България е сред най-слабо конкурентните икономики в света
България е измежду най-слабо конкурентните стопански системи в света. Това демонстрира годишният отчет на Швейцарския институт за развиване и ръководство (IMD). През 2024 година страната ни е на 58-о от 67 изследвани страни, слизайки с една позиция по отношение на миналата година. От 2020 година насам конкурентоспособността на страната ни се е влошила с 10 места, а от 2009 година спадът е с 20 позиции.
След нас в класацията за 2024 година са единствено Словакия, Южна Африка, Монголия, Бразилия, Перу, Нигерия, Гана, Аржентина и Виетнам.
IDM базира класацията си на индикаторите в четири категории – икономическа интензивност, държавни политики, бизнес среда и инфраструктура.
Конкурентоспособност на българската стопанска система
Спрямо 2023 година най-голямо утежняване в България има при положението на инфраструктурата (от 54-то на 59-то място), бизнес обстановката също се е влошила (от 62-ро на 65-о място), както и успеваемостта на държавното управление (от 55-о на 56-о място).
За сметка на това, за трета поредна година, се следи напредък при икономическата успеваемост на страната (от 49-о място през 2022, 48-о през 2023 до 45-о през 2024 г.), което се дължи най-много на усъвършенстваните макроикономически индикатори, като възходящ действителен Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, разясняват от Център за проучване на демокрацията (ЦИД), формален сътрудник за България на IMD.
Продължителната политическа неустойчивост и слабото господство на закона са едни от аргументите за ниските равнища на конкурентоспособност на стопанската система, заключват от ЦИД.
Други фактори, които оказват въздействие, са забавянето на влизането в еврозоната, демографските проблеми, свиването на пазара на труда, както и влошаващият се бизнес климат, водещ до ниска работливост и конкурентоспособност.
Най-лошо България се показва в подсекторите: бизнес законодателство, трудов пазар (където сме на последно място), бизнес средата и базисна инфраструктура.
Световните стопански системи
Най-конкурентоспособната стопанска система през 2024 година(от 67-те страни в осемте огромни района в света) е Сингапур.
Островната страна се показва мощно в региона на държавната ефективност(степента, в която държавните политики благоприятстват конкурентоспособността), както и в бизнес ефективността(колко добре се показват предприятията на база нововъведения, облага и отговорност).
Челната петица за 2024 година допълват Швейцария, Дания, Ирландия и Хонг Конг. Големите западни стопански системи се подреждат в първата половина на класацията. Като Съединени американски щати са на 12 място, Германия на 24, Англия на 28, а Франция на 21.
„ Най-добре представящите се стопански системи балансират продуктивността и просперитета, което значи, че могат да генерират по-високи равнища на приходи и качество за живот за своите жители, като в същото време резервират околната среда и социалното сближаване “, споделя Артуро Брис, шеф на IMD World Competitiveness Center.
От IMD обрисуват и главните бъдещи провокации, пред които се чака да се изправят проспериращите страни.
Едно от тези провокации е възходът на нововъзникващите пазари и възходящата им интеграция в международната стопанска система.
Според отчета страни като Китай, Индия, Бразилия и Турция са минали през бърз напредък и развиване през последните десетилетия и са се трансформирали в главен състезател в търговията, вложенията, нововъведенията и геополитиката. Това от своя страна отваря нови благоприятни условия и пазари както за бизнеса, по този начин и за потребителите.
Друго затруднение, което страните могат да срещнат, е цифровата промяна.
Скоростното развиване на технологии, като изкуствен интелект, роботика, биотехнологии и други, основават нови благоприятни условия пред стопанските системи и обществата. Тези промени могат да покачат продуктивността и успеваемостта, само че и повдигат и морални, законодателни и обществени алтернативи, като отбрана на персоналните данни, киберсигурността, неравенството и други.
Не на последно място от IMD слагат и преходът към нисковъглеродна и кръгова стопанска система.
Осъзнаването на неотложността на екологичните, рецесии като изменението на климата, загубата на биоразнообразие и изчерпването на ресурсите, демонстрира неотложността на фундаменталните промени както в производството, по този начин и в консумирането на артикули и услуги.
Налагайки значимостта на прекосяването от линейна (базирана на рандеман, произвеждане, ползване и изхвърляне) към кръгова стопанска система (базирана на понижаване на отпадъците, повторна приложимост, преработване и регенерация).
След нас в класацията за 2024 година са единствено Словакия, Южна Африка, Монголия, Бразилия, Перу, Нигерия, Гана, Аржентина и Виетнам.
IDM базира класацията си на индикаторите в четири категории – икономическа интензивност, държавни политики, бизнес среда и инфраструктура.
Конкурентоспособност на българската стопанска система
Спрямо 2023 година най-голямо утежняване в България има при положението на инфраструктурата (от 54-то на 59-то място), бизнес обстановката също се е влошила (от 62-ро на 65-о място), както и успеваемостта на държавното управление (от 55-о на 56-о място).
За сметка на това, за трета поредна година, се следи напредък при икономическата успеваемост на страната (от 49-о място през 2022, 48-о през 2023 до 45-о през 2024 г.), което се дължи най-много на усъвършенстваните макроикономически индикатори, като възходящ действителен Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, разясняват от Център за проучване на демокрацията (ЦИД), формален сътрудник за България на IMD.
Продължителната политическа неустойчивост и слабото господство на закона са едни от аргументите за ниските равнища на конкурентоспособност на стопанската система, заключват от ЦИД.
Други фактори, които оказват въздействие, са забавянето на влизането в еврозоната, демографските проблеми, свиването на пазара на труда, както и влошаващият се бизнес климат, водещ до ниска работливост и конкурентоспособност.
Най-лошо България се показва в подсекторите: бизнес законодателство, трудов пазар (където сме на последно място), бизнес средата и базисна инфраструктура.
Световните стопански системи
Най-конкурентоспособната стопанска система през 2024 година(от 67-те страни в осемте огромни района в света) е Сингапур.
Островната страна се показва мощно в региона на държавната ефективност(степента, в която държавните политики благоприятстват конкурентоспособността), както и в бизнес ефективността(колко добре се показват предприятията на база нововъведения, облага и отговорност).
Челната петица за 2024 година допълват Швейцария, Дания, Ирландия и Хонг Конг. Големите западни стопански системи се подреждат в първата половина на класацията. Като Съединени американски щати са на 12 място, Германия на 24, Англия на 28, а Франция на 21.
„ Най-добре представящите се стопански системи балансират продуктивността и просперитета, което значи, че могат да генерират по-високи равнища на приходи и качество за живот за своите жители, като в същото време резервират околната среда и социалното сближаване “, споделя Артуро Брис, шеф на IMD World Competitiveness Center.
От IMD обрисуват и главните бъдещи провокации, пред които се чака да се изправят проспериращите страни.
Едно от тези провокации е възходът на нововъзникващите пазари и възходящата им интеграция в международната стопанска система.
Според отчета страни като Китай, Индия, Бразилия и Турция са минали през бърз напредък и развиване през последните десетилетия и са се трансформирали в главен състезател в търговията, вложенията, нововъведенията и геополитиката. Това от своя страна отваря нови благоприятни условия и пазари както за бизнеса, по този начин и за потребителите.
Друго затруднение, което страните могат да срещнат, е цифровата промяна.
Скоростното развиване на технологии, като изкуствен интелект, роботика, биотехнологии и други, основават нови благоприятни условия пред стопанските системи и обществата. Тези промени могат да покачат продуктивността и успеваемостта, само че и повдигат и морални, законодателни и обществени алтернативи, като отбрана на персоналните данни, киберсигурността, неравенството и други.
Не на последно място от IMD слагат и преходът към нисковъглеродна и кръгова стопанска система.
Осъзнаването на неотложността на екологичните, рецесии като изменението на климата, загубата на биоразнообразие и изчерпването на ресурсите, демонстрира неотложността на фундаменталните промени както в производството, по този начин и в консумирането на артикули и услуги.
Налагайки значимостта на прекосяването от линейна (базирана на рандеман, произвеждане, ползване и изхвърляне) към кръгова стопанска система (базирана на понижаване на отпадъците, повторна приложимост, преработване и регенерация).
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ