Аз не обичам - едно майсторско стихотворение от Владимир Висоцки
Аз не обичам изхода съдбовен
и няма да ми писне да съм жив.
И ненавиждам се, когато съм скръбен,
когато пея, а не съм благополучен.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не имам вяра във възторга изобщо!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми различен да ги чете.
Аз ненавиждам диалози полусмели,
полунеща да шушукат с полуглас.
Аз мразя в тил когато стрелят,
когато в упор стрелят - ненавиждам аз.
Аз не обичам с злословия да се калям,
а също и подозрението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз ненавиждам ситите душички, свити,
аз избирам същинския риск.
Да бъдеш почтен към този момент е събитие
и чест е през днешния ден да бъдеш ти интригант.
Аз ненавиждам счупени крила да виждам,
изпитвам жалост, само че единствено към Христа.
Насилието както мразя,
по този начин и мразя слабостта.
И ненавиждам се, когато се опасявам.
Когато бият някой без виновност.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята несгода.
Аз ненавиждам - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам отново.
Превод от съветски: Румен Леонидов
/публикувано с общителното единодушие на преводача/
А за същинските ценители на Висоцки, ето го и оригинала:
Я не люблю фатального исхода.
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда веселых ария не пою.
Я не люблю открытого цинизма,
В восторженность не верю, и еще,
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.
Я не люблю, когда наполовину
Или когда прервали диалог.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также срещу выстрелов в упор.
Я ненавижу злословия в виде версий,
Червей сомненья, почестей иглу,
Или, когда все время срещу шерсти,
Или, когда железом по стеклу.
Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут издевателството!
Досадно мне, что слово «честь» забыто,
И что в чести наветы за глаза.
Когда я вижу сломанные крылья,
Нет жалости во мне и неспроста —
Я не люблю насилье и бессилье,
Вот только жаль распятого Христа.
Я не люблю себя, когда я трушу,
Досадно мне, когда невинных бьют,
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более, когда в нее плюют.
Я не люблю манежи и арены,
На них мильон меняют по рублю,
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.
