Българите са сред европейците, които най-малко вярват в новините
Българите са измежду европейците, които минимум имат вяра на новините, демонстрират данни от изследване на Евробарометър, показани през днешния ден от Европейската комисия.
Едва четири на 100 от българите декларират, че имат вяра на вестниците безусловно (10 на 100 е междинното доверие в ЕС). Близо половината българи (41 на сто) декларират, че изцяло не имат вяра на този източник на информация (27 на 100 в ЕС), а 43 на 100 имат известно доверие (63 на 100 в ЕС).
На новините онлайн се доверяват изцяло единствено два % от българите и пет на 100 от останалите в Европейски Съюз. У нас 39 на 100 въобще не имат вяра на новините в интернет (33 на 100 в ЕС), до момента в който известно доверие имат 33 на 100 (47 % в ЕС).
На новините по българските малките екрани напълно имат вяра 13 на 100 от феновете (12 на 100 в ЕС). Известно доверие имат 70 на 100 от феновете (66 на 100 в ЕС), а съмнение показват 27 на 100 (29 % в ЕС).
Всеки десети българин има вяра изцяло на вестите по радиото (15 на 100 в ЕС), като по-скоро имат вяра 59 на 100, а доверие нямат 23 %. На вести от видеоплатформи имат вяра 27 на 100 от българите, а съмнение показват 42 на 100 (48 на 100 в ЕС).
Всеки ден 40 на 100 от българите попадат на подвеждаща вест (37 на 100 в ЕС). Едва 14 на 100 от българите имат вяра, че могат да разграничат подправена вест (15 на 100 в ЕС). За 69 на 100 от българите и за 44 на 100 от останалите европейци подправените вести са проблем.
Мнозинството от българите (над 40 на сто) и останалите в Европейски Съюз са на мнение, че битката с подправените вести следва да се води най-много от публицистите, редакциите и управляващите.
Проучването демонстрира също, че в България (94 на сто) и в останалата част на Европейски Съюз (89 на сто) първостепенният информативен източник са малките екрани. Другите източници на информация за българите са радиото (65 на сто), онлайн мрежите (59 на сто) и печатните издания (51 на сто).
Едва четири на 100 от българите декларират, че имат вяра на вестниците безусловно (10 на 100 е междинното доверие в ЕС). Близо половината българи (41 на сто) декларират, че изцяло не имат вяра на този източник на информация (27 на 100 в ЕС), а 43 на 100 имат известно доверие (63 на 100 в ЕС).
На новините онлайн се доверяват изцяло единствено два % от българите и пет на 100 от останалите в Европейски Съюз. У нас 39 на 100 въобще не имат вяра на новините в интернет (33 на 100 в ЕС), до момента в който известно доверие имат 33 на 100 (47 % в ЕС).
На новините по българските малките екрани напълно имат вяра 13 на 100 от феновете (12 на 100 в ЕС). Известно доверие имат 70 на 100 от феновете (66 на 100 в ЕС), а съмнение показват 27 на 100 (29 % в ЕС).
Всеки десети българин има вяра изцяло на вестите по радиото (15 на 100 в ЕС), като по-скоро имат вяра 59 на 100, а доверие нямат 23 %. На вести от видеоплатформи имат вяра 27 на 100 от българите, а съмнение показват 42 на 100 (48 на 100 в ЕС).
Всеки ден 40 на 100 от българите попадат на подвеждаща вест (37 на 100 в ЕС). Едва 14 на 100 от българите имат вяра, че могат да разграничат подправена вест (15 на 100 в ЕС). За 69 на 100 от българите и за 44 на 100 от останалите европейци подправените вести са проблем.
Мнозинството от българите (над 40 на сто) и останалите в Европейски Съюз са на мнение, че битката с подправените вести следва да се води най-много от публицистите, редакциите и управляващите.
Проучването демонстрира също, че в България (94 на сто) и в останалата част на Европейски Съюз (89 на сто) първостепенният информативен източник са малките екрани. Другите източници на информация за българите са радиото (65 на сто), онлайн мрежите (59 на сто) и печатните издания (51 на сто).
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ