Има ли нужда от Велико народно събрание: Радослав Гайдарски и Михаил Неделчев
Българите направиха своя политически на 4 април – три от шестте партии в 45 Народно събрание са нови. Старите партии, ръководещи и съпротива, претърпяха срив с близо 800 хиляди гласа или към една четвърт от всички дали своят вот.
На този декор беше отворена огромната тематика за съществена смяна на главния закон, която е допустима със свикването на Велико национално заседание. Темата разясниха проф. Радослав Гайдарски – участник в 7 Велико народно събрание и някогашен министър на опазването на здравето, и проф. Михаил Неделчев – книжовен теоретик и историк, само че също и участник в 7 Велико народно събрание.
Според тях сегашният миг изрично не постанова привикване на Велико народно събрание.
„ Имаме да решаваме такива тежки проблеми в стопанската система, опазването на здравето и обществената политика, че в случай че се забъркаме с Велико народно събрание, това ще бъде огромна неточност за нас и за целия народ “, сподели Гайдарски в студиото на „ Тази заран “, а Неделчев се съгласи с него.
„ Самото привикване на Велико народно събрание е доста дълга процедура, която ще отнеме няколко месеца, в които ще се буксува “, сподели Неделчев.
„ Настоящата конституция не е правена от инцидентни хора. Тя може да не е приключена в цялостния си тип, може да има нещо, което да се поправя с две трети от гласоподавателите на нормално Народно събрание или с три четвърти, които да поправят част от законите “, добави Гайдарски.
Според Неделчев главният проблем е незадоволителното дефиниране на функционалностите и пълномощията на основния прокурор. „ С едно изречение му се дават големи права без да се реализират контролни функционалности “, сподели той.
Исторически моменти
Последното Велико народно събрание от 90/91 година минава в напрегната конюнктура на фона на стачки и студентски митинги, директно след рухването на комунистическия режим.
В София е издигнат Град на истината – 39 депутати напущат Народното събрание с декларация, в която упорстват за саморазпускане на Велико народно събрание и избори. Въпреки митинга им и гладната стачка, през юли 1991 година е призната Конституцията на България.
Проведеното 7 Велико народно събрание задава значими промени, свързани с многопартийната политическа система, разделянето на управляващите, както и основаването на институцията „ президент “.
При нормално Народно заседание броят на депутатите е 240, а при Велико народно събрание те са 400. В първия случай Народно събрание има законодателна власт и парламентарен надзор, до момента в който във втория – би трябвало да се одобри нова Конституция.
На този декор беше отворена огромната тематика за съществена смяна на главния закон, която е допустима със свикването на Велико национално заседание. Темата разясниха проф. Радослав Гайдарски – участник в 7 Велико народно събрание и някогашен министър на опазването на здравето, и проф. Михаил Неделчев – книжовен теоретик и историк, само че също и участник в 7 Велико народно събрание.
Според тях сегашният миг изрично не постанова привикване на Велико народно събрание.
„ Имаме да решаваме такива тежки проблеми в стопанската система, опазването на здравето и обществената политика, че в случай че се забъркаме с Велико народно събрание, това ще бъде огромна неточност за нас и за целия народ “, сподели Гайдарски в студиото на „ Тази заран “, а Неделчев се съгласи с него.
„ Самото привикване на Велико народно събрание е доста дълга процедура, която ще отнеме няколко месеца, в които ще се буксува “, сподели Неделчев.
„ Настоящата конституция не е правена от инцидентни хора. Тя може да не е приключена в цялостния си тип, може да има нещо, което да се поправя с две трети от гласоподавателите на нормално Народно събрание или с три четвърти, които да поправят част от законите “, добави Гайдарски.
Според Неделчев главният проблем е незадоволителното дефиниране на функционалностите и пълномощията на основния прокурор. „ С едно изречение му се дават големи права без да се реализират контролни функционалности “, сподели той.
Исторически моменти
Последното Велико народно събрание от 90/91 година минава в напрегната конюнктура на фона на стачки и студентски митинги, директно след рухването на комунистическия режим.
В София е издигнат Град на истината – 39 депутати напущат Народното събрание с декларация, в която упорстват за саморазпускане на Велико народно събрание и избори. Въпреки митинга им и гладната стачка, през юли 1991 година е призната Конституцията на България.
Проведеното 7 Велико народно събрание задава значими промени, свързани с многопартийната политическа система, разделянето на управляващите, както и основаването на институцията „ президент “.
При нормално Народно заседание броят на депутатите е 240, а при Велико народно събрание те са 400. В първия случай Народно събрание има законодателна власт и парламентарен надзор, до момента в който във втория – би трябвало да се одобри нова Конституция.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ