Стефан ДАНАИЛОВ на 73
Аз съм към този момент изговорил доста неща за себе си, също така, което в никакъв случай няма да кажа. Имам си единствено мои неща и никой не ги знае, и не би трябвало да ги знае. Абе, вижте по какъв начин бързо минава животът. А по какъв начин бих желал да имам силата и силите още малко да поиграя. Аз избирам да имам цялостен ден - да се движа, да се срещам с хората – е, те са обезверени, само че се намират и по-оптимисти – да ме ругае някой, да ме ласкае различен. Обичам нещо, за което доста хора може да ми завиждат – когато си свърша работата, да изпитвам наслаждение, че съм я приключил добре. Иска ми се да видя фрашкани с аудитория салони, въпреки да зная, че това в този момент не е допустимо. Дано моите студенти доживеят това време.
В моята специалност на актьор и възпитател е доста значим моралът. Не желая студентите ми един ден да са разочаровани, че са приключили националната академия за театрално и кино изкуство “Кръстьо Сарафов ” и след това да съжаляват, че са я учили. А и след театър фенът да си каже “Абе, аз какво гледах? За какво вървях и си губих времето? Че и пари похарчих? ” Тези правила на морал в живота си в множеството случаи съм спазвал. Затова, в случай че зависи единствено от мене, не бих си разрешил взаимни отстъпки.
Имаше моменти, когато в Народния спектакъл нямах конкуренция. И това състояние ме отвращаваше, тъй като ставах неподвижен, не се радвах на триумфа, който жънех. Това беше времето 1984-1990 година. Тогава снимахме по четири-пет кино лентата. Играехме по няколко постановки. Ходехме за участия по концерти. Докато през днешния ден артистът би трябвало да се бори, с цел да оцелее.
Не мога да давам препоръки на младите. Смятам, че когато си на техните години, би трябвало да изживееш живота си, както ти искаш, тъй като единствено един път си млад.
Човек самичък би трябвало да стигне до откритието за себе си и за живота си.
Имам си обичана суфа - в пъкъла всеки влиза със собствен личен огън и в случай че успее да освети душата си, то и другите ще видят светлината в тунела. Моето кредо - не налагай никому със мощ своята религия, само че в случай че вярваш в нещо, не мълчи.
Снимки ~ kirovisuals.com
