оптимистично по отношение на регистрацията на нашите медицински артикули “, сподели Артюшин.
Той означи, че в случай че има интерес от страна на български компании към съветски медикаменти и ваксини, те би трябвало да го заявят към органа, отговарящ за това – Руския фонд за директни вложения. „ Ако всички условия са изпълнени и надлежно има интерес, тогава нещата ще се получат “, уверен е комерсиалният представител.
Новата Коронавирус действителност
Кризата е най-хубавото време за вложения, гласи класическата икономическа доктрина, само че по какъв начин е на процедура, опитваме се да научим от Константин Артюшин.
„ Ние сме внимателни оптимисти, когато става дума за съветски вложения в българската стопанска система, тъй като е минало доста малко време, откогато живеем в новата пандемична действителност. Това е развой, който изисква време и осмисляне. В момента съществува неопределеност в цялата международна стопанска система, освен в българската или съветската. Чухме за доста стопански изложения, срещи или търгове, които се отсрочват. Това е обикновено “, означи той.
Според него бизнесът би трябвало да разбере изискванията, в които се е оказал. След като ги разбере, би трябвало да вземе решение за развиване и вложения.
„ Тук значима роля могат да изиграят изискванията, които се оферират за вложение. В тази връзка желая да припомня, че Русия също е заинтригувана от вложения, в това число български . Създаването на нови благоприятни условия за бизнес постоянно се е приветствало. Убеден съм, че с превъзмогването на пандемията развиването на новите бизнеси, отчитащи насъбрания нов опит, ще стане факт “, съобщи Артюшин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ