България е сред петте страни с най-висок дял на NEETs

България е измежду петте страни с най-голям дял на NEETs (младежите, които не работят и не учат) в Европейския съюз, заради което очевидно има нужда от префокусиране на политиките към тях. Въпреки че в годините преди коронавирус рецесията се наблюдаваше последователно стесняване на каузи им, това е най-много разследване от доста бързото възстановяване на изискванията на пазара на труда. Доколкото делът на NEETs нараства през спешната 2020 година, той още веднъж спада през 2021 година Още по тематиката 4 юни 2022 За това състояние способства най-вече бедността, която има основна роля за задържането на младежите в България отвън пазара на труда и образованието. Това написа в разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), който си подтавя за цел да построи профила на младежите в България, които не работят и не учат, и е част от поредицата, отдадена на обществената политика, като изведе главните им характерности и систематизиране съгласно образованието, приходите, здравето, района, фамилната среда. Въз основа на тези заключения от ИПИ оферират съществени насоки за промяна на младежките политики, които да подобрят активирането и трайното връщане на повече младежи към обучение и на пазара на труда. Сред значимите заключения на разбора е основната роля на бедността за задържането отвън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски приходи, само че болшинството от тях живеят в небогати семейства, което основава обилни спънки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на приходите – до момента в който работещите или учещи младежи следват структурата на приходите на популацията като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността. Видимо най-важният фактор, който разделя дейните от неактивните младежи е образованието – измежду NEETs има доста по-голям дял на хората, които са приключили главно и по-ниско обучение, което блокира достъпа им до множеството сегменти на пазара на труда. Доколкото наклонността е към увеличение на търсенето на високообразовани експерти даже за доста от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на промишлеността, то можем да твърдим, че реализирането на пазара на труда на хора с ниско обучение ще става все по-трудно. Същевременно ромите са свръхпредставени измежду неактивните младежи, като се следят обилни разлики в просветителния профил - измежду българите и турците има доста по-голям дял на приключилите приблизително и висше обучение. Това от своя страна значи, че разрешаването на казуса с неактивните младежи е неразривно обвързван с интеграцията на ромите, която включва и редица други политики, с изключение на директно ориентираните към активирането на NEETs и връщането им на пазара на труда и в обучение. Анализът не открива огромна взаимозависимост сред здравословното положение и неучастието в обучение, образование и претовареност при българските младежи – разлики са налице, само че не са толкоз обилни. Наблюдават се обаче районни несъответствия, като неактивните младежи са с сензитивно по-голям дял в Южния централен и Югоизточния регион на страната. Това отразява най-много разликите в достъпа до работни места и подготовка в обособените елементи на страната. На напред във времето излиза и отражението на заеманата роля в фамилията, по-ясно изразена при дамите – данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред дейното им присъединяване на пазара на труда. Въпреки че с употребения инструментариум не може да се откри директна връзка сред майчинство, грижа и задържане отвън пазара на труда, то неактивните дами живеят в семейства със доста повече деца а и като цяло повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността. В резултат активирането на тази част от NEETs наподобява изключително мъчно.