Чудесата на България: Ивановски скални църкви
България е наситена с безчет забавни исторически забележителности, човек единствено би трябвало да има предпочитание да ги посети, малко авантюристичен дух и, несъмнено, свободно време.
Може да се каже, че за нашата относително дребна територия сме извънредно богати откъм прелестна природа, славна история и забавни забележителности, а и не малко от нашите обекти са под егидата на ЮНЕСКО.
Такива са и скалните църкви или още манастири, които се намират край село Иваново (от където идва и името им), на към 20 км от прелестния български град Русе.
Мястото е доста красиво, самите скални църкви са много забавни и относително добре непокътнати, като се имат поради всички естествени стихии, на които са били изложени, плюс факторът време.
За разлика от други сходни обекти, които имат може би една или две скални църкви, тук може да видите едно в действителност огромно многообразие от дребни скални църкви, параклиси и килии, които са издълбани на друга височина в скалите, над извънредно живописния каньон на река Русенски Лом.
История и архитектура на комплекса
Всички скални църкви и параклиси, които се намират в комплекса, образуват манастира „ Свети архангел Михаил “, който се счита, че е учреден през XIII век от духовник на име Йоаким, който малко по-късно бива определен за първи български патриарх.
Ивановските скални църкви са известни с добре непокътнатите си редки фрески, които са и повода през 1979 година да попаднат в листата за културно завещание на ЮНЕСКО. Предполага се, че те датират от XIV век и са образец за високото художествено майсторство, което е било особено за живописната школа на тогавашната столица Търново.
Предполага се, че в миналото Ивановските скални църкви са били над 40 на брой, а килиите - към 300. Те са били населявани от монаси, доста от които са били граматици и книжовници, а християните отивали в църквите на поклонение.
За страдание огромна част от Ивановските скални църкви са разрушени от поройни дъждове, земни земетресения, ледове и слънце.
Имената на оживелите измежду тях са забравени през вековете, а локалните хора са ги нарекли с разнообразни имена, измежду които:
"Господев дол " – тъй като през един отвор се виждал Христовия образ; местността "Писмата " – поради непокътнати знаци и надписи; една от църквите е наречена "Затрупаната ", а друга се споделя просто "Църквата ".
Главната черква на храмовия комплекс се назовава "Света Богородица " и е изсечена на височина от цели 38 метра. Тя е изрисувана напълно от вътрешната страна с древен и евангелски подиуми и облици. Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, Св. Йоан Кръстител с житийни подиуми, Страстите Христови, изображения на Апостолите и други светци.
Ктитори на скалните църкви са били българските царе Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371), както и други представители на владетелските фамилии, чиито ктиторски портрети са непокътнати от елементи и до през днешния ден.
Сред най-богато и красиво украсените параклиси от всички Ивановски скални църкви е параклисът "Господев дол ". В издълбания отвор се вижда Благославящият Иисус Христос, а в самата олтарна ниша са изобразени Успение Богородично, Възнесение Христово и Слизане на Христос в пъкъла. В един надпис на стената даже се загатва, че точно на това място се е замонашил и бил заровен българският цар Георги Тертер (1279-1292).
По стените на част от малко наличните в наши дни отшелнически килии са непокътнати издълбаните от монасите разнообразни изповеди и послания. Сред тях е и един доста прочут надпис на Иво Граматик от края на XIII век.
Въпреки че естествените стихии не са били изключително благосклонни към светата обител, относително огромна част от скалното изкуство и майсторство се е запазило до наши дни. Мястото е повече от неповторимо, зареждащо и несъмнено си заслужава да се посети. Спокойно може да се каже, че Ивановските скални манастири са едно от най-чудатите и забавни места по нашите земи.
Туризъм
Ивановските скални църкви са оповестени за музеен резерват през 1965 година, а от 1997-а са със статут на Национален археологически резерват.
Днес манастирът не е настоящ, а е отворен единствено за туристи. Работното му време е всеки ден, от понеделник до неделя от 9:00 до 18:00 часа.
От село Иваново в посока село Божичен има отбивка вдясно към Ивановските скални църкви. В целия регион има много указателни табели, които водят към скалния комплекс, тъй че доста елементарно ще се ориентирате. На територията на комплекса може да откриете разнообразни осведомителни материали за мястото и сувенири.
Още от създателя:
Може да се каже, че за нашата относително дребна територия сме извънредно богати откъм прелестна природа, славна история и забавни забележителности, а и не малко от нашите обекти са под егидата на ЮНЕСКО.
Такива са и скалните църкви или още манастири, които се намират край село Иваново (от където идва и името им), на към 20 км от прелестния български град Русе.
Мястото е доста красиво, самите скални църкви са много забавни и относително добре непокътнати, като се имат поради всички естествени стихии, на които са били изложени, плюс факторът време.
За разлика от други сходни обекти, които имат може би една или две скални църкви, тук може да видите едно в действителност огромно многообразие от дребни скални църкви, параклиси и килии, които са издълбани на друга височина в скалите, над извънредно живописния каньон на река Русенски Лом.
История и архитектура на комплекса
Всички скални църкви и параклиси, които се намират в комплекса, образуват манастира „ Свети архангел Михаил “, който се счита, че е учреден през XIII век от духовник на име Йоаким, който малко по-късно бива определен за първи български патриарх.
Ивановските скални църкви са известни с добре непокътнатите си редки фрески, които са и повода през 1979 година да попаднат в листата за културно завещание на ЮНЕСКО. Предполага се, че те датират от XIV век и са образец за високото художествено майсторство, което е било особено за живописната школа на тогавашната столица Търново.
Предполага се, че в миналото Ивановските скални църкви са били над 40 на брой, а килиите - към 300. Те са били населявани от монаси, доста от които са били граматици и книжовници, а християните отивали в църквите на поклонение.
За страдание огромна част от Ивановските скални църкви са разрушени от поройни дъждове, земни земетресения, ледове и слънце.
Имената на оживелите измежду тях са забравени през вековете, а локалните хора са ги нарекли с разнообразни имена, измежду които:
"Господев дол " – тъй като през един отвор се виждал Христовия образ; местността "Писмата " – поради непокътнати знаци и надписи; една от църквите е наречена "Затрупаната ", а друга се споделя просто "Църквата ".
Главната черква на храмовия комплекс се назовава "Света Богородица " и е изсечена на височина от цели 38 метра. Тя е изрисувана напълно от вътрешната страна с древен и евангелски подиуми и облици. Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, Св. Йоан Кръстител с житийни подиуми, Страстите Христови, изображения на Апостолите и други светци.
Ктитори на скалните църкви са били българските царе Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371), както и други представители на владетелските фамилии, чиито ктиторски портрети са непокътнати от елементи и до през днешния ден.
Сред най-богато и красиво украсените параклиси от всички Ивановски скални църкви е параклисът "Господев дол ". В издълбания отвор се вижда Благославящият Иисус Христос, а в самата олтарна ниша са изобразени Успение Богородично, Възнесение Христово и Слизане на Христос в пъкъла. В един надпис на стената даже се загатва, че точно на това място се е замонашил и бил заровен българският цар Георги Тертер (1279-1292).
По стените на част от малко наличните в наши дни отшелнически килии са непокътнати издълбаните от монасите разнообразни изповеди и послания. Сред тях е и един доста прочут надпис на Иво Граматик от края на XIII век.
Въпреки че естествените стихии не са били изключително благосклонни към светата обител, относително огромна част от скалното изкуство и майсторство се е запазило до наши дни. Мястото е повече от неповторимо, зареждащо и несъмнено си заслужава да се посети. Спокойно може да се каже, че Ивановските скални манастири са едно от най-чудатите и забавни места по нашите земи.
Туризъм
Ивановските скални църкви са оповестени за музеен резерват през 1965 година, а от 1997-а са със статут на Национален археологически резерват.
Днес манастирът не е настоящ, а е отворен единствено за туристи. Работното му време е всеки ден, от понеделник до неделя от 9:00 до 18:00 часа.
От село Иваново в посока село Божичен има отбивка вдясно към Ивановските скални църкви. В целия регион има много указателни табели, които водят към скалния комплекс, тъй че доста елементарно ще се ориентирате. На територията на комплекса може да откриете разнообразни осведомителни материали за мястото и сувенири.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ