Отново пламна напрежението в Нагорни Карабах, Азербайджан атакува арменски позиции
Азербайджанско-арменския спор още веднъж се разгоря. Сраженията сред Азербайджан и Армения в оспорвания район Нагорни Карабах в Южен Кавказ нощес още веднъж се разгоряха, предадоха ДПА и Българска телеграфна агенция.
Според известия в съветските новинарски организации, които се базират на арменското министерство на защитата, азербайджанските войски са атакували арменски позиции на три места с артилерия и едрокалибрени оръжия. Междувременно азербайджанското министерство на защитата в Баку съобщи, че боевете са били провокирани от огромен арменски опит за бойкот.
Според NEXTA live под артилерийски удари се намират арменският град Горис, Капан, Джермук, Корнидзор, както и осем села в региона.
Правителството на Армения към този момент се обърна за помощ към Русия, ОДКБ и Съвета за сигурност на Организация на обединените нации във връзка със конфликта на границата с Азербайджан, а Пашинян телефонира на Путин, оповестява РИА Новости. Впоследствие той е разговарял и с френския президент Еманюел Макрон и с държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън, добавя организацията.
Двете страни са в спор от десетилетия поради Нагорни Карабах, който исторически е с преобладаващо арменско население, само че юридически е бил част от Азербайджан по времето на Съветския съюз, отбелязва ДПА. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Нагорни Карабах разгласи самостоятелност от Баку под името Република Арцах с поддръжката на Ереван, което провокира траяла три години война. Войната завърши през 1994 година с победа на Армения и в продължение на четвърт век Нагорни Карабах на процедура беше под арменски надзор, макар че статутът му в никакъв случай не беше интернационално приет.
След десетилетия на невъзможност Азербайджан ненадейно си възвърна огромни елементи от Нагорни Карабах във военна акция през 2020 година, принуждавайки Армения да направи огромни териториални отстъпки. Те включваха уговорка, ограничаваща арменския достъп до района до един безвреден кулоар, следен от съветски мироопазващи сили. Оттогава обаче прекратяването на огъня беше нарушавано няколко пъти и от двете страни.
Канцеларията на премиера на Армения Никол Пашинян сподели, че той е разискал утежняването на ситуацията на арменско-азербайджанската граница в телефонни диалози с президента на Русия Владимир Путин и с президента на Франция Еманюел Макрон.
Съединените щати са надълбоко обезпокоени от известията за набези по границата сред Армения и Азербайджан и приканват за неотложно преустановяване на военните дейности, съобщи държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън, представен от Ройтерс.
" Както от дълго време дадохме ясно да се разбере, спорът не може да има военно решение ", се споделя в изказването на Блинкън. " Настояваме за неотложно преустановяване на каквито и да било военни дейности ", написа още в изказването.
Междувременно пресслужбата на арменското министерство на защитата заяви, че обстановката на арменско-азербайджанската граница остава напрегната и там се водят позиционни сражения.
Според известия в съветските новинарски организации, които се базират на арменското министерство на защитата, азербайджанските войски са атакували арменски позиции на три места с артилерия и едрокалибрени оръжия. Междувременно азербайджанското министерство на защитата в Баку съобщи, че боевете са били провокирани от огромен арменски опит за бойкот.
Според NEXTA live под артилерийски удари се намират арменският град Горис, Капан, Джермук, Корнидзор, както и осем села в региона.
Правителството на Армения към този момент се обърна за помощ към Русия, ОДКБ и Съвета за сигурност на Организация на обединените нации във връзка със конфликта на границата с Азербайджан, а Пашинян телефонира на Путин, оповестява РИА Новости. Впоследствие той е разговарял и с френския президент Еманюел Макрон и с държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън, добавя организацията.
Двете страни са в спор от десетилетия поради Нагорни Карабах, който исторически е с преобладаващо арменско население, само че юридически е бил част от Азербайджан по времето на Съветския съюз, отбелязва ДПА. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Нагорни Карабах разгласи самостоятелност от Баку под името Република Арцах с поддръжката на Ереван, което провокира траяла три години война. Войната завърши през 1994 година с победа на Армения и в продължение на четвърт век Нагорни Карабах на процедура беше под арменски надзор, макар че статутът му в никакъв случай не беше интернационално приет.
След десетилетия на невъзможност Азербайджан ненадейно си възвърна огромни елементи от Нагорни Карабах във военна акция през 2020 година, принуждавайки Армения да направи огромни териториални отстъпки. Те включваха уговорка, ограничаваща арменския достъп до района до един безвреден кулоар, следен от съветски мироопазващи сили. Оттогава обаче прекратяването на огъня беше нарушавано няколко пъти и от двете страни.
Канцеларията на премиера на Армения Никол Пашинян сподели, че той е разискал утежняването на ситуацията на арменско-азербайджанската граница в телефонни диалози с президента на Русия Владимир Путин и с президента на Франция Еманюел Макрон.
Съединените щати са надълбоко обезпокоени от известията за набези по границата сред Армения и Азербайджан и приканват за неотложно преустановяване на военните дейности, съобщи държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкън, представен от Ройтерс.
" Както от дълго време дадохме ясно да се разбере, спорът не може да има военно решение ", се споделя в изказването на Блинкън. " Настояваме за неотложно преустановяване на каквито и да било военни дейности ", написа още в изказването.
Междувременно пресслужбата на арменското министерство на защитата заяви, че обстановката на арменско-азербайджанската граница остава напрегната и там се водят позиционни сражения.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ