Баба ходеше в долната стая и говореше дълго на снимката

Баба ходеше в долната стая и говореше дълго на фотографията си с чичо Митко, първия ѝ мъж, преди да постави това стръкче в баницата. Три пъпки – градините. Имахме три градини и трябваше да бъдат плодородни. Около къщата, долният двор и бостанът. Четири пъпки – къщата. На четири направления гледа, само че постоянно би трябвало да знаеш къде е. Пет пъпки – фамилията, като петте пръста на ръката.

Шест пъпки – учението. Баба слагаше този шанс поради мене и сестра ми. Но не пропускаше да ми подсети, че не чета задоволително и ми трябват тъкмо тези шест пъпки, с цел да разцъфна на чина и да веселя всички. Седем пъпки – кокошките, тъй като какво е баницата без доста яйца?

Осем пъпки – лозето, в чиито осем реда баба постоянно се губеше. Ту го кършеше и вържеше, ту го загребваше и копаеше. И се радваше на виното, въпреки че не пиеше, тъй като трябваше да има с какво да посреща посетители. Девет пъпки – парите. И пари са нужни, само че тогава не ми трябваха.

Гледах по какъв начин баба поставя дряновите клончета в баницата и чаках след това да ми се падне мързелът.

Магдалена Абаджиева