Кошмарите на българите: безконтролна имиграция, разпад на държавата, война на Балканите
България е една от седемте страни от Европейския съюз, в които безконтролната имиграция е считана за най-голямата опасност за националната сигурност (останалите са Италия, гърция, Малта, Словения, Унгария и Австрия). Българите се опасяват не просто от неспособността да бъде следен броят или видът на мигриращите към Европа, само че и - на фона на намаляващото население на страната - от евентуалниото влияние на мигрантите върху българското общество.
Това се споделя в разбор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), публикуван под заглавие " Кошмари в тъмното: Опасенията на европейците, които не ги оставят нощем да заспят ". Той обобщава резултатите от допитване, извършено през март и април в 28-те страни от Европейски Съюз измежду хора, взимащи политически решения и измежду анализатори. В допълнение е направено обстойно изследване на политически документи, на дебата в университетските среди и на изявленията в медиите.
В частта за България се споделя още, че като сериозна опасност за националната си сигурност българите показват още разпад на държавността или революция в прилежащи страни. Едва по-късно идва външната интервенция във вътрешната политика.
Убеден последовател на Европейския съюз и НАТО, България не счита, че има опасност за военно нахлуване против нейната територия. Хибридната война и кибер офанзивите са оценени като растяща опасност.
Нищо за Русия и съвсем нищо за Турция
Запитани дали имат поради съответна страна като носеща закани за националната сигурност, българите не показват някое несъмнено име или недържавно формирование. " Това се дължи най-много на фундаменталното разделяне в българската политика по въпросите на сигурността. Макар от 90-те години насам измежду българските партии да има консенсус за това какъв брой значимо е участието в Европейски Съюз и НАТО, само ГЕРБ е проевропайска и проамериканска, до момента в който по-малкият съдружен сътрудник е проруски и песимистичен към НАТО и Европейски Съюз. Цялата парламентарна съпротива и президентът са проруски в друга степен.
Затова не е изненадващо, че в българските отчети по въпросите на национаната сигурност не се приказва за Русия и рядко става дума непосредствено за Турция, която българите възприемат и като натовски сътрудник и кат орастяща опасност. В този подтекст контретно посочената най-голяма опасност в България са джихадистите.
Българите показват като най-важните си европейски сътрудници в сигурността другите страни от НАТО и най-много Германия, Франция и Англия, тясно си сътрудничат с Гърция, само че безпорно най-важни останат Съединени американски щати. Страната е възприемана като нуклеарен поръчител на сигурността на България. "
В отчета на ЕСВП се показва още, че българите имат изключително отношение към отбранителната роля на Европейски Съюз. Страната взе участие в новата самодейност за споделени отговорности в отбранителната индустрия и въоръжаване PESCO и тя се поддържа от главните (дори от проруските) партии. На това присъединяване се гледа главно като отбягване основаването на Европа на няколко скорости и придържане към ядрото на Европейски Съюз. Освен това България е единствената от 4 страни от Европейски Съюз (останалите са Чехия, Словакия и Швеция), в която се показва угриженост, че PESCO може да ощети дребните български компании.
Каква е цялостната картина в Европейски Съюз
Общата картина в Европейски Съюз е белязана от закани за сигурността, идващи от изток, юг и към този момент от запад в лицето на политиката на президента Доналд Тръмп, считат в ЕСВП.
На изток се оформят нови комплицирани връзки с Русия, в които наподобява европейците одобряват съветската интервенция в политиката им - от целенасочените опити да се влие на избори до кибер офанзивите против компании, инфраструктура и политически партии и инстиции. Още по на изток Китай продължава да задълбокава въздействието си в страни от Европейски Съюз и прилежащите страни посредством търговия и вложения. На юг европейските страни към този момент разчитат на съдействие с все по-автократичния режим в Анкара за миграцията и битката с тероризма. В същото време спорове и беднотия на юг от Средиземно море не престават за изпращат мигранти към Европа и да слагат на серизоно тестване сигурността и солидарността.
На запад Доналд Тръмп показва тотално неуважение към интернационалните съглашения и правила, на които европейците държат. Действията му по климатичното съглашение, нуклеарната договорка с Иран и комерсиалните наказания слагат под въпрос до неотдавна непоклатимата религия на европейците в дипломацията като средство за споразумяване на разногласия и отбрана на Европа. Лидерите в Европейски Съюз към този момент се притесняват, че трансатлантическите гаранции за сигурност ще се фоусират не върху съюзи и общи ползи, а върху това дали се закупуват американски технологии и съоръжение, както и върху капризите на един непредвидим президент.
Европейците са все по-разтревожени от тази картина, само че и разграничени по въпроса по какъв начин да се оправят със обстановката - както сред обособените страни, по този начин и вътре във всяка страна. Масово има единодушие, че рисковете за сигурността са се нараснали от 2008 година насам и ще порастват и в идващото десетилетие.
Водещите пет закани през днешния ден са:
- кибер офанзиви
- разпад на държавността или революция в прилежаща на Европейски Съюз страна или регион
- външна интервенция във вътрешната политика
- безконтролна имиграция към страната
- утежняване на интернационалния институционален ред.
Включените в анкетата считат, че до 2028 година тези закани ще се запазят като единствено последната е евентуално да бъде допълнена от терористични офанзиви.
От водещите закани са отпаднали икономическата неустойчивост и спирането на енергийните доставки, а упованията за идващите 10 години са да продължи да понижава заплахата от война сред страни с присъединяване на личната страна или нейните съдружници, разпадането на Европейски Съюз, сривове в енергийните доставки и финансова неустойчивост.
Това се споделя в разбор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), публикуван под заглавие " Кошмари в тъмното: Опасенията на европейците, които не ги оставят нощем да заспят ". Той обобщава резултатите от допитване, извършено през март и април в 28-те страни от Европейски Съюз измежду хора, взимащи политически решения и измежду анализатори. В допълнение е направено обстойно изследване на политически документи, на дебата в университетските среди и на изявленията в медиите.
В частта за България се споделя още, че като сериозна опасност за националната си сигурност българите показват още разпад на държавността или революция в прилежащи страни. Едва по-късно идва външната интервенция във вътрешната политика.
Убеден последовател на Европейския съюз и НАТО, България не счита, че има опасност за военно нахлуване против нейната територия. Хибридната война и кибер офанзивите са оценени като растяща опасност.
Нищо за Русия и съвсем нищо за Турция
Запитани дали имат поради съответна страна като носеща закани за националната сигурност, българите не показват някое несъмнено име или недържавно формирование. " Това се дължи най-много на фундаменталното разделяне в българската политика по въпросите на сигурността. Макар от 90-те години насам измежду българските партии да има консенсус за това какъв брой значимо е участието в Европейски Съюз и НАТО, само ГЕРБ е проевропайска и проамериканска, до момента в който по-малкият съдружен сътрудник е проруски и песимистичен към НАТО и Европейски Съюз. Цялата парламентарна съпротива и президентът са проруски в друга степен.
Затова не е изненадващо, че в българските отчети по въпросите на национаната сигурност не се приказва за Русия и рядко става дума непосредствено за Турция, която българите възприемат и като натовски сътрудник и кат орастяща опасност. В този подтекст контретно посочената най-голяма опасност в България са джихадистите.
Българите показват като най-важните си европейски сътрудници в сигурността другите страни от НАТО и най-много Германия, Франция и Англия, тясно си сътрудничат с Гърция, само че безпорно най-важни останат Съединени американски щати. Страната е възприемана като нуклеарен поръчител на сигурността на България. "
В отчета на ЕСВП се показва още, че българите имат изключително отношение към отбранителната роля на Европейски Съюз. Страната взе участие в новата самодейност за споделени отговорности в отбранителната индустрия и въоръжаване PESCO и тя се поддържа от главните (дори от проруските) партии. На това присъединяване се гледа главно като отбягване основаването на Европа на няколко скорости и придържане към ядрото на Европейски Съюз. Освен това България е единствената от 4 страни от Европейски Съюз (останалите са Чехия, Словакия и Швеция), в която се показва угриженост, че PESCO може да ощети дребните български компании.
Каква е цялостната картина в Европейски Съюз
Общата картина в Европейски Съюз е белязана от закани за сигурността, идващи от изток, юг и към този момент от запад в лицето на политиката на президента Доналд Тръмп, считат в ЕСВП.
На изток се оформят нови комплицирани връзки с Русия, в които наподобява европейците одобряват съветската интервенция в политиката им - от целенасочените опити да се влие на избори до кибер офанзивите против компании, инфраструктура и политически партии и инстиции. Още по на изток Китай продължава да задълбокава въздействието си в страни от Европейски Съюз и прилежащите страни посредством търговия и вложения. На юг европейските страни към този момент разчитат на съдействие с все по-автократичния режим в Анкара за миграцията и битката с тероризма. В същото време спорове и беднотия на юг от Средиземно море не престават за изпращат мигранти към Европа и да слагат на серизоно тестване сигурността и солидарността.
На запад Доналд Тръмп показва тотално неуважение към интернационалните съглашения и правила, на които европейците държат. Действията му по климатичното съглашение, нуклеарната договорка с Иран и комерсиалните наказания слагат под въпрос до неотдавна непоклатимата религия на европейците в дипломацията като средство за споразумяване на разногласия и отбрана на Европа. Лидерите в Европейски Съюз към този момент се притесняват, че трансатлантическите гаранции за сигурност ще се фоусират не върху съюзи и общи ползи, а върху това дали се закупуват американски технологии и съоръжение, както и върху капризите на един непредвидим президент.
Европейците са все по-разтревожени от тази картина, само че и разграничени по въпроса по какъв начин да се оправят със обстановката - както сред обособените страни, по този начин и вътре във всяка страна. Масово има единодушие, че рисковете за сигурността са се нараснали от 2008 година насам и ще порастват и в идващото десетилетие.
Водещите пет закани през днешния ден са:
- кибер офанзиви
- разпад на държавността или революция в прилежаща на Европейски Съюз страна или регион
- външна интервенция във вътрешната политика
- безконтролна имиграция към страната
- утежняване на интернационалния институционален ред.
Включените в анкетата считат, че до 2028 година тези закани ще се запазят като единствено последната е евентуално да бъде допълнена от терористични офанзиви.
От водещите закани са отпаднали икономическата неустойчивост и спирането на енергийните доставки, а упованията за идващите 10 години са да продължи да понижава заплахата от война сред страни с присъединяване на личната страна или нейните съдружници, разпадането на Европейски Съюз, сривове в енергийните доставки и финансова неустойчивост.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ