Проф. Иванов: Разпокъсахме селското стопанство, а се учудваме от поскъпналата потребителска кошница
" България е неглижирала структурно-стратегическите въпроси на цялата продоволствена осигуреност на жителите. Не си даваме сметка, че за годините след Прехода малко по малко губим хранителния суверенитет на нашата страна. В общата конструкция на нашата стопанска система през 1989 година селското стопанство обхващаше към 28%, през днешния ден то има дял от 3,9-4,1% ".
Това сподели пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.
И добави, че сред 2005 – 2020 година България е рекордьор в целия Европейски съюз по спад на работната мощ в бранш " селско стопанство ".
" Спадът е с над 8,3% на година. Как тогава няма да внасяме скъпи храни? Зарязана е политиката на държавно субсидиране и развиване на бранша. Разпокъсахме селското стопанство и в този момент се учудваме за какво потребителската ни кошница е поскъпнала с 24% ".
В предаването " 12+3 " макроикономистът уточни, че резултатът от всевъзможни ограничения в стопанската система се появява до 6-12 месеца:
" Дори и да опитаме да направляваме цените на стоките, те няма да намалеят за идващите миниум 6 месеца. Новият парламент би трябвало да държи Централната банка доста по-отговорна в политиките ѝ за прекъсване на възходящите цени. Поддържането на ниска инфлация е съществена задача на Централната банка. Бъдещото държавно управление ще би трябвало да се опита да подписа с главните хранителни вериги политическо бизнес договаряне – вид мораториум, за кошница съществени хранителни артикули, чиято цена да не се подвига за 6 месеца. Това могат да бъдат единствено български артикули. Необходимо е изцяло стратегическо договаряне с Европейски Съюз за повишение на нашите дотации по всички съществени хранителни артикули. Трябва да се отстранен бариерите за влизане на дребни селскостопански производители в огромните хранителни вериги ".
По думите на проф. Иванов на България ѝ е нужна цялостна нова тактика за развиването на селското стопанство:
" Трябва да се резервира незаинтересованост във връзка с траекторията на инфлацията, като се заобикаля популисткия и прекомерно банален роман за така наречен " краткотрайна инфлация "... През тази и през идната година Европа ще продължи да има най-високите разноски за сила, ще следва нов пик на цените на природния газ, ще продължи да има най-високите разноски за труд, най-тежката регулаторна среда, голям проблем с миграцията. Затова темпът на стопански напредък в целия Европейски Съюз, изключително в слабите стопански системи, ще продължи да бъде доста невисок и да се доближи до криза. Ние имаме четвърто следващо тримесечие на намаляване на растежа на Брутният вътрешен продукт. Вътрешната ни политическа неустойчивост се трансформира в огромен интернационален проблем ".
Това сподели пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.
И добави, че сред 2005 – 2020 година България е рекордьор в целия Европейски съюз по спад на работната мощ в бранш " селско стопанство ".
" Спадът е с над 8,3% на година. Как тогава няма да внасяме скъпи храни? Зарязана е политиката на държавно субсидиране и развиване на бранша. Разпокъсахме селското стопанство и в този момент се учудваме за какво потребителската ни кошница е поскъпнала с 24% ".
В предаването " 12+3 " макроикономистът уточни, че резултатът от всевъзможни ограничения в стопанската система се появява до 6-12 месеца:
" Дори и да опитаме да направляваме цените на стоките, те няма да намалеят за идващите миниум 6 месеца. Новият парламент би трябвало да държи Централната банка доста по-отговорна в политиките ѝ за прекъсване на възходящите цени. Поддържането на ниска инфлация е съществена задача на Централната банка. Бъдещото държавно управление ще би трябвало да се опита да подписа с главните хранителни вериги политическо бизнес договаряне – вид мораториум, за кошница съществени хранителни артикули, чиято цена да не се подвига за 6 месеца. Това могат да бъдат единствено български артикули. Необходимо е изцяло стратегическо договаряне с Европейски Съюз за повишение на нашите дотации по всички съществени хранителни артикули. Трябва да се отстранен бариерите за влизане на дребни селскостопански производители в огромните хранителни вериги ".
По думите на проф. Иванов на България ѝ е нужна цялостна нова тактика за развиването на селското стопанство:
" Трябва да се резервира незаинтересованост във връзка с траекторията на инфлацията, като се заобикаля популисткия и прекомерно банален роман за така наречен " краткотрайна инфлация "... През тази и през идната година Европа ще продължи да има най-високите разноски за сила, ще следва нов пик на цените на природния газ, ще продължи да има най-високите разноски за труд, най-тежката регулаторна среда, голям проблем с миграцията. Затова темпът на стопански напредък в целия Европейски Съюз, изключително в слабите стопански системи, ще продължи да бъде доста невисок и да се доближи до криза. Ние имаме четвърто следващо тримесечие на намаляване на растежа на Брутният вътрешен продукт. Вътрешната ни политическа неустойчивост се трансформира в огромен интернационален проблем ".
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ