Българите дават най-ниска оценка за състоянието на страната си, искат

Българите дават най-ниска оценка за положението на страната си, желаят да карат коли родно произвеждане и са изключително песимистично настроени по отношение на бъдещето, сочи проучване за потребителските привички в Европа.

Времената се менят - това е главният извод на изследването на БНП Париба, от което ясно се вижда, че заради или макар повсеместната глобализация и индустриализация хората от ден на ден търсят непосредственост, непринуденост, достоверност и сигурност. Искат да знаят какво използват с акцент върху районните артикули, давайки си сметка, че по този начин могат и да поддържат районната стопанска система.

Все отново какво е смисъла на " регионалността " за жителите в другите европейски страни? Как се развива тази наклонност в обособените страни и в кои случаи е подходящо да се приказва за районно ползване? Защо хората вземат решение да купуват точно локални артикули и какво би могло да им попречи да го създадат? Отговорите на тези въпроси несъмнено са забавни - изключително за предприятията и комерсиалните вериги, които получават по този метод ориентир.

Половината от запитаните европейци споделят, че избират да купуват артикули, създадени в личната им страна (на първо място са питателните артикули с 87 процента), за 22 на 100 от жителите произходът на продукта няма безусловно никакво значение, а 17 % декларират, че не ценят изключително локалните артикули - тъкмо противоположното. Основните аргументи за предпочитането на родното произвеждане са три - угриженост за околната среда, поддръжка за локалната стопанска система и за локалния трудов пазар.

Същевременно се откриват разлики в отношението към районните артикули в другите елементи на Европа - за западноевропейците това са артикули от техния район, до момента в който средноевропейските консуматори схващат под понятието по-скоро национални, респективно европейски артикули.

Оценката на България не е добра

Изследването стига до заключението, че настроението на потребителите като цяло се е подобрило доста - около настъпилите усъвършенствания в личното им състояние. Смята се, че тази наклонност е трайна, само че се отбелязва също, че нещата елементарно могат да се преобърнат, в случай че растежът отслабне, а обществената неустановеност се усили. Прогнозираният напредък (на БВП) в Европа за годината е 1,8 %, на който декор България се класира доста добре с прогноза от 3,1 на 100. По-добри са единствено индикаторите на Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Макар и минимално - 0,1 % - усъвършенстване има и в персоналната обстановка на българите, само че пък в това отношение утежняване се следи единствено в три страни - Белгия, Франция и Швеция.

Като цяло оценката, която българите дават за положението на страната си, е най-ниската спрямо данните от другите страни - 3,7 по скалата от 1 до 10 (срещу 7,4 в Норвегия, която е първенец в категорията). А що се отнася до персоналното положение: по същата канара българите го пресмятат на 4,8 или на предпоследно място преди унгарците. Най-добре в това отношение са датчаните - както излиза от изследването.

Българите са и в групата на хората, които считат, че покупателната им дарба през последните 12 месеца е намаляла - по този начин мислят 40 % от интервюираните. Но пък във Франция същият индикатор е 59 на 100, до момента в който в Дания - единствено 17 на 100. Принципно се открива непоклатимост в това отношение в европейски мащаб - при 44 на 100 не са настъпили промени. В 8 от 17-те включени в изследването страни покупателната дарба се е нараснала, а най-високо в класацията са норвежците - с 46 % растеж.

Що се отнася до склонността към пестеливост, в България е регистриран забележителен растеж от 17 %, въз основа на който излиза, че 53 % от жителите биха желали да пестят повече. Но пък получават и " бронзов " орден отговаряйки утвърдително на въпроса " Дали в идващите месеци бихте желали да харчите повече? ". България е класирана на трето място след Румъния и Италия. А на кои им се харчи минимум? Нищо изненадващо - на швейцарците. Все отново от това, че на българите им се харчи, ни минимум не следва, че имат опцията да го създадат - единствено три % декларират, че разполагат с нужните средства за това.

Българите са песимисти

А дали са подготвени българите да заплащат повече, с цел да купуват артикули, създадени в района? На челните позиции - като последователи на качеството на локалните артикули - са австрийци, италианци, германци и румънци със приблизително 90 % утвърждение. В България пък единствено 50 на 100 споделят, че намират качеството на тези артикули положително.

Това, което се радва на триумф, са българските хранителни артикули - те се харесват на 94 % от интервюираните (само италианците харесват храните си повече - 96 на сто). Следват мебелировката и облеклата - със 74 % утвърждение, козмтичните и хигиеничните артикули - с 61, електрониката - с 18 и - необикновено, само че факт: 11 % от интервюираните българи биха желали да карат коли българско произвеждане.

Авторите на изследването означават, че българите се разграничават от съседите си по това, че гледат изключително песимистично към бъдещето - и в персонален, и в общ проект. Освен това са измежду дребното страни, които дефинират " районните артикули " като артикули, създадени в тяхната страна. Ако на потреблението на този тип артикули се гледа като на нещо значимо, то е най-вече по патриотични съображения - екологичният аспект отстъпва на назад във времето.

Проучването е било осъществено в 17 страни, в които са били интервюирани 13 800 души на възраст сред 18 и 75 години. Основният извод е, че европейските консуматори ценят районните артикули, защото държат на доверието и качеството. Потреблението на този тип артикули основава чувството, че действаш отговорно. За което потребителите са подготвени да заплащат и повече.