България е известна с това, че спасява евреите си от

България е известна с това, че избавя евреите си от сигурна гибел. Един различен от най-известните спасители на евреи през Втората международна война е Оскар Шиндлер. Той е единствено един от хилядите, които са приети за такива в „ Яд Вашем “ – мемориалът на Холокоста в Израел, основан през 1953 година Името му идва от древен стих: „ На тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си Спомен и име (Яд Вашем) по-добро от синове и дъщери; На тях ще дам постоянно име, Което няма да се заличи “.

Общо 26 973 лица са оповестени за „ Праведници измежду нациите “ в този мемориал. Ето и част от страните и постъпките, които те вършат в в тази благородна и рискова посока.

В Полша има доста огромно еврейско население и съгласно Норман Дейвис повече евреи са убити и избавени в Полша, в сравнение с в която и да е друга страна: броя на избавените нормално се слага сред 100 000 и 150 000. Мемориалът в лагера в Белжец пък отбелязва 600 000 убити евреи и 1500 поляци, които са пробвали да ги спасят. Мартин Гилбърт написа, че „ поляците, които са рискували личния си живот, с цел да спасят евреите, в действителност са изключение. Но те могат да бъдат открити в цяла Полша, във всеки град и село. “

До края на комунистическото владичество огромна част от историята на Холокоста в окупираната от Германия Полша, беше скрита зад Желязната завеса. По време на окупацията Полша е единствената страна, в която всяка помощ, предоставена на човек от еврейска религия или генезис, се санкционира със гибел. И въпреки всичко 6 322 мъже и дами (повече от която и да е друга страна в света) са били приети за спасители от Яд Вашем в Израел.

Фондацията за развиване на сефардските проучвания и просвета написа: „ Не може да се не помнят многократните начинания на главата на гръцкия християнска православна митрополия Генадий Алексиадис против депортацията и най-много формалното протестно писмо, подписано в Атина на 23 март 1943 година от архиепископ Дамаскинос от Гръцката православна черква, дружно с 27 видни водачи на културни, университетски и професионални организации. Документът, написан с доста изострен език, се отнася до неразривни връзки сред християни и евреи, идентифицирайки ги дружно като гърци, без разграничаване. Прави усещане, че подобен документ е неповторим в цяла окупирана Европа по темперамент, наличие и цел “.

275-те евреи на остров Закинтос оцеляват Холокоста – когато кметът на острова, Лукас Арер, получава немската заповед за предаване на лист с евреи, свещеник Хризостомос се връща при изумените немци със лист единствено с две имена: неговото и на кмета. Нещо повече, епископът написа писмо до самия Хитлер, в което съобщи, че евреите на острова са под негов контрол. Междувременно популацията на острова криеше всеки член на еврейската общественост. По-късно, когато островът е съвсем подравнен със земята от огромното земетресение през 1953 година, първата помощ идва от Израел с обръщение, което гласи: „ Евреите от Закинтос в никакъв случай не са забравяли своя кмет или обичания си свещеник и какво направиха те за нас “.

Принцеса Алиса Батенберг, която е брачна половинка на принц Андрей и майката на принц Филип, херцог на Единбург и свекърва на кралица Елизабет II от Обединеното кралство, остана в окупирана Атина по време на Втората международна Война, подслонявайки еврейските бежанци, поради което те е признават за „ Праведник измежду народите “.

Пиер Мари-Бено е френски духовник капуцин, който оказва помощ за извеждането на почти 4000 евреи в сигурност от окупирана от нацистите Южна Франция и след това също е приет от Яд Вашем за „ Праведник измежду нациите “ през 1966 година bразилският посланик Луис Мартинс де Суза Дантас издава нелегално бразилски дипломатически визи на стотици евреи във Франция по време на държавното управление на Виши като ги избавя от съвсем сигурна гибел. Си Кадур Бенгабрит, набожен началник на Ислямския център на Франция, оказва помощ на повече от хиляда евреи като им дава подправени документи за идентичност по време на немската окупация на Франция. Той също съумява да скрие доста еврейски фамилии в стаите на Парижката джамия, както и в резиденциите и молитвените зони.

През април 1943 година членовете на Белгийската опозиция задържат двадесетия трен от ескорт до Аушвиц и освобождават 231 души. Няколко локални управляващи вършат всичко допустимо да забавят или блокират процесите по регистрация за евреи, които бяха задължени да правят от нацистите. Много хора избавят и еврейски децата като ги скриха в къщите си. От почти 50 000 евреи в Белгия през 1940 година, към 25 000 са депортирани – въпреки че единствено към 1,250 са оживели. Мари и Емил Такет приютяват еврейски момчета в дома си. Преподобният Бруно Рейндерс е католически духовник, който се опълчи на нацистите, тъй като ползва директивата на папа Пий XII за избавяне на евреите. Пере Бруно рискува живота си, с цел да избави почти 400 еврейски деца и също е почетен като Праведник от Яд Вашем.

Еврейската общественост в Дания остава релативно незасегната от немската окупацията на 9 април 1940 година Германците позволяват на датското държавно управление да остане на работа и кабинетът отхвърля концепцията, че в Дания би трябвало да съществува „ еврейския въпрос “ – не е признато законодателство против евреите и жълтата звезда не се вкарва. През август 1943 година тази обстановка беше на път да се промени, защото датското държавно управление отхвърли да вкара смъртното наказване, както желаеха германците след серия от стачки и митинги и Германия принуждава държавно управление да спре да действа. По време на тези събития немският посланик Георг Фердинанд Дюквиц споделя скрито на датския политик Ханс Хедофт, че евреите в страната ще бъдат депортирани след краха на държавно управление. Хедофт алармира на датската опозиция и еврейският водач С. Б. Информиран е и настоящият основен равин Маркъс Мелхиор, който приканва общността да се укрие на 29 септември 1943 година През идващите седмици над 7 200 от 8000 членове на еврейска общественост в Дания са транспортирани до неутрална Швеция, скрити в риболовен лодки. Малък брой евреи, към 450 общо, бяха пленени от германците и изпратени до Терезиенщад.

Въз основа на популацията си от 1940 година от 9 милиона, 5,516 евреи, избавени в Холандия, съставляват най-големия брой пасени евреи на глава от популацията. Така 1 на всеки 1 700 холандци е отличен с орден „ Праведен измежду нациите “.

Историците считат, че до един милион бежанци са избягали от нацистите през Португалия по време на Втората международна война, което е впечатляваща цифра поради броя на популацията на страната по това време (около 6 милиона). Португалия остана неутрална в границите на общите цели на англо-португалския алианс; и тази политика прави допустимо страната да способства за спасяването на огромен брой бежанци. Португалският министър председател Антонио де Оливейра Салазар разреши на всички интернационалните еврейски организации – HIAS, HICEM, Световния еврейски конгрес и португалските еврейски комитети за помощ – да се открият в Лисабон. През 1944 година в Унгария, рискувайки живота си, дипломатите Карлос Сампайо Гаридо и Карлос де Лиз-Тексиера Бранкиньо, координирайки се със Салазар, също помогнаха на доста евреи да избягат от нацистите. През юни 1940 година, когато Германия нахлува във Франция, португалският консул в Бордо, Аристидес де Соуса Мендес издаде визи безсистемно за популацията в суматоха, без да желае позволения от Лисабон, както е по процедура. Броят визи, издадени от нея, не може да бъде избран.

В Испания няколко дипломати са съдействали доста интензивно за спасяването на евреи по време на Холокоста. Двамата най-известни са Анхел Санц Бриз (Ангелът от Будапеща), който избавя към 5000 маджарски евреи, като им дава испански паспорти, и Едуардо Пропър де Калеон, който оказва помощ на хиляди евреи да избягат от Франция в Испания. Други дипломати със съответна роля бяха Бернардо Роланд де Миота (консул на Испания в Париж), Хосе Рохас Морено (посланик в Букурещ), Мигел Анхел де Мугуиро (дипломат в посолството в Будапеща), Себастиян Ромеро Радигалес (консул в Атина), Хулио Паленсия Тубау (дипломат в посолството в София), Хуан Шварц Диас-Флорес (консул във Виена) и Хосе Руис Сантаела (дипломат в посолството в Берлин).

Според данните, налични в Яд Вашем, до 1 януари 2019 година са разпознати 904 спасители на евреи в Литва, до момента в който в каталога, формиран от отдела за възпоменание на спасителите на евреи от Държавния еврейски музей на Вилен Гаон, са посочени 2300 литовци спасители на евреи, измежду които 159 членове на духовенството.

Република Литва след окупацията на Полша от нацистка Германия и Съветския съюз през септември 1939 година, приема и настанява в страната полски и еврейски бежанци, както и бойци на победената полска войска.

За разлика от доста други източноевропейски страни под нацистка окупация, Албания – която има смесено мюсюлманско и християнско население и традиция на приемливост – се трансформира в несъмнено леговище за евреите. В края на 1938 година Албания е единствената останала страна в Европа, която към момента издава визи на евреи посредством посолството си в Берлин. След нацистката окупация на страната, тя отхвърля да съобщи дребното си еврейско население на германците и от време на време даже дава на еврейските фамилии подправени документи. По време на войната към 2000 евреи са потърсили леговище в Албания и доста от тях са подслонени в селските елементи на страната, където са били защитавани от локалното население. В края на войната еврейското население на Албания е по-голямо, в сравнение с преди войната, което го прави единствената страна в Европа, където то нараства по време на Втората международна.

Правителството на Финландия като цяло отхвърля да депортира финландски евреи в Германия. Твърди се, че финландските държавни чиновници са споделили на немските пратеници, че „ Финландия няма еврейски проблем “. Въпреки това, тайната полиция депортира 8 евреи през 1942 година, които са бежанци, търсещи леговище в страната. Освен това наподобява доста евентуално Финландия да е депортирала руски военнопленници, измежду които и редица евреи. Повечето финландски евреи обаче бяха предпазени от държавното управление с Германия. Някои от тях даже се причисляват към финландската войска и се борят на фронта.

Въпреки тесния съюз на Бенито Мусолини с Хитлер, Италия не възприема геноцидната идеология на нацизма по отношение на евреите. Нацистите бяха разочаровани от отхвърли на италианските сили да им сътрудничат в този аспект и никакви евреи не са депортирани от Италия преди нацистката окупация на страната след италианската капитулация през септември 1943 година В окупираната от Италия Хърватия нацисткият делегат Зигфрид Каше споделя на Берлин, че италианските сили „ явно са били повлияни “ от опозицията на Ватикана против немския антисемитизъм.

Папският замък на Кастел Гандолфо, лятната резиденция на папата, беше отворена за евреи, бягащи от нацистите в Северна Италия. В Рим папа Пий XII подрежда на католическите институции на града също да одобряват евреи и 4715 от 5715 души, определени за депортиране от нацистите, са приютени в 150 институции, а 477 в самия Ватикан.

През 30-те години папа Пий XI упорства Мусолини да изиска от Хитлер да сдържа антисемитските дейности, които се организират в Германия. През 1937 година папата издава енцикликата Mit brennender Sorge (на немски: „ С гореща угриженост “), в която акцентира неприкосновеността на правата на индивида.

Хо Фън Шан – китайски консул във Виена стартира да издава визи на евреи за Шанхай, част от който през това време към момента е под контрола на Република Китай, по филантропични аргументи. Между 1933 и 1941 година китайският град под японска окупация приема абсолютно над 18 000 еврейски бежанци, избягали от Холокоста в Европа, брой по-голям от признатите от Канада, Нова Зеландия, Южна Африка и Британска Индия взети дружно по време на Втората международна война. След 1943 година японците поставят в гета еврейски бежанци в Шанхай. Много от хората в гетата са мигрират в Съединени американски щати и Израел след 1948 година заради последвалата Гражданска война в Китай (1946-1950 г.).

Японското държавно управление подсигурява еврейската сигурност в Китай, Япония и Манджурия. Генералът на японската войска Хидеки Тьой одобри еврейски бежанци в сходство с японската национална политика и отхвърли немския митинг.

Между 1938 и 1941 година към 20 000 евреи са получили визи за Боливия по селскостопанска визова стратегия. Въпреки че множеството се реалокираха в прилежащите Аржентина, Уругвай и Чили, някои остават в страната и основават еврейска общественост.

В незабравим филантропичен акт, Мануел Л. Кезон, в съдействие с висшия комисар на Съединените щати Пол В. Макнут, улеснява влизането във Филипините на еврейски бежанци, бягащи от фашистки режими в Европа, като в същото време се изправя пред критиците, които бяха уверени от фашистката агитация, че еврейското заселване съставлява опасност за страната. Кезон и Макнут предложиха да заселят 30 000 фамилии бежанци в Минданао и 40 000-50 000 бежанци в Полило. Кезон дава, под формата на 10-годишен заем на Еврейския комитет за бежанци в Манила, земя до жилището му в Марикина. Земята приютява бездомни бежанци.