Бактерии превръщат пластмасовите отпадъци в коприна
Бактерии трансформират пластмасовите боклуци в коприна. Изследователи от Политехническия институт в Ню Йорк са създали вариант бактерии, които могат да трансфорат пластмасовите боклуци в биоразградима коприна. Това е първият път, когато учени са употребявали бактерии, с цел да трансфорат полиетилена във първокачествен протеинов артикул.
Полиетиленът, намиращ се в артикули като найлонови торбички, бутилки за вода и опаковки за храни, способства най-вече за пластмасовото замърсяване в международен мащаб и може да отнеме до 1000 години, с цел да се разгради по натурален път. Само дребна част от полиетилена се рециклира, тъй че бактериите, употребявани в проучването, могат да оказват помощ за преработването на някои от останалите боклуци.
Учените се обърнаха към бактерии, които естествено са способни да употребяват полиетилен
След това те ги модифицират генетично, с цел да могат да произведат материал, сходен на коприна, посредством проникване на аминокиселинна поредност, сходна на протеин, открит в коприната.
„ Това, което използваме, е развой, който е доста сходен на варенето на бира “, изясни Хелън Жа, помощник по химическо и биологично инженерство и един от създателите на новото проучване.
По създание това е ферментация. Вместо да хранят микробите със захар, както би направила една пивоварна, откривателите ги хранят с авансово смляна форма на пластмасови боклуци, които са били нагряти под налягане. Когато бактериите изяждат пластмасата, те употребяват съдържащия се в нея въглерод, с цел да създадат нов материал. Същият развой може да се употребява за производството на други материали, само че учените желаеха да стартират с коприната заради нейните неповторими свойства. Коприната може да бъде по едно и също време доста здрава и лека и е естествено биоразградима.
„ Паяковата коприна е естественият кевлар “, сподели Жа. „ Под напън може да бъде съвсем толкоз мощен, колкото стоманата. Той обаче е шест пъти по-малко компактен от стоманата, тъй че е доста лек. Като биопластмаса, той е еластичен, здрав, нетоксичен и биоразградим. ”
Всички тези характерности го вършат отличен материал за бъдеще, в което възобновимите енергийни източници и намаляването на пластмасовото замърсяване са норма, сподели откривателят.
Естествената коприна към този момент се употребява в някои приложения отвън текстила, като да вземем за пример като съставна част в артикули за грижа за кожата или за произвеждане на медицински артикули като хирургически превръзки. Но обичайният индустриален развой не е резистентен, защото изисква доста почва, вода и торове за развъждане на храна за копринените буби. Не може да се усили елементарно, защото лишава време за развъждане на копринени буби и произвеждане на пашкули. Освен това паяците не се отглеждат за коприна, тъй като процесът не би бил ефикасен.
Ако коприната беше направена от пластмаса,
тя евентуално би могла да се употребява по-широко за произвеждане на предмети като пластмасова обвивка, която не се рециклира елементарно.
Използването на генно редактиране разреши на учените да приспособят материала, черпейки ентусиазъм от типовете коприна, направени от разнообразни типове паяци. Струва си да се означи, че единствено един паяк може да направи седем разнообразни вида).
„ Едно от преимуществата на експериментирането с модифициран организъм за разлика от същински паяк или същинска копринена буба е, че можем доста точно да направляваме аминокиселинната поредност на протеина, който произвеждаме. Това значи, че можем също да стартираме да направляваме и настройваме свойствата на получения материал “, добави Жа.
Например, копринен съставен елемент, употребен в козметиката, може да бъде модифициран, с цел да задържа вода и да се разгражда елементарно, до момента в който коприната, употребена за производството на сходен на найлон материал, може да бъде модифициран, с цел да бъде по-еластичен и да издържи по-дълго.
Екипът се пробва да усъвършенства успеваемостта на процеса, тъй че бактериите да могат да създават повече материал.
„ Вместо огромни химически заводи, с в действителност неприятни химикали и високи температури, които вършат пластмаси “, изясни Жа, „ природата може да направи материалите, от които се нуждаем, с нужните свойства, при относително ниски температури. И този материал може да бъде потребен и да не замърсява планетата в дълготраен проект. За мен това е бъдещето, за което би трябвало да се борим “, заключи откривателят.
Източник: Fast Company / Превод: SafeNews
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News Showcase
Още вести четете в категория Свят.
