България би трябвало да е една от страните, които са

България би трябвало да е една от страните, които са най-наясно, че задлъжняването е най-бързия път към загубата на суверенитет. Това изясни пред БНР Руслан Стефанов, основен икономист на Центъра за проучване на демокрацията.
Той разяснява бюджетната рецесия в Германия и нуждата от спор по тематиката в Европа.

Миналата седмица Конституционният съд на Германия излезе с решение, което хвърли най-мощната стопанска система в Европейски Съюз в бюджетна рецесия. Съдът постанови, че държавното управление нелегално трансферира 60 милиарда евро от остарял фонд за превъзмогване на следствията от пандемията за финансиране на планове за рационализация на промишлеността. Мотивът на магистратите беше, че прехвърлянето на средствата не покрива конституционните изиквания за незабавно ново вдишване на дълг. Правителството се изплаши, че това е единствено първата стъпка от блокирането на още сходни фондове. Най-големият е този за икономическа стабилизация, възлизащ на 200 милиарда евро.

" Дискусия за новия дълг и аргументите за поемането му тече както в Германия, по този начин и в Европа ", изясни Стефанов.

" Той потегли в Герамия след банковата рецесията от 2008-2009 г, когато всички държавни управления в Европа направиха големи спешни вливания в банковата система, возещи до детонация на държавните задължения.

Тогава започнаха концепциите за взимането на общ дълг на европейско равнище. ЕЦБ се намеси доста съществено. Тогава немският законодател взе решение да не може държавното управление на годишна база да взима спомагателен дългов запас повече от 0.35% от Брутният вътрешен продукт. Това е много ограничаващо изискване, изключително когато има рецесии.

В законадателството обаче е планувана и опция държавното управление да заобикаля тази дългова спирачка ".

В Германия следва сериозен политически спор, уточни специалистът.

" Той към този момент се отвори и визира две съществени тематики. Едната е съответният проблем - немското държавно управление би трябвало да обоснове по-добре нуждата от тези пари. Второто равнище на полемика, което визира Европа, е за цялостното унищожаване на тази спирачка. Този спор е по-дълъг. Това би било огромна смяна, защото ще се промени цялостната идеология, която имаше досега в Германия и в Европейски Съюз за ограничение на бюджетните разноски.

Страните от юга и Франция упорстват да няма такива. Покрой корона рецесията те бяха неведнъж нарушени.

Възнамеряваше се още веднъж да стартира стягане на режима, само че явно е доста мъчно да се види такова предпочитание на европейско и национално равнище за стягане на коланите ".

" Германската стопанска система е в рецесия. Това значи,че европейската стопанска система евентуално ще влезе в закъснение и ще има повече претенции за държавна интервенция във връзка с вложенията ", изясни още Стефанов.

Такъв спор би трябвало да се води и в България, като част от Европа, уточни специалистът.

" В България също има сходни ограничавания по Закона за обществените финанси. Те са 0.5% от Брутният вътрешен продукт и изискват аргументация. През последните години 3-4 години беше изключително трагично, защото се мина към доста дефицитни бюджети. Голямата разлика с Германия е, че липсва подобен съд, който да прегледа деликатно решенията на държавното управление и да види дали добре е обосновало нуждата от по-творческо разглеждане на бюджетните дефицити.

Страната ни е в доста положително положение от позиция на дълга, само че в това време би трябвало да сме доста деликатни защо се отделят тези спомагателни средства. Не обходимо е да са добре премислении вложения. Ясно е обаче, че българската страна не може да влага дейно ".