Българите живеят почти година повече след пандемията
Българите живеят най-кратко в Европейски Съюз, само че регистрират нарастване по отношение на равнищата отпреди пандемията.
Прочетете още
Българите към момента са последни в статистиката на Европейски Съюз за дълготрайност на живота, сочи ново изследване на Европейска комисия.
Съвместен отчет на комисията и Организацията за икономическо съдействие и развиване отбелязва, че до момента в който междинната дълготрайност в Европейски Съюз за 2023 година се е нараснала до 81,5 години, българите са с над 5 години под този предел, или 75,8 година латвийците (75,9 г.) и румънците (76,6 г.) регистрират също толкоз неприятни резултати, до момента в който най-дълголетни са испанците (84 г.), италианците (83,8 г.) и малтийците (83,6 г.).
В съпоставяне с предпандемичните равнища обаче продължителността на живота в Румъния е повишена най-вече - с 1 година, като България и Латвия я следват в класацията с растеж от 0,8 година
Според отчета сърдечносъдовите и раковите болести останаха водещите аргументи за смъртността през 2021 година Те са виновни за 54% от всички смъртни случаи, следвани от COVID-19 с 11%. В огромна част от Централна и Източна Европа смъртността от сърдечносъдови болести е до 7 пъти по-висока в съпоставяне със Западна Европа.
Антибиотичната устойчивост продължава да бъде сериозна опасност, като в Европейски Съюз се срещат резистентни инфекции, виновни за 35 хиляди смъртни случая всяка година. Преките разноски от това се правят оценка на 6,6 милиарда евро. През 2022-2023 година 32% от изследваните бактериални изолати в Европейски Съюз са се оказали резистентни към антибиотици, като тази стойност надвишава 50% в Румъния, Гърция, Кипър и България.
Големи разминавания в страните от Европейски Съюз има и по отношение на слагането на бустерна доза след първичната имунизация против COVID-19. Докато в Ирландия и Дания над 75% от жителите са си сложили втори бустер, в България, Румъния, Словакия и Литва регистрират под 5%.
Прочетете още
Българите към момента са последни в статистиката на Европейски Съюз за дълготрайност на живота, сочи ново изследване на Европейска комисия.
Съвместен отчет на комисията и Организацията за икономическо съдействие и развиване отбелязва, че до момента в който междинната дълготрайност в Европейски Съюз за 2023 година се е нараснала до 81,5 години, българите са с над 5 години под този предел, или 75,8 година латвийците (75,9 г.) и румънците (76,6 г.) регистрират също толкоз неприятни резултати, до момента в който най-дълголетни са испанците (84 г.), италианците (83,8 г.) и малтийците (83,6 г.).
В съпоставяне с предпандемичните равнища обаче продължителността на живота в Румъния е повишена най-вече - с 1 година, като България и Латвия я следват в класацията с растеж от 0,8 година
Според отчета сърдечносъдовите и раковите болести останаха водещите аргументи за смъртността през 2021 година Те са виновни за 54% от всички смъртни случаи, следвани от COVID-19 с 11%. В огромна част от Централна и Източна Европа смъртността от сърдечносъдови болести е до 7 пъти по-висока в съпоставяне със Западна Европа.
Антибиотичната устойчивост продължава да бъде сериозна опасност, като в Европейски Съюз се срещат резистентни инфекции, виновни за 35 хиляди смъртни случая всяка година. Преките разноски от това се правят оценка на 6,6 милиарда евро. През 2022-2023 година 32% от изследваните бактериални изолати в Европейски Съюз са се оказали резистентни към антибиотици, като тази стойност надвишава 50% в Румъния, Гърция, Кипър и България.
Големи разминавания в страните от Европейски Съюз има и по отношение на слагането на бустерна доза след първичната имунизация против COVID-19. Докато в Ирландия и Дания над 75% от жителите са си сложили втори бустер, в България, Румъния, Словакия и Литва регистрират под 5%.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ