В епоха, в която информацията се разпространява по-бързо от херпес

...
В епоха, в която информацията се разпространява по-бързо от херпес
Коментари Харесай

В епоха, в която информацията се разпространява по-бързо от херпес на студентско парти, не фактите са от значение

В ера, в която информацията се популяризира по-бързо от херпес на студентско празненство, не обстоятелствата са от голяма важност а този, който управлява разказа. 

Историите, които ни се показват, тези, които се усилват, и истините, които се заглушават, образуват метода, по който тълпата възприема света. А от това следват две съществени неща: за едни става доста мъчно да работят и прокарват политики, а за други става повече от елементарно. Тези – вторите – нормално имат „ политики “ в кавички и целят облагодетелстване на себе си. 

И, в случай че съдим по последните събития, тези, които управляват разказа, предизвикват много вреди – от спорове до заличаване на природата и климата. Защото тяхното облагодетелстване минава непосредствено през разрушаването на няколко неща, измежду които истината и здравия разсъдък на тълпата. 

Здравият разсъдък е пряк зложелател на некадърните мошеници, които – в случай че не са тарикатските им номера – няма да могат да имат нито виталния стандарт, нито властта, които по този начин ги провличат (като мухи на л***о). 

Анатомията на техните неистини е доста елементарна, само че и доста ефикасна: когато подправените вести получават повече внимание от обстоятелствата, те стават „ обстоятелства “, а истината е жигосана като неистина. Или – даже да не е жигосана – просто става без значение; потопена в море от неприложимост. 

Как подправените разкази преобладават медийния пейзаж в последно време? Слухът за трансджендър водача, който бил управлявал авариралия хеликоптер във Вашингтон. Помните ли го? Беше единствено преди няколко дни. Хората към момента имат вяра в тая история. И си я повтарят. 

 

Социалните мрежи и руско-настроените медии (или Тръмпо-настроените – те към този момент са едно и също) разпространиха лъжата, че водачът е трансджендър и че това е причина за случая. 

Споделиха го като „ приказва се, че… “ и след това към този момент беше „ истина “. 

Малко като „ приказва се, че оная с ботокса, дето прати 11 българки в Пирогов, е украинка… “ и внезапно тя стана украинка. Нищо, че си е чиста рускиня, дори излезе и видео, в което тя хвали путин и носи смешно балонче с съветското знаме, а информация с регистъра демонстрира, че е рускиня. 

Справки-мравки… кой има време да се занимава с нелепости бе! Читателят желае да е украинка, значи е украинка. Иска водачът да е трансджендър, значи е трансджендър. 

Имало там някакъв трансджендър водач, но той даже не бил на борда… е, айде сà, детайлности!

Това е новата действителност. Няма истина, няма просвета, няма проучвания, няма познание – всичко е „ въпрос на гледна точна “ и „ сèки самичък си прецèня “. 

Да… възмущението е доходоносно. Дискусия за авиационната сигурност, учредена на обстоятелства, не продава толкоз добре „ политиката “ на копейките и тръмпанарите, колкото една сензационна история с Торбалан Трансджендърски. Това е съзнателно отклонение на вниманието, което насочва публичното внимание надалеч от действителните проблеми, като да вземем за пример следствията от авиационните политики на Тръмп.

Кои политики ли?

Тръмп разкара шефа на Федералната авиационна администрация (FAA). В идващите дни замрази наемането на авиодиспечери, разпусна Консултативния комитет за авиационна сигурност и насърчи ранното пенсиониране на чиновници от FAA. И…

… седмица по-късно Съединени американски щати станаха очевидци на първия конфликт във въздуха от 16 години насам, който докара до 67 жертви. Тези систематични проблеми би трябвало да са в заглавията, а не каква е идентичността на водача. 

ОСОБЕНО пък и когато историята за идентичността на водача е неистина. 

Същият модел се повтаря в България, където медии с съветски въздействия популяризират лъжата, че България „ изпразва военните си хранилища “, с цел да изпрати оръжие гратис на Украйна.

Истината? Наскоро България получи близо 400 милиона лв. от Дания като отплата за доставка на остаряло руско въоръжение и муниции. 

Кое от двете, мислите, получи повече внимание? Истината или лъжата?

Защо лъжата получава повече внимание от истината? Защото разказът за изменничество – концепцията, че България жертва личната си сигурност поради Украйна – се продава по-добре на копейките от скучната действителност за интернационално съдействие и финансови обезщетения. 

Те желаят да ненавиждат. На тях животът им се върти към това някой да им е виновен… не, не те да са си виновни… в никакъв случай! НЯКОЙ да ИМ е отговорен. Съответно, соченето с пръст и намирането на отговорни за това, че животът им не коства, се трансформира в „ политика “ на техните „ водачи “. 

Ако няма отговорни, незабавно се измислят такива. Ако няма обстоятелства, се измислят такива. Много е просто. Особено в хранителна среда, в която Фейсбук изрично е водач по доверие измежду „ медиите “. 

Руските проксита и техните „ медийни “ сътрудници процъфтяват, като подкопават публичната поддръжка за Украйна. Чрез обрисуване на помощта като загуба, а не като стратегическа инвестиция, те основават разказ, който служи на ползите на москва. Помните ли словосъчетанието „ четирихилядник “…? Именно. 

Затова още веднъж би трябвало да си приказваме за по какъв начин не би трябвало да се има доверие на всеки сульо и пульо в интернет. 

И още веднъж би трябвало да си приказваме за… 

… това, че е належащо държавното управление да влага в медийна просветеност, както вършат в Скандинавските страни, където учат жителите си да разпознават надеждни източници и да слагат под въпрос разказите, които им се показват.

Но ще е доста самоуверено да предположим, че нашите хора с власт желаят народът да е образован. Защото, в случай че питате мен, в случай че народът беше образован, ТОЧНО тези нямаше да са „ хора с власт “.

Иска ми се да кажа: най-важното е хората да изискват повече и да се питат: кой управлява разказа? И да си споделят: за какво ни описват тази история? Да си мислят: до момента в който не стартираме да слагаме под въпрос заглавията, ще останем в ръцете на тези, които печелят от нашето комплициране.

Само че, не съм подобен оптимист, че да считам, че народът има съпротивителните сили самичък да се оправи с заболяването на умишлената неначетеност и да стартира да си задава такива въпроси ( желая да кажа… вие возили ли сте се в градския превоз? Слушали ли сте диалозите? Чели ли сте мненията в обществените мрежи? Какъв оптимизъм, какво пет лв.! )

Нито съм толкоз вманиачен, че да считам, че тука има сериозна маса от хора, които могат да създадат промяна в образованието, която да започва сериозното мислене на масата. 

______________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.

Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР