Министърът на отбраната: България не може да бъде обект на чужди решения |
България е деен член на НАТО и като подобен не може да бъде обект на непознати решения, заяви пред Българска телеграфна агенция министърът на защитата Стефан Янев в първото си изявление, откакто пое управлението на Министерство на защитата.
Според него българските политици би трябвало да се научат да работят като индивид от позиция на нуждата от отбрана на националния интерес и неговото пробутване в благозвучие с общия интерес на равнище НАТО.
Янев разяснява позицията си, оповестена преди дни във фейсбук, по отношение на вероятно разполагане на спомагателни войски на НАТО на наша територия и посочи, че в нея е изразил персонално мнение в качеството му на министър на защитата. Това не е национална позиция към момента и от тази позиция не би трябвало да има спекулации, че това е публична позиция на България към този миг, съобщи той.
Апелът ми е националната позиция да бъде задоволително добре аргументирана, съобразена с националния интерес, и несъмнено, в благозвучие с общите ползи за груповата сигурност на НАТО, уточни Стефан Янев.
Министърът на защитата акцентира, че имаме потребност от развиване на личните си качества, като подсети, че като член на НАТО сме поели ангажимент в това отношение. Янев посочи, че без да развиваме личните си качества, няма да сме в положение да защитим националния си интерес и да отговорим съответно на това, за което сме призвани - да подсигуряваме сигурността на българските жители.
Според Янев ориста на модернизационния план за бойни бронирани машини за Сухопътните войски би трябвало да бъде решена във допустимо най-кратък период. Целта ни ще бъде допустимо най-скоро да го стартираме - по допустимо най-хубавия метод и от законова позиция, и от позиция на отбрана на българския стопански интерес за присъединяване на български компании, в случай че не в цялостното произвеждане, най-малко в частичното произвеждане и следваща поддръжка на този вид техника, добави министърът.
На въпрос за равносметката му като министър председател в две поредни служебни държавни управления, Стефан Янев разяснява, че е имало доста сложни моменти, тъй като са управлявали няколко паралелни рецесии наред с организацията на изборите за Народно заседание.
Не беше по никакъв начин елементарно, в последна сметка - справихме се с доста провокации и то с помощта на това, че действахме като тим, което за мен беше главно предизвикателство, тъй като съставът и на двете служебни държавни управления беше от хора с друга история, друг опит, житейски светоглед, политически пристрастия, уточни той. В последна сметка показахме, че страната може да се ръководи по един транспарантен и елементарен за пояснение пред обществото метод, съобщи Стефан Янев. Той очерта наследството, което оставят служебните кабинети - завещание, което значи, че сега и обществото, и ръководството, администрацията на страната, са готови за подобаващи и целесъобразни промени.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Министър Янев, излязохте с позиция във Facebook по отношение на вероятно разполагане на спомагателни войски на НАТО в България и Румъния, към този момент има разнообразни реакции. Съгласувана ли е тя с другите институции? Защо съгласно Вас решение за спомагателни войски на наша територия не би кореспондирало нито със съюзните ползи, нито с националния интерес на България?
- Когато става въпрос за разполагане на войски в нашия район, дано да приказваме въпреки всичко за разполагане на войски на НАТО на българска територия. Не съм имал предпочитание и не съм коментирал опцията за разполагане на такива войски на територията на Румъния. Така че да извадим Румъния от уравнението. Това, което съм декларирал в моята страница във Facebook, е мое персонално мнение в качеството ми на министър на защитата. Това не е национална позиция към момента и от тази позиция не би трябвало да има спекулации, че това е публична позиция на България към този миг. Това, което съм споделил обаче, е точно моето мнение, че преди да се вземе сходно решение, то би трябвало да бъде задоволително добре аргументирано. Това е и моят апел - преди подготовката на сходен вид решения да има доста точна обосновка, минимум в няколко направления. На първо място - от позиция на военнотехническите условия като военната експертиза, която българските въоръжени сили дават, и на второ място - като политическо решение.
От позиция на политическото решение, моят зов е на първо място да се открои фактът, че България е член на НАТО. България е деен член на НАТО и като подобен не може да бъде обект на непознати решения, а по-скоро българските политици би трябвало да се научат, че би трябвало да работят като индивид от позиция на нуждата от отбрана на националния интерес, от позиция на пробутване на този народен интерес в благозвучие с общия интерес на равнище НАТО предвид на груповата сигурност. Това е моят зов и едно напомняне към българските политици, тъй като в последните години е основано чувството, че присъединяване на България в този вид решения е надали не някакъв тип " гумен щемпел " на одобряване на непознати решения, взети някъде другаде - дали в Брюксел, дали в други столици - няма значение. Но в действителност апелът ми е националната позиция да бъде задоволително добре аргументирана, съобразена с националния интерес, и несъмнено, в благозвучие с общите ползи за груповата сигурност на НАТО.
От позиция на военнотехническия взор, това, което съм коментирал, е, че ние имаме опция да развиваме личния си защитителен капацитет. Нека забравим клишето, че в границите на нашите отбранителни качества имаме редица ограничавания и по тази причина би трябвало да разчитаме на НАТО надали не за решение на по-сериозните проблеми. В същото време обаче, отново се връщам на това, че сме член на НАТО и имаме обвързване да построяваме лични качества, в това число и в благозвучие с общите условия на Алианса. И през годините сме имали много отрицателни трендове на закъснение построяването на тези качества. Всъщност дано не забравяме, че всяка рецесия е и опция. Дали и по какъв начин ще се развие тази рецесия не можем да предвиждаме с акуратност, само че ние можем да използваме тази рецесия и да заявим ясно - имаме потребност от развиване на личните си качества. Нека се концентрираме върху това, и откакто забележим личните си ограничавания, тогава да търсим опция кой от съдружниците в НАТО би могъл да ни добавя с нужните качества, които липсват при нас. Но без да развиваме личните си качества, ние не сме в положение да защитим националния си интерес и да отговорим съответно на това, за което сме призвани - да подсигуряваме сигурността на българските жители.
- В позицията си посочвате, че можем да увеличим потенциала на лични национални сили на своя територия в подтекста на съюзните благоприятни условия за въздържане и защита. Как по-конкретно може да стане това?
- В конкретика, във военнотехнически детайлности, несъмнено, не можем да влезем в границите на едно такова изявление. Но най-общо казано, знаете тематиката за рационализация, която неведнъж е била повдигана в последните години. Знаете и по какъв метод са се развивали така наречен огромни планове за рационализация, които през годините са били публично притежание. Споменавайки трите огромни модернизационни плана за типовете въоръжени сили, във връзка с Военновъздушните сили знаете, че имаме подписан контракт за първите осем самолета F-16, и български водачи към този момент се образоват на този вид техника. Очаква се и доставка през 2023 година на първите самолети. По отношение на Военноморските сили, беше подписан контракт и към този момент стартира строителството на първия от двата патрулни кораба, които ще бъдат създадени в българска корабостроителница. Не по този начин стои обаче въпросът с плана на Сухопътните войски, така наречен план за придобиване на бойна техника за създаване на батальонни бойни групи, респективно на механизирана бригада, която би трябвало да бъде точно този дирек на българските отбранителни качества, в това число и в светлината на тези качества, които би трябвало да работят взаимно с въоръжените сили на страните членки на НАТО. Моят апел е тъкмо там - че страната, и политическото, и военното управление, би трябвало да се концентрира и да даде отговор на тези въпроси - за какво не сме в положение да напредваме бързо по тези планове. Те са главните, само че около тях има и доста други, които засягат основни качества - и във връзка с командването и ръководството, и във връзка с други осигуряващи действия за всички типове въоръжени сили, които ще създадат армията ни съвременна, боеспособна и съответна от позиция на връзки, командване и ръководство, взаимно със силите на НАТО.
- Поехте управлението на МО преди броени дни. Какви са първите Ви дейности като министър и на какви цели ще заложите?
- Действително е по този начин. Нека да кажем, че съответна визия, съответни решения и метод за деяние, като " пътна карта ", към момента не сме създали. В момента вършим разбор на това, което заварваме. Армията и въоръжените сили са един жив организъм и непрекъснато има динамичност. В същото време, като министър на защитата в съдружно държавно управление, аз имам уговорката да развия тъкмо този сегмент от съдружното съглашение, който визира сигурността и защитата. Вече сме създали първите стъпки, основали сме организация в администрацията на Министерството на защитата във връзка с този " първоначален пътен лист " - какво планува съдружното съглашение да бъде свършено в мандата на държавното управление. На съответните дирекции и експертите в МО са сложени задания. На този стадий сме дали опция те да дефинират, съгласно техните визии, какво би могло да се създаде в един обстоен проект. Това е развой, който ще завършваме при започване на януари идната година като концепция, и в по-късен стадий към този момент като обстоен проект, " пътна карта ", или както решим да го назовем, за това каква е вероятността за развиване на бранша, респективно на въоръжените сили в идващите години.
- Тази година при разнообразни условия загубихме трима военнослужещи - водача подп. Валентин Терзиев, офицера от " Военна полиция " - Пловдив старши лейтенант Тодор Манчев и военнослужещ от състава на българския контингент в интервенция " Алтеа " в Босна и Херцеговина. Защо се стигна до тези произшествия и по какъв начин да се предотвратят сходни случаи в бъдеще?
- Конкретните произшествия и имена не бих желал да разясня, доколкото към момента има следствие и текат процедури. Но дано да отговоря генерално. На първо място армията е държавната институция, която предлага една от рисковите специалности на хората в униформа. По принцип специалността бранител на Родината допуска, че тези хора влизат в доста динамични положения, които слагат под риск здравето, а от време на време и живота им. Ако си напомним, даже и военната клетва съдържа тези думи, че отбраната на Родината е на цената на здравето и даже живота на военнослужещия, и ние всички се кълнем в това. От друга страна, наше обвързване като управление - и политическо, и военно, е да сътворяваме условия за безвреден труд, за безвредно прекосяване на службата, и нашите старания ще бъдат точно в тази посока - да сътворяваме тези условия, да сътворяваме правила, които постановат безвредно потребление на оръжие и прекосяване на службата. Разбира се, това не подсигурява 100 % успеваемост, тъй като естеството на службата първо е такова, и второ - може да си напомним един различен слоган. Когато организираме учения в съвсем всички наши заповеди и в проектите за ученията, използваме една фраза, че търсим " условия, близки до бойните ". А тези условия, достигането на лимита на човешките и техническите благоприятни условия, допускат достигането на някаква граница на риска. Разбира се, това е задължението и на политическото, и на военното управление - добре да пресметне тази граница на риска и да обезпечи точно тази сигурност, само че не постоянно е допустимо и надали някой би могъл да каже, че в бъдеще не биха се случвали такива произшествия, за жалост.
- Връщайки Ви на тематика, която засегнахте към този момент - каква ще бъде ориста на модернизационния план за бойни бронирани машини за Сухопътните войски, който изостава спрямо главните планове на Военновъздушни сили и Военноморски сили?
- Според мен ориста на този план, аз го дефинирам като основополагащ във връзка с качествата на Българската войска, би трябвало да бъде решена във допустимо най-кратък период. Разбира се, в цялостно благозвучие с българското законодателство, опциите, които имаме като страна да реагираме на първо време на техническите условия, посочени от военната експертиза, и опциите на разнообразни снабдители, било непознати държавни управления или компании, които биха могли да изпълнят това, което е препоръчано като вид и условия от военна позиция. Вариантите са доста, те са обсъждани и има задоволително отчети, задоволително готовност на Министерството на защитата и на Въоръжените сили от позиция на този план, само че въпреки всичко не се е стигнало до неговото пускане. Целта ни ще бъде допустимо най-скоро да го стартираме, отново дублирам - по допустимо най-хубавия метод и от законова позиция, и от позиция на отбрана на българския стопански интерес за присъединяване на български компании, в случай че не в цялостното произвеждане, най-малко в частичното произвеждане и следваща поддръжка на този вид техника.
- Бяхте министър председател в две поредни служебни държавни управления, каква е равносметката Ви след тези седем месеца отпред на страната? Кой беше най-трудният Ви миг?
- Трудно мога да дефинира кой беше най-трудният миг. Имаше доста сложни моменти. Това бяха две поредни служебни държавни управления, които управляваха няколко паралелни рецесии, с изключение на главното предопределение на всяко служебно държавно управление - организация на изборите за Народно заседание. Тези рецесии не бяха нито леки, нито лесни за ръководство. Става въпрос за здравната рецесия, за икономическата рецесия от позиция на повишените цени на енергоносителите и цените на главните първични материали. Не беше по никакъв начин елементарно, в последна сметка - справихме се с доста провокации и то с помощта на това, че действахме като тим, което за мен беше главно предизвикателство, тъй като съставът и на двете служебни държавни управления беше от хора с друга история, друг опит, житейски светоглед, политически пристрастия. Но в последна сметка успяхме да създадем екип, успяхме всички дружно да се обединим към значимите цели и задания и постигнахме точно едно релативно успокоение в обществото, че проблемите могат да бъдат решавани и то почтено, намерено, пред очите на обществото и с неговото присъединяване, със съотвените полемики и взимане поради мнението на хората, на разнообразни публични групи. Защото дано да не забравяме, че това беше един интервал, в който имаше много сериозна интензивност от позиция и на протестни дейности, и на митинги на бизнеса. Но постигнахме точно този баланс - от една страна си свършихме работата по организацията и провеждането на изборите, и въпреки това - в разговор и с протестиращи, и с бизнеса, успяхме да реализираме точно този баланс и подкрепяне на бизнеса в сериозен миг, тъй че да бъдат непокътнати работни места, да бъде непокътнат общественият детайл при подкрепяне на разнообразни хора, наранени от икономическата рецесия, от здравната рецесия. И в последна сметка показахме, че страната може да ръководи по един транспарантен и елементарен за пояснение пред обществото метод. Надявам се, че това точно е и наследството, което оставяме - завещание, което значи, че сега и обществото, и ръководството, администрацията на страната, са готови за подобаващи и целесъобразни промени. Тоест, задачата на новото държавно управление да стартира да гради върху това, което ние постигнахме като служебно държавно управление, и да прави съответните промени, е сложена.
Според него българските политици би трябвало да се научат да работят като индивид от позиция на нуждата от отбрана на националния интерес и неговото пробутване в благозвучие с общия интерес на равнище НАТО.
Янев разяснява позицията си, оповестена преди дни във фейсбук, по отношение на вероятно разполагане на спомагателни войски на НАТО на наша територия и посочи, че в нея е изразил персонално мнение в качеството му на министър на защитата. Това не е национална позиция към момента и от тази позиция не би трябвало да има спекулации, че това е публична позиция на България към този миг, съобщи той.
Апелът ми е националната позиция да бъде задоволително добре аргументирана, съобразена с националния интерес, и несъмнено, в благозвучие с общите ползи за груповата сигурност на НАТО, уточни Стефан Янев.
Министърът на защитата акцентира, че имаме потребност от развиване на личните си качества, като подсети, че като член на НАТО сме поели ангажимент в това отношение. Янев посочи, че без да развиваме личните си качества, няма да сме в положение да защитим националния си интерес и да отговорим съответно на това, за което сме призвани - да подсигуряваме сигурността на българските жители.
Според Янев ориста на модернизационния план за бойни бронирани машини за Сухопътните войски би трябвало да бъде решена във допустимо най-кратък период. Целта ни ще бъде допустимо най-скоро да го стартираме - по допустимо най-хубавия метод и от законова позиция, и от позиция на отбрана на българския стопански интерес за присъединяване на български компании, в случай че не в цялостното произвеждане, най-малко в частичното произвеждане и следваща поддръжка на този вид техника, добави министърът.
На въпрос за равносметката му като министър председател в две поредни служебни държавни управления, Стефан Янев разяснява, че е имало доста сложни моменти, тъй като са управлявали няколко паралелни рецесии наред с организацията на изборите за Народно заседание.
Не беше по никакъв начин елементарно, в последна сметка - справихме се с доста провокации и то с помощта на това, че действахме като тим, което за мен беше главно предизвикателство, тъй като съставът и на двете служебни държавни управления беше от хора с друга история, друг опит, житейски светоглед, политически пристрастия, уточни той. В последна сметка показахме, че страната може да се ръководи по един транспарантен и елементарен за пояснение пред обществото метод, съобщи Стефан Янев. Той очерта наследството, което оставят служебните кабинети - завещание, което значи, че сега и обществото, и ръководството, администрацията на страната, са готови за подобаващи и целесъобразни промени.
Следва цялостният текст на изявлението:
- Министър Янев, излязохте с позиция във Facebook по отношение на вероятно разполагане на спомагателни войски на НАТО в България и Румъния, към този момент има разнообразни реакции. Съгласувана ли е тя с другите институции? Защо съгласно Вас решение за спомагателни войски на наша територия не би кореспондирало нито със съюзните ползи, нито с националния интерес на България?
- Когато става въпрос за разполагане на войски в нашия район, дано да приказваме въпреки всичко за разполагане на войски на НАТО на българска територия. Не съм имал предпочитание и не съм коментирал опцията за разполагане на такива войски на територията на Румъния. Така че да извадим Румъния от уравнението. Това, което съм декларирал в моята страница във Facebook, е мое персонално мнение в качеството ми на министър на защитата. Това не е национална позиция към момента и от тази позиция не би трябвало да има спекулации, че това е публична позиция на България към този миг. Това, което съм споделил обаче, е точно моето мнение, че преди да се вземе сходно решение, то би трябвало да бъде задоволително добре аргументирано. Това е и моят апел - преди подготовката на сходен вид решения да има доста точна обосновка, минимум в няколко направления. На първо място - от позиция на военнотехническите условия като военната експертиза, която българските въоръжени сили дават, и на второ място - като политическо решение.
От позиция на политическото решение, моят зов е на първо място да се открои фактът, че България е член на НАТО. България е деен член на НАТО и като подобен не може да бъде обект на непознати решения, а по-скоро българските политици би трябвало да се научат, че би трябвало да работят като индивид от позиция на нуждата от отбрана на националния интерес, от позиция на пробутване на този народен интерес в благозвучие с общия интерес на равнище НАТО предвид на груповата сигурност. Това е моят зов и едно напомняне към българските политици, тъй като в последните години е основано чувството, че присъединяване на България в този вид решения е надали не някакъв тип " гумен щемпел " на одобряване на непознати решения, взети някъде другаде - дали в Брюксел, дали в други столици - няма значение. Но в действителност апелът ми е националната позиция да бъде задоволително добре аргументирана, съобразена с националния интерес, и несъмнено, в благозвучие с общите ползи за груповата сигурност на НАТО.
От позиция на военнотехническия взор, това, което съм коментирал, е, че ние имаме опция да развиваме личния си защитителен капацитет. Нека забравим клишето, че в границите на нашите отбранителни качества имаме редица ограничавания и по тази причина би трябвало да разчитаме на НАТО надали не за решение на по-сериозните проблеми. В същото време обаче, отново се връщам на това, че сме член на НАТО и имаме обвързване да построяваме лични качества, в това число и в благозвучие с общите условия на Алианса. И през годините сме имали много отрицателни трендове на закъснение построяването на тези качества. Всъщност дано не забравяме, че всяка рецесия е и опция. Дали и по какъв начин ще се развие тази рецесия не можем да предвиждаме с акуратност, само че ние можем да използваме тази рецесия и да заявим ясно - имаме потребност от развиване на личните си качества. Нека се концентрираме върху това, и откакто забележим личните си ограничавания, тогава да търсим опция кой от съдружниците в НАТО би могъл да ни добавя с нужните качества, които липсват при нас. Но без да развиваме личните си качества, ние не сме в положение да защитим националния си интерес и да отговорим съответно на това, за което сме призвани - да подсигуряваме сигурността на българските жители.
- В позицията си посочвате, че можем да увеличим потенциала на лични национални сили на своя територия в подтекста на съюзните благоприятни условия за въздържане и защита. Как по-конкретно може да стане това?
- В конкретика, във военнотехнически детайлности, несъмнено, не можем да влезем в границите на едно такова изявление. Но най-общо казано, знаете тематиката за рационализация, която неведнъж е била повдигана в последните години. Знаете и по какъв метод са се развивали така наречен огромни планове за рационализация, които през годините са били публично притежание. Споменавайки трите огромни модернизационни плана за типовете въоръжени сили, във връзка с Военновъздушните сили знаете, че имаме подписан контракт за първите осем самолета F-16, и български водачи към този момент се образоват на този вид техника. Очаква се и доставка през 2023 година на първите самолети. По отношение на Военноморските сили, беше подписан контракт и към този момент стартира строителството на първия от двата патрулни кораба, които ще бъдат създадени в българска корабостроителница. Не по този начин стои обаче въпросът с плана на Сухопътните войски, така наречен план за придобиване на бойна техника за създаване на батальонни бойни групи, респективно на механизирана бригада, която би трябвало да бъде точно този дирек на българските отбранителни качества, в това число и в светлината на тези качества, които би трябвало да работят взаимно с въоръжените сили на страните членки на НАТО. Моят апел е тъкмо там - че страната, и политическото, и военното управление, би трябвало да се концентрира и да даде отговор на тези въпроси - за какво не сме в положение да напредваме бързо по тези планове. Те са главните, само че около тях има и доста други, които засягат основни качества - и във връзка с командването и ръководството, и във връзка с други осигуряващи действия за всички типове въоръжени сили, които ще създадат армията ни съвременна, боеспособна и съответна от позиция на връзки, командване и ръководство, взаимно със силите на НАТО.
- Поехте управлението на МО преди броени дни. Какви са първите Ви дейности като министър и на какви цели ще заложите?
- Действително е по този начин. Нека да кажем, че съответна визия, съответни решения и метод за деяние, като " пътна карта ", към момента не сме създали. В момента вършим разбор на това, което заварваме. Армията и въоръжените сили са един жив организъм и непрекъснато има динамичност. В същото време, като министър на защитата в съдружно държавно управление, аз имам уговорката да развия тъкмо този сегмент от съдружното съглашение, който визира сигурността и защитата. Вече сме създали първите стъпки, основали сме организация в администрацията на Министерството на защитата във връзка с този " първоначален пътен лист " - какво планува съдружното съглашение да бъде свършено в мандата на държавното управление. На съответните дирекции и експертите в МО са сложени задания. На този стадий сме дали опция те да дефинират, съгласно техните визии, какво би могло да се създаде в един обстоен проект. Това е развой, който ще завършваме при започване на януари идната година като концепция, и в по-късен стадий към този момент като обстоен проект, " пътна карта ", или както решим да го назовем, за това каква е вероятността за развиване на бранша, респективно на въоръжените сили в идващите години.
- Тази година при разнообразни условия загубихме трима военнослужещи - водача подп. Валентин Терзиев, офицера от " Военна полиция " - Пловдив старши лейтенант Тодор Манчев и военнослужещ от състава на българския контингент в интервенция " Алтеа " в Босна и Херцеговина. Защо се стигна до тези произшествия и по какъв начин да се предотвратят сходни случаи в бъдеще?
- Конкретните произшествия и имена не бих желал да разясня, доколкото към момента има следствие и текат процедури. Но дано да отговоря генерално. На първо място армията е държавната институция, която предлага една от рисковите специалности на хората в униформа. По принцип специалността бранител на Родината допуска, че тези хора влизат в доста динамични положения, които слагат под риск здравето, а от време на време и живота им. Ако си напомним, даже и военната клетва съдържа тези думи, че отбраната на Родината е на цената на здравето и даже живота на военнослужещия, и ние всички се кълнем в това. От друга страна, наше обвързване като управление - и политическо, и военно, е да сътворяваме условия за безвреден труд, за безвредно прекосяване на службата, и нашите старания ще бъдат точно в тази посока - да сътворяваме тези условия, да сътворяваме правила, които постановат безвредно потребление на оръжие и прекосяване на службата. Разбира се, това не подсигурява 100 % успеваемост, тъй като естеството на службата първо е такова, и второ - може да си напомним един различен слоган. Когато организираме учения в съвсем всички наши заповеди и в проектите за ученията, използваме една фраза, че търсим " условия, близки до бойните ". А тези условия, достигането на лимита на човешките и техническите благоприятни условия, допускат достигането на някаква граница на риска. Разбира се, това е задължението и на политическото, и на военното управление - добре да пресметне тази граница на риска и да обезпечи точно тази сигурност, само че не постоянно е допустимо и надали някой би могъл да каже, че в бъдеще не биха се случвали такива произшествия, за жалост.
- Връщайки Ви на тематика, която засегнахте към този момент - каква ще бъде ориста на модернизационния план за бойни бронирани машини за Сухопътните войски, който изостава спрямо главните планове на Военновъздушни сили и Военноморски сили?
- Според мен ориста на този план, аз го дефинирам като основополагащ във връзка с качествата на Българската войска, би трябвало да бъде решена във допустимо най-кратък период. Разбира се, в цялостно благозвучие с българското законодателство, опциите, които имаме като страна да реагираме на първо време на техническите условия, посочени от военната експертиза, и опциите на разнообразни снабдители, било непознати държавни управления или компании, които биха могли да изпълнят това, което е препоръчано като вид и условия от военна позиция. Вариантите са доста, те са обсъждани и има задоволително отчети, задоволително готовност на Министерството на защитата и на Въоръжените сили от позиция на този план, само че въпреки всичко не се е стигнало до неговото пускане. Целта ни ще бъде допустимо най-скоро да го стартираме, отново дублирам - по допустимо най-хубавия метод и от законова позиция, и от позиция на отбрана на българския стопански интерес за присъединяване на български компании, в случай че не в цялостното произвеждане, най-малко в частичното произвеждане и следваща поддръжка на този вид техника.
- Бяхте министър председател в две поредни служебни държавни управления, каква е равносметката Ви след тези седем месеца отпред на страната? Кой беше най-трудният Ви миг?
- Трудно мога да дефинира кой беше най-трудният миг. Имаше доста сложни моменти. Това бяха две поредни служебни държавни управления, които управляваха няколко паралелни рецесии, с изключение на главното предопределение на всяко служебно държавно управление - организация на изборите за Народно заседание. Тези рецесии не бяха нито леки, нито лесни за ръководство. Става въпрос за здравната рецесия, за икономическата рецесия от позиция на повишените цени на енергоносителите и цените на главните първични материали. Не беше по никакъв начин елементарно, в последна сметка - справихме се с доста провокации и то с помощта на това, че действахме като тим, което за мен беше главно предизвикателство, тъй като съставът и на двете служебни държавни управления беше от хора с друга история, друг опит, житейски светоглед, политически пристрастия. Но в последна сметка успяхме да създадем екип, успяхме всички дружно да се обединим към значимите цели и задания и постигнахме точно едно релативно успокоение в обществото, че проблемите могат да бъдат решавани и то почтено, намерено, пред очите на обществото и с неговото присъединяване, със съотвените полемики и взимане поради мнението на хората, на разнообразни публични групи. Защото дано да не забравяме, че това беше един интервал, в който имаше много сериозна интензивност от позиция и на протестни дейности, и на митинги на бизнеса. Но постигнахме точно този баланс - от една страна си свършихме работата по организацията и провеждането на изборите, и въпреки това - в разговор и с протестиращи, и с бизнеса, успяхме да реализираме точно този баланс и подкрепяне на бизнеса в сериозен миг, тъй че да бъдат непокътнати работни места, да бъде непокътнат общественият детайл при подкрепяне на разнообразни хора, наранени от икономическата рецесия, от здравната рецесия. И в последна сметка показахме, че страната може да ръководи по един транспарантен и елементарен за пояснение пред обществото метод. Надявам се, че това точно е и наследството, което оставяме - завещание, което значи, че сега и обществото, и ръководството, администрацията на страната, са готови за подобаващи и целесъобразни промени. Тоест, задачата на новото държавно управление да стартира да гради върху това, което ние постигнахме като служебно държавно управление, и да прави съответните промени, е сложена.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ