България е страна с приказно красиви кътчета, някои от които

България е страна с приказно красиви кътчета, някои от които не толкоз известни измежду туристите, само че и които заслужават не по-малко внимание. Тези места крият своите митове и предания – едни към този момент обяснени от науката, други завещани ни от историята, само че всичките задоволително забавни и мистични, че да поискате да се докоснете до тях и да разплетете тайната им до дъно.

Гравитационната особеност край Вършец

Сигурно сте чували за мистериозни места в България, където гравитацията като че ли си прави неприятна смешка с хората – на пръв взор пътят изгледа под надолнище, само че когато изключиш колата от скорост и пуснеш спирачката, тя вместо надолу, стартира за се движи сама нагоре по баира. Същото се случва и в случай че излееш шише с вода, струята се стича нагоре.

Едно такова място е пътят сред Вършец и Спанчевци. Сред по-възрастното локално население се описват разнообразни версии, свързани с паранормални феномени, извънземни, необясними сили, магнитни полета, вещици, че даже и самодивски заклинания. Истината обаче е, че цялата тази особеност се дължи на доооста внушителна оптична заблуда. Но макар разумното пояснение, което дават учените, не може да се отхвърли, че мястото излъчва странна сила и е съумяло да всее напрежение у няколко генерации.

Гробницата на Ботев

Преди няколко години абсурден текст излезе в българските медии. В него Павлин Павлов споделя за странната му среща, състояла се през 1978 година с един възрастен човек от врачанското село Моравица. Селянинът му разказал по какъв начин няколко години след Освобождението при тях пристигнал някакъв човек и наел няколко от локалните поданици да хвърлят камъни в една дупка. Сред тях бил и неговият дядо. Докато те хвърляли каменните парчета, „ поборникът ", както го наричал моравченинът, изпекъл едно мъжко шиле. Селяните показали любознание и се поинтересували какво има в дупката, та би трябвало да го затрупат, а мистериозният им шеф отвърнал: „ Фърляйте, фърляйте! Тук е срамът на България ".

Без повече да питат, те нахвърляли камъняците в отвора, изяли шилето и си взели удовлетворени парите за свършената работа. Повече в никакъв случай не видели по този начин наречения „ поборник ".

Авторът на материала отишъл с няколко души до указаното място и всички се заели да вадят камъните. Не след дълго попаднали на останките от главата на шилето. Открили и следи от разплескано върху скалните парчета олово, което показвало, че по тях е стреляно с оловни патрони. Разчистили дупката на дълбочина, доколкото могли, само че по този начин и не стигнали дъното й.

Павел Павлов споделя претърпяното с уредници и тогавашния шеф на Врачанския музей Иван Райкински, само че никой не демонстрира интерес към разказаното от него и даже категоризират думите му. Странна е в действителност тази податливост на музейните служащи да пренебрегват всичко, що поставя кол в смазаните колела на публично наложената историография – нещо, което следим и в голям брой други случаи.

Очевидно в тази ситуация става дума таман за съмнения, че костите на Христо Ботев лежат на дъното на упоменатата скална яма, затрупана с камъни. Как другояче да си разбираем, че години след Освобождението незнаен „ поборник " ще наема хора да я запълнят и ще прави курбан край нея.

Има и едно малко представено удостоверение на Ботевия въстаник Никола Нанов от село Руска Бела, разказано от брат му Вълко Нанов и записано от Христо Босев. Спомените на Нанов се съхраняват в Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий " в София и в тях четникът признава, че не е видял по какъв начин тъкмо е погубен Ботев, само че споделя: „ Другари отрязали главата му, с цел да не я носят турци­те на прът, взели облеклата и шапката му и ги хвърлили в една карстова дупка, която по-късно запушили с камъни, трева и тръни... "

Най-вероятно, дружно с униформата му, в ямата е пусната и отрязаната глава (а за какво не и тялото му), която надали поборниците са взели със себе си, че да я мъкнат из чукарите, до момента в който ги преследват потерите. Още повече, както отбелязва Павел Павлов в обявата си: „ Известно е, че турчин в дупка не влиза, Коранът го не разрешава ". И той се пита дали тъкмо това не е повода да не се открие трупът на войводата?!

Къде обаче е тази мистериозна дупка Повлов не разяснява. Знаят единствено няколко останали живи старци от с. Моравица.

Снимка:
Още по тематиката, можете да прочетете в подробния материал на Диана Славчева тук:

Черната канара край Боровец – всеобщият гроб на няколко генерации

Черната канара край Боровец е като Страшното или Свинското езеро в Рила – притегля поради самото име. Близо триста метра отвес, внушителна панорама и не дребна доза почит към самата природа. Но ужасяващата история на това място, оправдава изцяло името му.

По време ва Втората международна война фашистите са хвърляли партизаните в пропастта, а след 1944г. тук са били убити без съд и присъда доста хора, оповестени за врагове на националната власт. Черната канара се счита за един от най-масовите гробове, оставени от режима. Според локалните, хората, хвърляни от скалата, не постоянно умирали незабавно при рухването си. Често се чували стенания и крясъци с дни, а миризмата на мърша била неописуема. И до през днешния ден има живи очевидци, които настояват, че като деца, пасейки животни в подножието са намирали човешки остатъци покрити с борови клони, само че елементи от тях се намирали и по течението на реката. Има сведения, че властта тогава назначила човек, който да пази достъпа до региона, а години по-късно, един от убийците на Черната канара, се движел като сомнамбул по улиците на Самоков и единствено повтарял в транс " Рипай, рипай ".

И като че ли, с цел да оправдае името си, и през днешния ден тази естествена забележителност притегля гибелта. Става въпрос не за принудително погубване на живота, а за самоубийства. Те са три за последните пет години, споделят локалните служители на реда и разясняват, че е доста мъчно да се вадят телата от пропастта. Налага се да викат Планинската избавителна работа поради нуждата от специфична екипировка. Иска им се да няма повече такива произшествия тук. Дори, в случай че би трябвало предупредителна табела да сложат или бяло знаме да развеят – като знак може би, че прекалено много злощастие се е събрало към скалата и е време и те и тя да си починат.