Transparency International: България е сред най-корупираните държави в ЕС
България е на 67-мо място в международната ранглиста на Индекса за усещане на корупцията през 2023 година, само че на предпоследно в Европейски Съюз.
Това излиза наяве от, включващи 180 страни и територии по света.
Индексът мери равнището на корупцията в обществените институции и класира страните по канара от 100 (показател на ниско равнище на корупция) до 0 (показател за оптимално високо равнище на корупция).
Изготвен е на база на 13 разнообразни проучвания, извършени от 122 самостоятелни интернационалните институции и проучвателен организации.
В съпоставяне с 2022 година България променя резултата си от 43 на 45 точки.
Сравнението за интервала от 2012 година до момента демонстрира минимална смяна в стойностите на показателя от 41 точки през 2012 година до 45 точки през 2023 година, се показва в отчета.
Най-малко корумпираната страна в света е Дания, сочат новите данни, следвана от Финландия и Нова Зеландия, надлежно на второ и трето място.
Най-ниско в класацията за европейския район са Унгария (42), Румъния (46) и България (45).
Според заключенията на специалистите, изготвили отчета, корупцията в Западна Европа и Европейски Съюз се утежнява в най-силна степен за повече от десетилетие, отбелязва Euronews.
Утвърдени демократични общества като Швеция (82), Нидерландия (79), Исландия (72) и Обединеното кралство (71), означават най-ниските си резултати в годишния показател, откогато той е оповестен за първи път през 2012 година
" Спадът на районния резултат в Западна Европа и Европейски Съюз демонстрира, че европейските държавни управления би трябвало да се отнасят по-сериозно към битката с корупцията и спазването на върховенството на закона ", счита Флора Кресуел, районен координатор на Transparency International за Западна Европа.
" Отстъплението от контрола оставя вратата отворена за корупцията ", добавя тя. " Страните би трябвало да покачат стандартите си и да ползват по-добре личните си правила, с цел да усилят напъните си против корупцията, като предпазят правосъдната система от интервенция и слагат преграда пред лобистките групи с ползи в политиката ".
По данни на Transparency International напъните за битка с корупцията са в застой или са намалели в над три четвърти от страните в района.
От 31 страни, единствено шест са подобрили доста резултата си от 2012 г: Чехия (57), Естония (76), Гърция (49), Латвия (60), Италия (56) и Ирландия (77).
В съпоставяне с резултатите им от 2015 година Австрия (71), Люксембург (78), Швеция (82) и Обединеното кралство (71) са отбелязали забележителен спад.
Полша (54) също отбелязва спад от седем пункта през последното десетилетие заради " напъните на предходната ръководеща партия " Закон и ред " (PiS) да монополизира властта за сметка на публичния интерес ", се споделя в отчета.
В него се акцентира също по този начин, че Гърция (49) е получила доста невисок резултат в листата за 2023 година заради слабата си правосъдна самостоятелност.
В отчета се показва, че даже страните с най-високи резултати имат проблеми с ограничението на корупцията в обществения бранш и " имат слаби резултати в преследването на компании, които заплащат подкупи, с цел да завоюват непознати пазари ".
В отчета се акцентира казусът в Нидерландия (79), където управляващите са подложени на критика за решението си да не преследват Shell по дело за рушвет на нигерийски нефт, изключително в светлината на шокиращите оправдателни присъди в Италия по същото дело.
Transparency International се базира и на неотдавна препоръчаната инструкция на Европейски Съюз за битка с корупцията, която, в случай че бъде призната, ще изисква от страните членки да " разгласят за закононарушение подкупването на чужденци ".
Някои от най-известните корупционни кавги в най-новата история са свързани с пране на пари посредством банки в страни от Европейски Съюз като Дания (90), Германия (78) и Швеция (82).
Неуспехът на техните държавни управления да упражняват съответен контрол над банките е една от аргументите, заради които се работи по основаването на нов орган за битка с изпирането на пари на ниво Европейски Съюз.
Макар да преглежда най-вече случаи на трансгранична корупция в Африка, отчетът открива също, че Швейцария (82), въпреки и с високи резултати, към момента се бори със статута си на център за пране на пари, където корумпираният задграничен хайлайф може елементарно да откри медиатори, които да основават и ръководят сдружения и тръстове.
Според отчета има още какво да се направи за прозрачността и в Ирландия (77), където приемането на достъп до регистрите за действителна благосъстоятелност е съвсем напълно възпрепятствано от доста комплицирана система.
Това е проблем и във Франция (71), защото анализът на данните за действителната благосъстоятелност на сдруженията в страната от юли 2023 година демонстрира, че е невероятно да се разпознават действителните притежатели на 61% от всички сдружения, които имат недвижими парцели.
Генералният извод от разбора на Transparency International е, че достъпът до информация за действителните притежатели на сдружения е доста стеснен за гражданското общество и публицистите в целия Европейски Съюз.
Това излиза наяве от, включващи 180 страни и територии по света.
Индексът мери равнището на корупцията в обществените институции и класира страните по канара от 100 (показател на ниско равнище на корупция) до 0 (показател за оптимално високо равнище на корупция).
Изготвен е на база на 13 разнообразни проучвания, извършени от 122 самостоятелни интернационалните институции и проучвателен организации.
В съпоставяне с 2022 година България променя резултата си от 43 на 45 точки.
Сравнението за интервала от 2012 година до момента демонстрира минимална смяна в стойностите на показателя от 41 точки през 2012 година до 45 точки през 2023 година, се показва в отчета.
Най-малко корумпираната страна в света е Дания, сочат новите данни, следвана от Финландия и Нова Зеландия, надлежно на второ и трето място.
Най-ниско в класацията за европейския район са Унгария (42), Румъния (46) и България (45).
Според заключенията на специалистите, изготвили отчета, корупцията в Западна Европа и Европейски Съюз се утежнява в най-силна степен за повече от десетилетие, отбелязва Euronews.
Утвърдени демократични общества като Швеция (82), Нидерландия (79), Исландия (72) и Обединеното кралство (71), означават най-ниските си резултати в годишния показател, откогато той е оповестен за първи път през 2012 година
" Спадът на районния резултат в Западна Европа и Европейски Съюз демонстрира, че европейските държавни управления би трябвало да се отнасят по-сериозно към битката с корупцията и спазването на върховенството на закона ", счита Флора Кресуел, районен координатор на Transparency International за Западна Европа.
" Отстъплението от контрола оставя вратата отворена за корупцията ", добавя тя. " Страните би трябвало да покачат стандартите си и да ползват по-добре личните си правила, с цел да усилят напъните си против корупцията, като предпазят правосъдната система от интервенция и слагат преграда пред лобистките групи с ползи в политиката ".
По данни на Transparency International напъните за битка с корупцията са в застой или са намалели в над три четвърти от страните в района.
От 31 страни, единствено шест са подобрили доста резултата си от 2012 г: Чехия (57), Естония (76), Гърция (49), Латвия (60), Италия (56) и Ирландия (77).
В съпоставяне с резултатите им от 2015 година Австрия (71), Люксембург (78), Швеция (82) и Обединеното кралство (71) са отбелязали забележителен спад.
Полша (54) също отбелязва спад от седем пункта през последното десетилетие заради " напъните на предходната ръководеща партия " Закон и ред " (PiS) да монополизира властта за сметка на публичния интерес ", се споделя в отчета.
В него се акцентира също по този начин, че Гърция (49) е получила доста невисок резултат в листата за 2023 година заради слабата си правосъдна самостоятелност.
В отчета се показва, че даже страните с най-високи резултати имат проблеми с ограничението на корупцията в обществения бранш и " имат слаби резултати в преследването на компании, които заплащат подкупи, с цел да завоюват непознати пазари ".
В отчета се акцентира казусът в Нидерландия (79), където управляващите са подложени на критика за решението си да не преследват Shell по дело за рушвет на нигерийски нефт, изключително в светлината на шокиращите оправдателни присъди в Италия по същото дело.
Transparency International се базира и на неотдавна препоръчаната инструкция на Европейски Съюз за битка с корупцията, която, в случай че бъде призната, ще изисква от страните членки да " разгласят за закононарушение подкупването на чужденци ".
Някои от най-известните корупционни кавги в най-новата история са свързани с пране на пари посредством банки в страни от Европейски Съюз като Дания (90), Германия (78) и Швеция (82).
Неуспехът на техните държавни управления да упражняват съответен контрол над банките е една от аргументите, заради които се работи по основаването на нов орган за битка с изпирането на пари на ниво Европейски Съюз.
Макар да преглежда най-вече случаи на трансгранична корупция в Африка, отчетът открива също, че Швейцария (82), въпреки и с високи резултати, към момента се бори със статута си на център за пране на пари, където корумпираният задграничен хайлайф може елементарно да откри медиатори, които да основават и ръководят сдружения и тръстове.
Според отчета има още какво да се направи за прозрачността и в Ирландия (77), където приемането на достъп до регистрите за действителна благосъстоятелност е съвсем напълно възпрепятствано от доста комплицирана система.
Това е проблем и във Франция (71), защото анализът на данните за действителната благосъстоятелност на сдруженията в страната от юли 2023 година демонстрира, че е невероятно да се разпознават действителните притежатели на 61% от всички сдружения, които имат недвижими парцели.
Генералният извод от разбора на Transparency International е, че достъпът до информация за действителните притежатели на сдружения е доста стеснен за гражданското общество и публицистите в целия Европейски Съюз.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ