Учени предупреждават, че антибиотичната резистентност може да се пренася и по въздуха
Бактериите, резистентни на антибиотици, са един от най-големите проблеми, пред които сме се изправяли през последните десетилетия. Ново проучване обаче предизвестява, че подценяваме доста един съответен метод на разпространяването им – по въздух, написа Science Alert.
Звучи ужасно? Така е.
Антибиотично резистентните гени на една бактерия не се унаследяват само посредством репродукция. В този случай една родителска клетка се трансформира в две дъщерни. Тогава приказваме за отвесен генен трансфер.
За разлика от хората обаче бактериите могат да популяризират своите гени и чрез развой, прочут като водоравен трансфер. При него бактерията се дели, след което „ подарява “ своите гени чрез специфичен механизъм, наподобяващ убождане с игла.
Интересното в тази ситуация е, че даже не е належащо бактериите да са живи, с цел да предадат гените си хоризонтално. Защо? Когато умрат, те освобождават в околната среда своето наличие. По този метод оставят дребни ДНК пакети, които могат да бъда усвоени от други бактерии в региона.
Нещо повече – напълно неотдавна учени съумяха даже да снимат по какъв начин тъкмо една бактерия се протяга и хваща със своите власинки въпросния ДНК материал.
Уви, и мъртви, и живи бактерии могат доста елементарно да се придвижват по въздуха до други места и да популяризират гените.
Международно проучване, ръководено от откриватели от Пекинския университет, са желали да открият какъв брой публикувани и разнородни са тези пренасяни по въздуха гени.
Лошата вест е, че те са на всички места.
В интервала 2016-2017 година екипът е посетил 19 града от целия свят (включително Сан Франциско, Париж и Мелбърн) и е проучил 30 разнообразни типа пренасяни по въздуха гени, резистентни на антибиотици.
Учените откриват, че в Пекин, Китай и Брисбейн, Австралия има най-вече разнообразни типове бактерии, резистентни на антибиотици. В Сан Франциско равнището им като цяло обаче е най-високо.
Най-лошото нещо в тази ситуация е, че в случай че вдишаме тези гени, те могат да разпространят своята антибиотична устойчивост до дробовете, което от своя страна би засегнало цялата ни имунна система.
„ Всичко това значи, че даже отдалечени елементи на света, в които хората не употребяват антибиотици, биха могли да се изложат „ пасивно “ на гените, резистентни на антибиотици “, написа екипът.
Още по-тревожното е, че ниски равнища на гените, резистентни на ванкомицин – антибиотик, който се употребява в краен случай при лекуването на Метицилин-резистентния стафилокок (МРС) – са открити във въздуха в общо шест града.
Как е допустимо региони с релативно чист въздух да имат толкоз доста бактерии? Изследователите считат, че водопречиствателните станции, лечебните заведения или интервенциите по изхранване на животните са отговорни по един или различен метод.
Изследването е оповестено в Environmental Science and Technology .
