Аз съм виждал пияници с мъдрост в очите. И леки

Аз съм виждал пияници с мъдрост в очите. И леки дами с чисти лица. Познавам мощни хора, които са ридаели безутешно. И слаби, които носят кръста си. Не отсъждайте за нещо, в което не сте сигурни. Не обещавайте, в случай че сте решили да излъжете. Не проверявайте, когато към този момент сте се доверили. И не подарявайте нещо, планирайки да си го вземете назад.

Погледнете посредствените хора: до момента в който върху им не се стоварят огромни бедствия, те са удовлетворени – всеобщото злощастие не ги изтезава. Животните също не го усещат.

Физическата непосредственост единствено укрепва съюза на сърцата.

Срещите с другите вършат живота ни да си заслужава да се живее.

Болната мисъл може да те погълне доста по-бързо от всяка тресчица.

Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние постоянно го скапваме с невъзможни условия. … Хубаво е да бъдеш обичан.

Нашата памет е по-съвършен свят от вселената: тя дава живот на тези, които към този момент не съществуват.

Законната целувка в никакъв случай не коства толкоз, колкото откраднатата.

Великите мозъци, които са здрави, в никакъв случай не са считани за гении, до момента в който тази възвишена подготовка е употребена за мозъци, които не са толкоз впечатляващи, само че са допрени от лудостта.

Мъжът, преодолял продължителната женска опозиция, цени не добродетелите на дамата, а личната си непримиримост.

Най-обикновените дами са невероятни лъжкини, които могат да се освобождават от най-трудните алтернативи със качества, граничещи с талантливост.

Животът е планина: качваш се постепенно и слизаш бързо.

По-добре да бъдеш трагичен в любовта, в сравнение с трагичен в брака, само че някои хора съумяват да реализират и двете.

Дявол да го вземе, какво ли не биха си разрешили дамите, в случай че не ги беше боязън, че ще се разчуе.

Колко цялостен с обаяние щеше да е животът, в случай че можехме да се доверим изцяло един на различен!

Който не почита себе си е трагичен, а този, който е прекомерно блажен — малоумен.

Любовта е мощна като гибелта, само че е нежна като стъкло.

Любовта не е безконечна. Хората се събират и се разделят. Но когато връзката се проточи…, тя се трансформира в извънредно задължение.

Защо страдаме по този начин? Сигурно тъй като сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттова идва несъразмерността сред нашия пораснал разсъдък и неизменимите условия за живота ни.

Есенцията на живота е усмивката от закръглени женски дупета, под сянката от галактическата досада.

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан е роден в палат в Нормандия на 5 август 1850 година. Произлиза от остарял лотарингски жанр, майка му Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни случки и изневери на своя невъзпитан брачен партньор, по тази причина през 1860 година го напуща. 

На 20-годишна възраст Мопасан се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 година работи като малък служител първо в Министерството на морските работи, след това в Министерството на образованието. Занимава се с публицистика, подхваща далечни пътувания като кореспондент и се сближава с дългогодишния другар на фамилията Гюстав Флобер . Увлича се по астрономията и естествените науки.

Мопасан прави дебюта си като стихотворец със „ Стихове “. По същото време той разгласява своя шедьовър „ Лоената топка “ в сборника „ Медански вечери “, който е редактиран от Емил Зола .

През 80-те години написа към 300 описа, шест романа, три пътеписа, и един алманах с лирика. Разказите на Мопасан са безпристрастни и от време на време комични. Обикновено те са построени на основата на всекидневните обстановки в бита, като по този метод Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните му произведения е романът „ Бел Ами “ (1885), в който се споделя за безскрупулността на тогавашния политически и журналистически хайлайф. „ Пиер и Жан “ (1888) е психична схема на двама братя, а най-страховитият му роман е „ Орла “ (1887), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта провокирала у него умствено разстройване, като това може да се види в доста от кошмарните му разкази, които имат доста общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По . Брат му, който е доктор, умира в болница за умствени разстройства.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари 1892 година, когато се пробва да пререже гърлото си. След тази преживелица е признат в известния частен подслон за луди на лекар Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 година.