Изпирането на пари може се окаже спирачка пред влизане в Еврозоната
България е в “сивия лист ” на 23 страни за „ капацитет ” за пране на пари, което може да е спомагателна спънка за влизане в Еврозоната. Ние сме в листата на страните, сложени под засилено наблюдаване от Работната група за финансово деяние против изпирането на пари (FATF). Освен нас в него попадат също Йемен, Сирия, Барбадос, Буркина Фасо,, Уганда, само че и Турция, Хърватия и други.
“Изпирането на пари е закононарушение, което нормално има интернационален детайл и се свързва с авансово генерирани средства с незаконен генезис. Групата за финансово деяние против изпирането на пари е интернационална организация, която основава стандарти за битка и предварителна защита. Тя следи също за спазването им от страните. Има и локални организации, които извършват сходни функционалности, като Комитетът към Съвета на Европа, който прави оценка на България ”, споделя Иван Кавръков, съветник по пране на пари и някогашен контрольор в ДАНС.
Последният отчет на Комитета към Съвета на Европа за България е от 2022 година. Той борави с информация, която е за последните 10 години и е отрицателен.
“Това значи, че от банките ще се изисква да ползват по-разширени ограничения във връзка с клиентите си и да събират повече документи. Целта е ограничение на рисковете от пране на пари ”, добавя специалистът.
Наред със „ сивия ” има и „ черен лист ”, в който са единствено Северна Корея, Иран и Мианмар.
В последна сметка в “сивия лист ” са страни, които имат основни дефекти, само че поемат политически ангажимент да ги изчистят.
За да излезем, би трябвало да отстраним откритите у нас дефекти, а те са доста. Според наблюдаващи става дума за над 300 страници забележки.
Финансистът Никола Янков обаче твърди, че решението на FATF е безпричинно и въобще не отразява настоящите опасности от пране на пари в страната.
В оценката на FATF се акцентира, че корупцията и тежката проведена престъпност са две съществени закани пред България. Корупцията е проблем, а не се подхващат съвсем никакви дейности за изправяне пред правораздаването на корумпирани публични лица.
FATF отбелязва още, че неналичието на ефикасна реакция поради дефицит на запаси, лимитирано потребление на финансовото разузнаване, незадоволително следствия, правосъдни преследвания и конфискация на облаги от нарушителите също са съдействали за решението ѝ. Ако държавното управление не вижда нуждата да дава отговор на стандартите на FATF, тогава е разумно, че осъществяването им и обезпечаването на нужните запаси няма да бъдат преди всичко в неговия дневен ред. Без политическа воля всяка борба против финансовите закононарушения е обречена на провал.
Като се има поради необятно публикуваната корупция, неналичието на статистика за броя на формираните каузи за пране на пари и корупция, се показва в оценката на FATF, е налице индикация, че отговорът на финансовите закононарушения в България не работи както би трябвало, а не е знак, че рискът от пране на пари в страната е дребен или никакъв. Да се твърди, че липсват доказателства за пране на пари е друго от изказванието, че липсва пране на пари. По този метод България сега стои на кръстопът, където признаването на неотложността на проблемите, пред които е изправена, и решаването им, е от първостепенно значение.
Действително тези проблеми “не са от мащаба, който заплашва стабилността на интернационалната финансова система ”, само че те засягат надълбоко интегритета на самата България, както и на Европейския съюз като цяло. Например Центърът за проучване на демокрацията заяви през 2020 година, че почти 15% от средствата, получени от Евросъюза, са присвоени. Така че приемането и съобразяването с условията на FATF е както въпрос от народен интерес, по този начин и отговорност на България като страна членка на Европейски Съюз.
“Изпирането на пари е закононарушение, което нормално има интернационален детайл и се свързва с авансово генерирани средства с незаконен генезис. Групата за финансово деяние против изпирането на пари е интернационална организация, която основава стандарти за битка и предварителна защита. Тя следи също за спазването им от страните. Има и локални организации, които извършват сходни функционалности, като Комитетът към Съвета на Европа, който прави оценка на България ”, споделя Иван Кавръков, съветник по пране на пари и някогашен контрольор в ДАНС.
Последният отчет на Комитета към Съвета на Европа за България е от 2022 година. Той борави с информация, която е за последните 10 години и е отрицателен.
“Това значи, че от банките ще се изисква да ползват по-разширени ограничения във връзка с клиентите си и да събират повече документи. Целта е ограничение на рисковете от пране на пари ”, добавя специалистът.
Наред със „ сивия ” има и „ черен лист ”, в който са единствено Северна Корея, Иран и Мианмар.
В последна сметка в “сивия лист ” са страни, които имат основни дефекти, само че поемат политически ангажимент да ги изчистят.
За да излезем, би трябвало да отстраним откритите у нас дефекти, а те са доста. Според наблюдаващи става дума за над 300 страници забележки.
Финансистът Никола Янков обаче твърди, че решението на FATF е безпричинно и въобще не отразява настоящите опасности от пране на пари в страната.
В оценката на FATF се акцентира, че корупцията и тежката проведена престъпност са две съществени закани пред България. Корупцията е проблем, а не се подхващат съвсем никакви дейности за изправяне пред правораздаването на корумпирани публични лица.
FATF отбелязва още, че неналичието на ефикасна реакция поради дефицит на запаси, лимитирано потребление на финансовото разузнаване, незадоволително следствия, правосъдни преследвания и конфискация на облаги от нарушителите също са съдействали за решението ѝ. Ако държавното управление не вижда нуждата да дава отговор на стандартите на FATF, тогава е разумно, че осъществяването им и обезпечаването на нужните запаси няма да бъдат преди всичко в неговия дневен ред. Без политическа воля всяка борба против финансовите закононарушения е обречена на провал.
Като се има поради необятно публикуваната корупция, неналичието на статистика за броя на формираните каузи за пране на пари и корупция, се показва в оценката на FATF, е налице индикация, че отговорът на финансовите закононарушения в България не работи както би трябвало, а не е знак, че рискът от пране на пари в страната е дребен или никакъв. Да се твърди, че липсват доказателства за пране на пари е друго от изказванието, че липсва пране на пари. По този метод България сега стои на кръстопът, където признаването на неотложността на проблемите, пред които е изправена, и решаването им, е от първостепенно значение.
Действително тези проблеми “не са от мащаба, който заплашва стабилността на интернационалната финансова система ”, само че те засягат надълбоко интегритета на самата България, както и на Европейския съюз като цяло. Например Центърът за проучване на демокрацията заяви през 2020 година, че почти 15% от средствата, получени от Евросъюза, са присвоени. Така че приемането и съобразяването с условията на FATF е както въпрос от народен интерес, по този начин и отговорност на България като страна членка на Европейски Съюз.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ