Помагам на майка ми финансово. И това предизвиква силно недоволство от страна на жена ми и тъща ми
Аз съм на 35 години. Работя в бюджетна организация и получавам междинна провинциална заплата. Преди това живеехме дружно с майка ми и й давах част от заплатата си. Доходът на майка ми е единствено пенсията, която е малко повече от минималната. Останалата част от заплатата я харчих за себе си – вървях на фитнеса, харчих за девойки, от време на време си купувах спомагателни артикули вкъщи.
Преди шест месеца се ожених. Нямаше женитба, а единствено автограф. Преместих се при жена ми в жилището, който й бил оставен от първия й брачен партньор. Живеем тримата – аз, брачната половинка ми и щерка й (момиче на 7 години).
Жена ми печели малко повече от мен. Вкъщи пестим от всичко. Фитнесът ми стана прекомерно безценен.
Разбрах, че майка не може да живее без парична помощ от моя страна. Факт е, че имаме тристаен апартамент, а услугите през отоплителния интервал лишават повече от половината пенсия на майка ми. Два месеца след началото на фамилния ни живот за първи път видях, че майка ми безусловно гладува. Това в действителност ме закачи. Оттогава й давам по 100 лева всеки месец за жилището.
В тази връзка породиха проблеми със брачната половинка. За нея този вид изглеждаше недопустим. Това нарушаваше нейните ползи. Започнаха укорите, че спечелвам малко, че не можем да си позволим доста, че детето скоро ще бъде първи клас и тогава отново ще ни трябват пари, че не можем да отидем на море и така нататък Онзи ден, тъщата организира “разговор ” с мен, че в този момент моето семейство това са брачната половинка и дъщерята, и сигурно не е майка ми. Тя предложи да помогне на майка ми да й откри работа като чистачка…
Търся си втора работа. Засега несполучливо. Да чувам това всеки ден става отвратително, мозъкът ми не го побира към този момент. Обясненията не оказват помощ. Честно казано, стартирам да скърбя, че съм се оженил. Живеех доста по-комфортно преди. Разбирам, че в случай че въпросът с парите бъде решен, казусът ще изчезне.
Но по какъв начин да бъде в този момент: да затворя устата на тъщата? Да не давам пари на майка ми? Да подсети на жена ми, че на щерка й също се харчат пари, и то доста? Но последното е много ниско…
