Как да кажа на децата, че искам да поживея сама? Без тях, без внуци. Те са ги родили за себе си, а не за мен
Аз съм на 55 години. Имам три възрастни деца. Най-големият приключи университет, откри си работа и незабавно се ожени. Според мен това е рано, само че това е неговото решение. И една година по-късно станах баба.
И какво си мислите? Синът ми идва при мен съвсем всяка седмица и:
– Мамо, вземи внучето си за уикенда! Ние сме млади, желаеме да се позабавляваме!
Ама аз всичко разбирам… Но, в действителност ли одъртявам и не желая и аз да се развличам? Аз също желая да се срещам с приятелки вечер, да пия кафе, желая да се запиша на йога. Защо би трябвало да съм детегледачка на внуците си?
Миналата седмица междинният наследник ми споделя:
– Мамо, ние с Людмила (това е негова приятелка) ще имаме щерка, тя към този момент е на 5-тия месец! Скоро няма да ти е скучно!
Съжалявам, само че кой сподели, че преди ми е било скучно? Бях безусловно добре. Не ми е било скучно. Искам да пребивавам за себе си. Сега не знам какво да върша. Няма да го преживея, в случай че и щерка ми каже, че ще имам още един внук.
Как да кажа на децата, че желая да бъда сама? Без внуци и тяхното внимание? Защо всички мислят, че бабите желаят да се грижат за децата?
Всичко това са нелепости. Бабите желаят да живеят за себе си и да пият кафе вечер с приятелки.
