Магиите на Баба Яга
Баба Яга е един от най-известните персонажи в приказките на Източна Европа. Нейните привички са добре известни: тя примамва и отвлича деца, плаши възрастните, принуждава горски животни да й служат. Освен това, конкурира с различен негативен баснословен воин – Кашчей Безсмъртни, по тази причина на драго сърце оказва помощ на юнаците, които са тръгнали на поход с желание да му отрежат главата.
Това е загадъчна, подла остаряла вълшебница, чието име е обгърнато в атмосфера на боязън и смут. Характерът й е невъздържан, кавгаджийски, тя бързо трансформира настроенията си. По природа Баба Яга е хитра и подла. Към всички се отнася с подозрение. Доста е приказлива, дребнава и придирчива. Любимите й занимания са злодейства, дребни пакости и, тъй като е много самохвална, постоянно възхвалява самата себе си. Има контакти с разнообразни многоглави змейове, управлява всякакви таласъми и кикимори. Предпочита другарство с горски зверове пред това с хора.
Речниците настояват, че на някои славянски езици „ яга “ значи връхна селска дреха – огромна кожена шуба, сходна на пълен халат, обърната с козината на открито.
Някои откриватели считат, че приказките за Баба Яга отразяват фактически съществували създания, сходни на световноизвестния „ Йети “.
Криптозоологията назовава действителните сходни същества „ реликтови хоминоиди “. Всички пътешественици и откриватели, които са попадали на следи от реликтов хоминоид, означават дължината на неговата крачка – приблизително 1 метър, както и методът му на вървене: той слага краката си в една линия, което за хората не е присъщо. Остава се с усещане, че е стъпвал на един крайник. Това е още една характерност на Баба Яга – в някои приказки я разказват като еднокрака, на „ костена нога “.
Друга версия ни води в дълбоката античност. Сред племената, враждебни на старите славяни, с които те постоянно воювали, било и племето яги. Смята се, че били даже канибали. Това племе имало и своите шамани, които нерядко организирали и човешки жертвоприношения. Обикновено шаманите, измежду които се срещали и дами, живеели настрана от племето, в горските глъбини, където най-безопасното жилище било измежду короните на дърветата. Така се появил и митът за „ къщичката на кокоши крайник “.
А животът измежду гората претендирал да се познават навиците на горските животни, да се знаят кои билки, отвари и смеси са лековити, с цел да се употребяват в случаи на болести – и ето го обликът на Баба Яга, която непрекъснато вари нещо в своя мистериозен казан и мърмори заклинания.
Относно заклинанията нещата също не са изключително загадъчни: рецептите на билковите комбинации са комплицирани и многочислени, би трябвало да бъдат повтаряни съвсем като стихотворения, с цел да не се не помнят. Всъщност, за забравянето: в обособени приказки Баба Яга няма потребност да е толкоз паметлива, тъй като има дебела книга, от която чете, до момента в който подготвя следващата си магия или вари вълшебна примес. Това също е обикновено: всеки баяч си има собствен рецептурник…
В някои приказки се появява и транспортното средство на Баба Яга – добре известната ни метла, нормалният скоростен транспорт на всички вещици. Но би трябвало да се означи, че в най-старите приказки за нея метлата липсва. Тя се появява по-късно, под въздействие на западните митове за „ вещици “, които се носят във въздуха на своите метли.
А истинската Баба Яга употребява доста по-екзотично средство за напредване, което, в действителност, е прекомерно близо до актуалните „ портали на времето “ – познати ни от фантастичните романи и филми.
Когато желае да отиде някъде, тя просто се завърта на място (съществуват разновидности с 3, 7 и 9 завъртания), промърморва някакво проклинание и хоп – към този момент се е озовала на търсения адрес. Горе-долу, нещо като телепортация; във всеки случай, по-съвършена от тази във филмите, тъй като не изисква никакви спомагателни високотехнологични устройства.
Или просто ние не знаем всички секрети на Баба Яга, както и не познаваме възможните машинарии, които е употребила – само че се е погрижила да ги скрие от разказвачите на приказки.
