България е една от страните, които най-трудно се справят с

България е една от страните, които най-трудно се оправят с последствията от свръхупотребата на антибиотици.

Това разгласи Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация (СЗО) за България. " По време на пандемията от COVID-19 използването на антибиотици в България се увеличи с 20%, а в останалите страни използването им е намаляла с 30% ", уточни доцент Околийски. Той напомни, че е направена Стратегия за битка с антибиотичната устойчивост, както и проект за деяние към нея, само че документът към момента не е признат от Министерския съвет.

" Най-много антибиотици се изписват в доболничната помощ ", уточни проф. Ива Христова, шеф на Националния център по заразни и паразитни заболявания. По време на пандемията всеобщо се изписваше макролиден антибиотик, което докара и до устойчивост ", напомни тя. По думите й електронната рецепта е един от методите, по който може да се ограничи и наблюдава изписването на антибиотици. В образованието на студентите по медицина също би трябвало да се обърне по-сериозно внимание на приложението на тези лекарства, добави проф. Христова.

" Проблемът с бактериите, които се развиват в болнична среда, е сериозен и даже има лечебни заведения, които вършат съществени поправки, с цел да ги отстранен. Тези бактерии са доста резистентни ", добави проф. Христова.

По думите й се следи и устойчивост даже към антибиотици, които се пазят като авариен вид за лекуване, когато няма друга опция. " Този вид антибиотици се ползват единствено в болнична среда ", посочи тя. Нараства устойчивостта към макролидни, аминогликозидни, цефалоспорини и флуорохинолони, уточни проф. Христова. По думите й пандемията е дала подтик на устойчивостта поради ненужната приложимост на антибиотици. България е на водещо място по периодичност от смъртност от тотално резистентни бактерии, добави проф. Христова, цитирайки данни от научното списание " Лансет ".

Други аргументи, водещи до повишение на устойчивостта, са неспазването от страна на пациента на периода на лекуване с антибиотик, както и лекуване с антибиотик без авансово направена антибиограма, уточни още доцент Околийски. По данни на СЗО през последните две години 80 на 100 от антибиотиците не е трябвало да бъдат изписвани.