Как цар Калоян подчини Латинската империя
Българите смъкват рицарите от конете им с ласа и куки и ги колят с брадви, къси мечове и саби
На 14 април се навършва годишнина – 813 години от популярната борба при Адрионопол (Одрин) през 1205 година, където българският цар Калоян и българската армия разгромяват за първи път в европейската история западна кръстоносна войска. Как става това, при какви условия и за какво към борбата и ориста на цар Калоян витаят толкоз доста загадки. Да създадем малко политически разкопки освен в земята (археологически), само че и да забележим какво ни приказват архивите.
Калоян надали е считал, че ще стане цар. Двамата му братя били мъже в разцвета на силите си. Но единият бил погубен през 1196 година при някаква дворцова кавга поради жена. А другият – незнайно за какво – една година по-късно. Малкият Йоаница – по този начин го наричали, станал най-неочаквано даже и за себе си, български цар. Иваница бил известно време пленник в Константинопол след една доста сполучлива борба – на Асен и Петър, и наподобява не си е губил времето да се занимава с пиянство и с дами, а е учил. Затова демонстрира в идващите години изключителни знания по историята на страната си, на Европа, на Византия, на папството си и така нататък Както проличава по скелета му, младият българин Йоаница (Иваница), е висок 196 сантиметра в ера, в която мъжете при растеж 165 см се считали за високи. И като го видели, те всеобщо припадали по тротоарите на Констатинопол при среща с бъдещия български държател. Дали му прякора Калоян, което значи хубавия, красивия Йоан.
Прякорът се трансформирал в име както за Калоян, по този начин и за последващи мъже от династията. Калоян наследява една страна с доста вътрешни и външни съперници. Унгарците били заели северните български области – Трансилвания, Белградската и Браническата област. Сърбите напирали в южните български земи, а византийците си оставали основният зложелател. И никой не го признавал за законен цар. Затова той се решил да направи нещо нечувано в българската история. Обърнал се към амбициозния папа Инокентий III и му предложил да подчини българската черква и българските християни на папството в административно отношение, само че той да признае короната му.
След дълги и продължителни договаряния, траяли повече от 4 години, Калоян съумял да получи корона, скиптър и царско бойно знаме, само че когато изискал българският архиепископ да бъде разгласен за патриарх, не се получило. Въпреки всичко папата измислил несъществуваща служба „ примас ”, което значи първи сред равните. И Калоян уредил първо интернационалното състояние на страната си, а след това незабавно почнал бойни дейности против унгарския крал, разгромил го и си върнал Белград, Браничево и Трансилвания. Унгарският крал Имре (Имерих) плакал, викал,крещял писал писма до папата и споделил: „ Виж както прави този нов човек… ” Папата му дал отговор в смисъл: „ Доколкото знам, и Калоян ми писа писмо, че в техните архиви тези земи са били български. В нашите архиви също си проличава, че тези земи са били български. И по тази причина, чедо мое, смири се в този момент ”. И следва нещо от рода на нашата максима – „ Бития обичай, е… – е… ”. И унгарският крал се смирил.
След това Калоян за всеки случай ликвидирал Сърбия – тя тогава е била дребна страна, в особена компликация, тъй като постоянно правела въртели на български владетели, съюзявайки се ту с византийците, ту с унгарците. И се обърнал към византийците. Но внезапно открил нещо доста ненадейно – че византийците към този момент ги няма. Четвъртият кръстоносен поход – най-големият и най-силният, в който взе участие цветът на западноевропейското рицарство, вместо в Ерусалим, се изсипва в Константинопол. Превзел го и ликвидирал Източната Римска империя, като оповестил начало на някаква нова Латинска империя. Калоян се почесал по главата и се опитал да откри контакт с тях. На границата – сякаш че е бил на лов, той се е срещнал с най-интелигентния рицар, изпратен от император Балдуин – Пиер дьо Брашо. Седнали да ядат и да пият, откакто утрепали някой и различен заек или дива свиня. Калоян попитал какво търсят в тази част на света, а той му споделил, че е пристигнал да си вземат земите. Защото всички те били потомци на Еней – последният троянски воин. Калоян премълчал тази явна безсмислица. Какво да се прави? Казал му, че на него не му се води война и нещо от рода на една антична максима, което демонстрира, че в действителност е бил грамотен: „ И най-лошият мир е по-добър от най-хубавата война ”. Пиер дьо Брашо споделил, че ще съобщи неговата повеля. За страдание, на съвет на рицарите било решено, че България е част от византийската империя, която непозволено се е освободила, и е получила държавност, за това би трябвало да си почине. В най-хубавия случай в случай че не може да съобщи земите си спокойно и безшумно, и в случай че латинците не могат да ги завладеят със мощ, българският цар да се разгласи за васал на император Балдуин.
Известно е, че Калоян е бил доста експлозивен човек и е държал на своето добро име и чест. Как по този начин против един 195-сантиметров мъж ще се изправи 165-сантиметрово дребосъче, какъвто е бил Балдуин – това е все едно да му тикнеш не една, а две люти чушки в задника. Естествено, Калоян буен, и почнал да мисли какво да прави. Латинците постепенно усвоявали земите си. Някои византийски градове отказали да се подчинят – един от тях бил Одрин. И по тази причина с цялата си армия те тръгнали към този огромен и укрепен град, с цел да го завладяват и да не стане той център на византийската опозиция. Разузнаването на Калоян донесло това и при започване на април 1205 година той също бил с цялата си войска край границите, които съответстват със сегашната. Той се открил в хубав и сносно непокътнат палат при село Маточина и оттова следил какво става в Одрин. От върха при Маточина Одрин се виждал като на длан. Рицарите са били в Адрианопол, само че не могли да го завладяват с първия взлом. Най-много ги тормозило, че на кулите и на Одринската цитадела византийците развели български флагове. Истината е, че цар Калоян съумява да подписа контракт с византийските боляри за взаимна битка с латинците. На другия ден големи маси кумани, съдружници и леки конници атакували рицарския лагер. Стрела паднала в супата на един от избухливите не по-малко от Калоян рицари. Той извел своя отряд и го повел в гонене на куманите.
Император Балдуин доста се ядосал и след края ги предизвестил повече да не вършат по този начин, тъй като е рисково – могат да бъдат бити един по един от Калоян. Но на другия ден рицарите още веднъж тръгнали да преследват куманите. Мощта на рицарската войска постоянно се е изразявала в това, че работи като желязна стена и опустошава всичко пред себе си. В момента, в който тя спре, рицарите й, които не са изключително мощни, заради ниския си тогава растеж, не биха могли да се бият даже и с леки конници. Калоян намерил най-лесното решение – изкопал едно ровче, покрил го с клони и от горната страна с пръст, и зачакал офанзивата на цялата рицарска войска. Като мощна стена кръстоносците се придвижили към центъра на българската войска, водени от император Балдуин, и внезапно пропаднали в дребното, дори не изключително надълбоко ровче. Целта му била не да ги убие, а да ги спре. И ги спрял. Българите налетели върху тях от всички страни, пишат оживелите създатели рицар Роберт дьо Клари и маршалът на Шампан Жофроа дьо Вилардуен. Те ги смъкват от конете им с ласа и куки и ги колят с брадви, къси мечове и саби. Щадят обаче предалите сe, с цел да могат да ги разменят против откуп. Пленили и император Балдуин.
И тук е огромната мистерия – за какво императорът е бил погубен, както оповестяват някои рицари. Уж завъртял любовен разказ с дамата на Калоян и той доста сърдит заповядал да го насекат на части. Това е много подозрително. Първо, Калоян надали е обичал толкоз жена си (оженил се за Анна-Анисия – мръсна некъпана куманска принцеса) – това бил политически брак, с цел да може да обезпечи куманската войска на страната на българите. И го направил. И по тази причина Калоян надали чак толкоз се е тормозил. Освен това брачната половинка на Калоян надали е имала опция да контактува с император Балдуин. Най-вероятно той е бил тежко ранен и раните му са се подлютили, станала е гангрена, нямало е антибиотици, и той е предал Богу дух. Както е написал Калоян в писмо до папата, който се е заинтересувал какво става с него. Така успеха на Калоян ликвидира един път вечно заплахата от определяне на нов огромен мощен зложелател.
Латинската империя просъществувала още 50-60 години, само че била бледа сянка на замисленото първоначално. И цар Иван Асен II с право писал на колоната на църквата „ Св. 40 мъченици ”: „ И те живееха с помощта на милостта на ръката ми като васали на България ”.
На 14 април се навършва годишнина – 813 години от популярната борба при Адрионопол (Одрин) през 1205 година, където българският цар Калоян и българската армия разгромяват за първи път в европейската история западна кръстоносна войска. Как става това, при какви условия и за какво към борбата и ориста на цар Калоян витаят толкоз доста загадки. Да създадем малко политически разкопки освен в земята (археологически), само че и да забележим какво ни приказват архивите.
Калоян надали е считал, че ще стане цар. Двамата му братя били мъже в разцвета на силите си. Но единият бил погубен през 1196 година при някаква дворцова кавга поради жена. А другият – незнайно за какво – една година по-късно. Малкият Йоаница – по този начин го наричали, станал най-неочаквано даже и за себе си, български цар. Иваница бил известно време пленник в Константинопол след една доста сполучлива борба – на Асен и Петър, и наподобява не си е губил времето да се занимава с пиянство и с дами, а е учил. Затова демонстрира в идващите години изключителни знания по историята на страната си, на Европа, на Византия, на папството си и така нататък Както проличава по скелета му, младият българин Йоаница (Иваница), е висок 196 сантиметра в ера, в която мъжете при растеж 165 см се считали за високи. И като го видели, те всеобщо припадали по тротоарите на Констатинопол при среща с бъдещия български държател. Дали му прякора Калоян, което значи хубавия, красивия Йоан.
Прякорът се трансформирал в име както за Калоян, по този начин и за последващи мъже от династията. Калоян наследява една страна с доста вътрешни и външни съперници. Унгарците били заели северните български области – Трансилвания, Белградската и Браническата област. Сърбите напирали в южните български земи, а византийците си оставали основният зложелател. И никой не го признавал за законен цар. Затова той се решил да направи нещо нечувано в българската история. Обърнал се към амбициозния папа Инокентий III и му предложил да подчини българската черква и българските християни на папството в административно отношение, само че той да признае короната му.
След дълги и продължителни договаряния, траяли повече от 4 години, Калоян съумял да получи корона, скиптър и царско бойно знаме, само че когато изискал българският архиепископ да бъде разгласен за патриарх, не се получило. Въпреки всичко папата измислил несъществуваща служба „ примас ”, което значи първи сред равните. И Калоян уредил първо интернационалното състояние на страната си, а след това незабавно почнал бойни дейности против унгарския крал, разгромил го и си върнал Белград, Браничево и Трансилвания. Унгарският крал Имре (Имерих) плакал, викал,крещял писал писма до папата и споделил: „ Виж както прави този нов човек… ” Папата му дал отговор в смисъл: „ Доколкото знам, и Калоян ми писа писмо, че в техните архиви тези земи са били български. В нашите архиви също си проличава, че тези земи са били български. И по тази причина, чедо мое, смири се в този момент ”. И следва нещо от рода на нашата максима – „ Бития обичай, е… – е… ”. И унгарският крал се смирил.
След това Калоян за всеки случай ликвидирал Сърбия – тя тогава е била дребна страна, в особена компликация, тъй като постоянно правела въртели на български владетели, съюзявайки се ту с византийците, ту с унгарците. И се обърнал към византийците. Но внезапно открил нещо доста ненадейно – че византийците към този момент ги няма. Четвъртият кръстоносен поход – най-големият и най-силният, в който взе участие цветът на западноевропейското рицарство, вместо в Ерусалим, се изсипва в Константинопол. Превзел го и ликвидирал Източната Римска империя, като оповестил начало на някаква нова Латинска империя. Калоян се почесал по главата и се опитал да откри контакт с тях. На границата – сякаш че е бил на лов, той се е срещнал с най-интелигентния рицар, изпратен от император Балдуин – Пиер дьо Брашо. Седнали да ядат и да пият, откакто утрепали някой и различен заек или дива свиня. Калоян попитал какво търсят в тази част на света, а той му споделил, че е пристигнал да си вземат земите. Защото всички те били потомци на Еней – последният троянски воин. Калоян премълчал тази явна безсмислица. Какво да се прави? Казал му, че на него не му се води война и нещо от рода на една антична максима, което демонстрира, че в действителност е бил грамотен: „ И най-лошият мир е по-добър от най-хубавата война ”. Пиер дьо Брашо споделил, че ще съобщи неговата повеля. За страдание, на съвет на рицарите било решено, че България е част от византийската империя, която непозволено се е освободила, и е получила държавност, за това би трябвало да си почине. В най-хубавия случай в случай че не може да съобщи земите си спокойно и безшумно, и в случай че латинците не могат да ги завладеят със мощ, българският цар да се разгласи за васал на император Балдуин.
Известно е, че Калоян е бил доста експлозивен човек и е държал на своето добро име и чест. Как по този начин против един 195-сантиметров мъж ще се изправи 165-сантиметрово дребосъче, какъвто е бил Балдуин – това е все едно да му тикнеш не една, а две люти чушки в задника. Естествено, Калоян буен, и почнал да мисли какво да прави. Латинците постепенно усвоявали земите си. Някои византийски градове отказали да се подчинят – един от тях бил Одрин. И по тази причина с цялата си армия те тръгнали към този огромен и укрепен град, с цел да го завладяват и да не стане той център на византийската опозиция. Разузнаването на Калоян донесло това и при започване на април 1205 година той също бил с цялата си войска край границите, които съответстват със сегашната. Той се открил в хубав и сносно непокътнат палат при село Маточина и оттова следил какво става в Одрин. От върха при Маточина Одрин се виждал като на длан. Рицарите са били в Адрианопол, само че не могли да го завладяват с първия взлом. Най-много ги тормозило, че на кулите и на Одринската цитадела византийците развели български флагове. Истината е, че цар Калоян съумява да подписа контракт с византийските боляри за взаимна битка с латинците. На другия ден големи маси кумани, съдружници и леки конници атакували рицарския лагер. Стрела паднала в супата на един от избухливите не по-малко от Калоян рицари. Той извел своя отряд и го повел в гонене на куманите.
Император Балдуин доста се ядосал и след края ги предизвестил повече да не вършат по този начин, тъй като е рисково – могат да бъдат бити един по един от Калоян. Но на другия ден рицарите още веднъж тръгнали да преследват куманите. Мощта на рицарската войска постоянно се е изразявала в това, че работи като желязна стена и опустошава всичко пред себе си. В момента, в който тя спре, рицарите й, които не са изключително мощни, заради ниския си тогава растеж, не биха могли да се бият даже и с леки конници. Калоян намерил най-лесното решение – изкопал едно ровче, покрил го с клони и от горната страна с пръст, и зачакал офанзивата на цялата рицарска войска. Като мощна стена кръстоносците се придвижили към центъра на българската войска, водени от император Балдуин, и внезапно пропаднали в дребното, дори не изключително надълбоко ровче. Целта му била не да ги убие, а да ги спре. И ги спрял. Българите налетели върху тях от всички страни, пишат оживелите създатели рицар Роберт дьо Клари и маршалът на Шампан Жофроа дьо Вилардуен. Те ги смъкват от конете им с ласа и куки и ги колят с брадви, къси мечове и саби. Щадят обаче предалите сe, с цел да могат да ги разменят против откуп. Пленили и император Балдуин.
И тук е огромната мистерия – за какво императорът е бил погубен, както оповестяват някои рицари. Уж завъртял любовен разказ с дамата на Калоян и той доста сърдит заповядал да го насекат на части. Това е много подозрително. Първо, Калоян надали е обичал толкоз жена си (оженил се за Анна-Анисия – мръсна некъпана куманска принцеса) – това бил политически брак, с цел да може да обезпечи куманската войска на страната на българите. И го направил. И по тази причина Калоян надали чак толкоз се е тормозил. Освен това брачната половинка на Калоян надали е имала опция да контактува с император Балдуин. Най-вероятно той е бил тежко ранен и раните му са се подлютили, станала е гангрена, нямало е антибиотици, и той е предал Богу дух. Както е написал Калоян в писмо до папата, който се е заинтересувал какво става с него. Така успеха на Калоян ликвидира един път вечно заплахата от определяне на нов огромен мощен зложелател.
Латинската империя просъществувала още 50-60 години, само че била бледа сянка на замисленото първоначално. И цар Иван Асен II с право писал на колоната на църквата „ Св. 40 мъченици ”: „ И те живееха с помощта на милостта на ръката ми като васали на България ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ