Проучване: Българите не одобряват Истанбулската конвенция, искат втора кабинка на Банско
Българите не утвърждават да се ратифицира Истанбулската спогодба, желаят втора кабинка на Банско. Ниските приходи, обществени въпроси и бюрокрацията са значимите за обществото ни проблеми. Отношението към началото на българското европредседателство е позитивно. Това са главните заключения от изследване на " Барометър България " за публичните настройки към настоящи тематики в първия месец на 2018 година.
Анкетата на " Барометър България " е приключена ден преди гласуването на избор на съмнение към държавното управление. Тя е направена посредством изявление по телефона измежду 968 пълнолетни български жители в интервала 20-24 януари. Анализ за настройките на българите към кабинета и политическите партии след вота на съмнение е обект на изследване, което Агенцията организира сега.
Седемдесет и три % от интервюираните дават отговор, че отношението им към началото на българското европредседателство е " позитивно ", седем % - " негативно ", а 20 на 100 дават отговор на въпроса " Какво е е отношението Ви към началото на българското европредседателство? " с " не мога да преценява ".
Световният фокус върху България при едно такова значимо политическо събитие като европредседателството несъмнено оказва влияние върху националното самочувствие на българите. Затова и е толкоз огромен делът на тези, които дефинират това събитие като позитивно, считат социолозите. Според тях фактът, че от България зависи решаването освен на районни, европейски, само че и на международни проблеми, косвено се придвижва с позитивен знак върху оценката на българите за това събитие. Реверансът, изработен от Доналд Туск, с речта му на български език несъмнено провокира спомагателни благосклонности, показват от " Барометър България ".
Шестдесет и три % от интервюираните не утвърждават българският парламент да ратифицира Истанбулската спогодба, двадесет и девет % утвърждават, а 8 на 100 нямат мнение.
Социолозите означават, че причините за одобрение на Истанбулската спогодба, изключително в частта, касаеща " третия пол ", изрично не срещат благосклонностите на българите. Видимо представянето от последователите на ексцентричните полови ориентации на конвенцията като документ, защитаващ правата на дамите, не се възприема от по-голямата част от българските жители.
Допълнително позицията срещу конвенцията в този й тип, изразена от водачите на две от главните политически обединения - Обединени патриоти, участник в ръководството на страната, и на опозиционната Българска социалистическа партия - втвърдява отношението на съперниците на Истанбулската спогодба, означават от " Барометър България " " А това са и двете партии (БСП и Вътрешна македонска революционна организация от Обединените патриоти), които имат най-дълга - над 100-годишна политическа история. Категоричната позиция на всички религиозни конфесии в страната, отпред с БПЦ, както и другите християнски и ислямски деноминации в допълнение укрепва крайното мнение на българското общество " срещу " конвенцията ", означават социолозите.
На въпроса " Одобрявате или не решението на кабинета за създаване на втори кабинков въжен превоз в Банско? " петдесет и осем % от интервюираните отговорят " утвърждавам ", шест на 100 - " не утвърждавам ", а 36 % " нямат мнение ".
Вторият въжен превоз на Банско се утвърждава от по-голяма част от българите евентуално не поради самото оборудване, а като знак на развиването на туризма и българските райони изобщо. От години в българското общество се следи увеличаващо се неодобрение против " зелените " ограничавания, които стопират икономическото развиване, считат социолозите. Според тях българинът явно не е склонен в едни страни от Европейски Съюз да се развива инфраструктурата, което генерира приходи и работни места, а у нас да се основават непрекъснати спънки.
Накарани да изброят значимите за обществото ни проблеми, интервюираните открояват като първо и най-значимо ниските приходи (заплати, пенсии, обществени помощи) - посочени от 68 на 100 от респондентите.
След това подреждат обществени въпроси (61 на сто) и бюрокрацията/тромавата администрация ( 58 на сто). Като четвърти главен проблем, деклариран от 51 % от интервюираните, е опазването на здравето.
Чак на пето място по значимост интервюираните показват корупцията (44 на сто), която бе съображение за искане на избор на съмнение към държавното управление. Тридесет - тридесет и пет % от интервюираните показват като проблематични за обществото ни също и монополите, високите битовите сметки, неприятната инфраструктурата, демографията (обезлюдяването и емиграцията на младите).
Анкетата на " Барометър България " е приключена ден преди гласуването на избор на съмнение към държавното управление. Тя е направена посредством изявление по телефона измежду 968 пълнолетни български жители в интервала 20-24 януари. Анализ за настройките на българите към кабинета и политическите партии след вота на съмнение е обект на изследване, което Агенцията организира сега.
Седемдесет и три % от интервюираните дават отговор, че отношението им към началото на българското европредседателство е " позитивно ", седем % - " негативно ", а 20 на 100 дават отговор на въпроса " Какво е е отношението Ви към началото на българското европредседателство? " с " не мога да преценява ".
Световният фокус върху България при едно такова значимо политическо събитие като европредседателството несъмнено оказва влияние върху националното самочувствие на българите. Затова и е толкоз огромен делът на тези, които дефинират това събитие като позитивно, считат социолозите. Според тях фактът, че от България зависи решаването освен на районни, европейски, само че и на международни проблеми, косвено се придвижва с позитивен знак върху оценката на българите за това събитие. Реверансът, изработен от Доналд Туск, с речта му на български език несъмнено провокира спомагателни благосклонности, показват от " Барометър България ".
Шестдесет и три % от интервюираните не утвърждават българският парламент да ратифицира Истанбулската спогодба, двадесет и девет % утвърждават, а 8 на 100 нямат мнение.
Социолозите означават, че причините за одобрение на Истанбулската спогодба, изключително в частта, касаеща " третия пол ", изрично не срещат благосклонностите на българите. Видимо представянето от последователите на ексцентричните полови ориентации на конвенцията като документ, защитаващ правата на дамите, не се възприема от по-голямата част от българските жители.
Допълнително позицията срещу конвенцията в този й тип, изразена от водачите на две от главните политически обединения - Обединени патриоти, участник в ръководството на страната, и на опозиционната Българска социалистическа партия - втвърдява отношението на съперниците на Истанбулската спогодба, означават от " Барометър България " " А това са и двете партии (БСП и Вътрешна македонска революционна организация от Обединените патриоти), които имат най-дълга - над 100-годишна политическа история. Категоричната позиция на всички религиозни конфесии в страната, отпред с БПЦ, както и другите християнски и ислямски деноминации в допълнение укрепва крайното мнение на българското общество " срещу " конвенцията ", означават социолозите.
На въпроса " Одобрявате или не решението на кабинета за създаване на втори кабинков въжен превоз в Банско? " петдесет и осем % от интервюираните отговорят " утвърждавам ", шест на 100 - " не утвърждавам ", а 36 % " нямат мнение ".
Вторият въжен превоз на Банско се утвърждава от по-голяма част от българите евентуално не поради самото оборудване, а като знак на развиването на туризма и българските райони изобщо. От години в българското общество се следи увеличаващо се неодобрение против " зелените " ограничавания, които стопират икономическото развиване, считат социолозите. Според тях българинът явно не е склонен в едни страни от Европейски Съюз да се развива инфраструктурата, което генерира приходи и работни места, а у нас да се основават непрекъснати спънки.
Накарани да изброят значимите за обществото ни проблеми, интервюираните открояват като първо и най-значимо ниските приходи (заплати, пенсии, обществени помощи) - посочени от 68 на 100 от респондентите.
След това подреждат обществени въпроси (61 на сто) и бюрокрацията/тромавата администрация ( 58 на сто). Като четвърти главен проблем, деклариран от 51 % от интервюираните, е опазването на здравето.
Чак на пето място по значимост интервюираните показват корупцията (44 на сто), която бе съображение за искане на избор на съмнение към държавното управление. Тридесет - тридесет и пет % от интервюираните показват като проблематични за обществото ни също и монополите, високите битовите сметки, неприятната инфраструктурата, демографията (обезлюдяването и емиграцията на младите).
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ