Наим Сюлейманоглу си отиде на 50 г.
Аз съм човек с две родини, казаше именитият щангист Наим Сюлейманоглу.
Трикратният олимпийски първенец умря на 50-годишна възраст в болница в Истанбул. Повече от месец Джобния Херкулес се бореше с тежка цироза, претърпя трансплантация на черен дроб, само че и тя не съумя да му помогне.
Роденият в кърджалийското село Птичар първенец победи общо 7 пъти на международния връх, като две от златните оценки са за България. Последното е на Мондиал 86 в София. Подобрява 46 пъти върховете на планетата в другите придвижвания.
Името му е записано и в Книгата на Гинес за най-вече извоювани трофеи. Наим стартира да тренира щанги още на 12 година А първото си върхово достижение записва през 1983-а, тогава е на 16 година и в изтласкването подвига 160 кг, а в дуела събира 285 кг, с което постанова хегемонията в кат. до 56 кг дълги години.
По време на Възродителния развой името му е променено на Наум Шаламанов. И това става мотив той да емигрира в Турция през декември 1986 година по време на Световната купа в Мелбърн. Година по-късно южната ни съседка откупва спортните му права против колосалната сума от 1 млн. $.
Винаги обаче щангистът признаваше основната роля на Иван Абаджиев за триумфите му. „ Велик човек и треньор освен за България, само че и за света – безапелационен бе Наим. – Казваше: „ Работете и ще съумеете! “. “
По стичане на събитията единствено преди 8 месеца Сюлейманоглу бе у нас за поклонението на Папата на щангите, както назоваха Абаджиев.
Двамата не късаха връзка даже, и когато Сюлейманоглу се откри в Турция. Старшията продължаваше да му дава препоръки и упътвания.
Шампионът не скриваше и случая, когато Абаджиев му е бил афектиран, тъй като отишъл да се състезава за Турция. „ На европейското в Кардиф през 1988-а седяхме във фоайето 10-ина минути и си говорихме. После станах и му целунах ръка, не беше елементарно. При него упражнявах 8 години, от тях 6 в България. После го викнах в Турция. Преди олимпиадата Атланта ‘96 година работеше особено с мен и отново станах първи! “
Предишните му две олимпийски трофеи са от Сеул 88 и Барселона 92.
Едва ли триумфите на Сюлейманоглу ще бъдат скоро достигнати. Той е единственият в историята, изгласкал три пъти персоналното си тегло плюс 10 кг от горната страна.
След края на спортната си кариера първенецът пробва да стане народен представител в Турция, само че не съумява. В годините е бил на непрекъсната служба – консултант на спортния министър и съпредседател на Международната федерация по повдигане на тежести.
За по-малко от 2 година това е третият драматичен случай в нашите щанги. През март 2015-а от инфаркт си отиде олимпийският първенец от Атина 2004 Милен Добрев, а през август тази година умря и неговият другар Величко Чолаков. Бронзовият медалист от игрите в гръцката столица също бе покосен от инфаркт, като двамата напуснаха този свят на 35-годишна възраст.
Очаква се поклонението пред първенеца да бъде в неделя в Истанбул, а на церемонията да участва и президентът Реджеп Ердоган, който персонално следеше за положението именития състезател.
Близки и съратници на Наим останаха безмълвни пред тъжната новина. А неговият правоприемник в щангите Халил Мутлу, също роден в България, едвам говореше от тъга.
„ Наим беше неосъществим и си отиде, като подобен – съобщи Мутлу. – Той беше моят идол, неговото място ще остане вечно празно. “
Трикратният олимпийски първенец умря на 50-годишна възраст в болница в Истанбул. Повече от месец Джобния Херкулес се бореше с тежка цироза, претърпя трансплантация на черен дроб, само че и тя не съумя да му помогне.
Роденият в кърджалийското село Птичар първенец победи общо 7 пъти на международния връх, като две от златните оценки са за България. Последното е на Мондиал 86 в София. Подобрява 46 пъти върховете на планетата в другите придвижвания.
Името му е записано и в Книгата на Гинес за най-вече извоювани трофеи. Наим стартира да тренира щанги още на 12 година А първото си върхово достижение записва през 1983-а, тогава е на 16 година и в изтласкването подвига 160 кг, а в дуела събира 285 кг, с което постанова хегемонията в кат. до 56 кг дълги години.
По време на Възродителния развой името му е променено на Наум Шаламанов. И това става мотив той да емигрира в Турция през декември 1986 година по време на Световната купа в Мелбърн. Година по-късно южната ни съседка откупва спортните му права против колосалната сума от 1 млн. $. Винаги обаче щангистът признаваше основната роля на Иван Абаджиев за триумфите му. „ Велик човек и треньор освен за България, само че и за света – безапелационен бе Наим. – Казваше: „ Работете и ще съумеете! “. “
По стичане на събитията единствено преди 8 месеца Сюлейманоглу бе у нас за поклонението на Папата на щангите, както назоваха Абаджиев.
Двамата не късаха връзка даже, и когато Сюлейманоглу се откри в Турция. Старшията продължаваше да му дава препоръки и упътвания.
Шампионът не скриваше и случая, когато Абаджиев му е бил афектиран, тъй като отишъл да се състезава за Турция. „ На европейското в Кардиф през 1988-а седяхме във фоайето 10-ина минути и си говорихме. После станах и му целунах ръка, не беше елементарно. При него упражнявах 8 години, от тях 6 в България. После го викнах в Турция. Преди олимпиадата Атланта ‘96 година работеше особено с мен и отново станах първи! “
Предишните му две олимпийски трофеи са от Сеул 88 и Барселона 92.
Едва ли триумфите на Сюлейманоглу ще бъдат скоро достигнати. Той е единственият в историята, изгласкал три пъти персоналното си тегло плюс 10 кг от горната страна.
След края на спортната си кариера първенецът пробва да стане народен представител в Турция, само че не съумява. В годините е бил на непрекъсната служба – консултант на спортния министър и съпредседател на Международната федерация по повдигане на тежести.
За по-малко от 2 година това е третият драматичен случай в нашите щанги. През март 2015-а от инфаркт си отиде олимпийският първенец от Атина 2004 Милен Добрев, а през август тази година умря и неговият другар Величко Чолаков. Бронзовият медалист от игрите в гръцката столица също бе покосен от инфаркт, като двамата напуснаха този свят на 35-годишна възраст.
Очаква се поклонението пред първенеца да бъде в неделя в Истанбул, а на церемонията да участва и президентът Реджеп Ердоган, който персонално следеше за положението именития състезател.
Близки и съратници на Наим останаха безмълвни пред тъжната новина. А неговият правоприемник в щангите Халил Мутлу, също роден в България, едвам говореше от тъга.
„ Наим беше неосъществим и си отиде, като подобен – съобщи Мутлу. – Той беше моят идол, неговото място ще остане вечно празно. “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ




