СЗО: 80% от антибиотиците през двете пандемични години у нас не е трябвало да бъдат изписвани
България е една от дребното страни в Европейския район на СЗО, която към момента не е приела своя тактика за битка с антибиотичната устойчивост. В същото време страната ни е на водещо място по консумация на антибиотици и в частност на макролиди – наклонност, която рисково се е задълбочила по време на Коронавирус пандемията. По данни на СЗО през последните две пандемични години 80% от антибиотиците не е трябвало да бъдат изписвани.
За това сигнализираха на конференция през днешния ден представители на СЗО и водещи експерти в региона на инфекциозните заболявания. Срещата с медиите бе отдадена на започващата през днешния ден Седмица на осведомеността за отговорно използване на антибиотици.
Независимо че от 2 години имаме създадена тактика, с проект за деяние и финансов проект, приемането на този значим и основополагащ документ се бави без ясна причина, уточни доцент Михаил Околийски от българския офис на СЗО. Безпокойство от това отсрочване и сериозната обстановка в Българи изрази и представителят на организацията у нас доктор Скендер Сила.
Най-много антибиотици се предписват в доболничната помощ, а устойчивостта у нас се усилва доста бързо, същото се отнася и за смъртността затова, уточни шефът на НЦЗПБ проф. Ива Христова.
По думите й по последни данни от обява в списание The Lancet смъртността от инфекции, породени от Ешерихия коли, в България към този момент е достигнала 7,2 на 100 000 души от популацията а от инфекции, породени от Клебсиела пнеумоние, е 4,59 на 100 000 души население.
Проф. Христова акцентира, че следенето и контролът са основно значими, когато става въпрос за съблюдаване на условието антибиотик да се отпуска в аптеката единствено и само против рецепта от доктор.
По думите й електронната рецепта е един от методите, по който може да се ограничи и наблюдава изписването на антибиотици. В образованието на студентите по медицина също би трябвало да се обърне по-сериозно внимание на приложението на тези лекарства, добави проф. Христова.
„ В НЦЗПБ получаваме данни от цялата страна и отчитаме повишение на % на резистентните бактерии. Вече се следи устойчивост даже към антибиотици, които се пазят като авариен вид за лекуване, когато няма друга опция. Този вид антибиотици се ползват единствено в болнична среда “, посочи тя.
Според нея нараства устойчивостта към макролидни, аминогликозидни, цефалоспорини и флуорохинолони.
Други аргументи, водещи до повишение на устойчивостта, са неспазването от страна на пациента на периода на лекуване с антибиотик, както и лекуване с антибиотик без антибиограма.
Отношението към антибиотиците би трябвало да се образува от най-ранна възраст, в границите на здравното обучение, означи доктор Скендер Сила. Той прикани тематиката да се дискутира в ракурса на метода „ Едно здраве “ (One Health), който включва еднообразно внимание към използването на антибиотици в хуманната и ветеринарната медицина и в подтекста на опазването на околната среда.
За това сигнализираха на конференция през днешния ден представители на СЗО и водещи експерти в региона на инфекциозните заболявания. Срещата с медиите бе отдадена на започващата през днешния ден Седмица на осведомеността за отговорно използване на антибиотици.
Независимо че от 2 години имаме създадена тактика, с проект за деяние и финансов проект, приемането на този значим и основополагащ документ се бави без ясна причина, уточни доцент Михаил Околийски от българския офис на СЗО. Безпокойство от това отсрочване и сериозната обстановка в Българи изрази и представителят на организацията у нас доктор Скендер Сила.
Най-много антибиотици се предписват в доболничната помощ, а устойчивостта у нас се усилва доста бързо, същото се отнася и за смъртността затова, уточни шефът на НЦЗПБ проф. Ива Христова.
По думите й по последни данни от обява в списание The Lancet смъртността от инфекции, породени от Ешерихия коли, в България към този момент е достигнала 7,2 на 100 000 души от популацията а от инфекции, породени от Клебсиела пнеумоние, е 4,59 на 100 000 души население.
Проф. Христова акцентира, че следенето и контролът са основно значими, когато става въпрос за съблюдаване на условието антибиотик да се отпуска в аптеката единствено и само против рецепта от доктор.
По думите й електронната рецепта е един от методите, по който може да се ограничи и наблюдава изписването на антибиотици. В образованието на студентите по медицина също би трябвало да се обърне по-сериозно внимание на приложението на тези лекарства, добави проф. Христова.
„ В НЦЗПБ получаваме данни от цялата страна и отчитаме повишение на % на резистентните бактерии. Вече се следи устойчивост даже към антибиотици, които се пазят като авариен вид за лекуване, когато няма друга опция. Този вид антибиотици се ползват единствено в болнична среда “, посочи тя.
Според нея нараства устойчивостта към макролидни, аминогликозидни, цефалоспорини и флуорохинолони.
Други аргументи, водещи до повишение на устойчивостта, са неспазването от страна на пациента на периода на лекуване с антибиотик, както и лекуване с антибиотик без антибиограма.
Отношението към антибиотиците би трябвало да се образува от най-ранна възраст, в границите на здравното обучение, означи доктор Скендер Сила. Той прикани тематиката да се дискутира в ракурса на метода „ Едно здраве “ (One Health), който включва еднообразно внимание към използването на антибиотици в хуманната и ветеринарната медицина и в подтекста на опазването на околната среда.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ